Акт № 1725 от 13.11.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 818/2026
- Подписан
- 13.11.2026
- В сила
- 13.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл.3 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 1725 гр. Плевен, 13.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Силвия Г. И.нова при участието на секретаря Наталия Ст. Николова като разгледа докладваното от Силвия Г. И.нова Гражданско дело № 20264430100818 по описа за 2026 година на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по подадена коригирана искова молба от П. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, чрез ***, против ******, ****, със седалище и адрес на управление в град ***, представлявано от ***, с правно основание чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Твърди се, че на 18.01.2022 г. между *** с ***- ***, от една страна, и П.
Д. А., с ЕГН **********- ***, от друга, е подписан *** (по-долу за краткост Договора). Страните са постигнали споразумение *** да предостави паричен заем в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева).
При сключването на договора, се твърди, че е предвидено условието за обезпечаване на договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на предвидените в договора условия. При 1 непредоставяне на предвидените гаранции в срок, се твърди, че е предвидено начисляването на неустойка за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план, се твърди, че към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане.
В изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът твърди, че е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение.
Ищецът се позовава на чл. 22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Излага доводи, че на първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Сочи, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи.
Твърди се, че в случая обаче, тези суми не били включени в ГПР. Твърди се, че в случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.
Изложени са доводи, че получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Сочи се, че дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, ищецът счита, че е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, сочи, че ГПР има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
2
Излага доводи, че несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата недействителност.
Изложени са съображения, че по своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Твърди се, че изискванията по договора са на практика неосъществими за кредитополучателя, предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер.
Твърди се, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, което противоречи на принципа на добросъвестността.
Твърди се, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване. Ищецът излага доводи, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план от което прави извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което счита, че на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е посочено в изложението по-горе.
Излага доводи, така предвидената неустойка, задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
На самостоятелно основание, счита сключения Договор за потребителски кредит за недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото настоящият договор не съдържал информация относно начина на формиране на ГПР, а същият е посочен единствено като процент.
Ищецът твърди, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.
Изложени са съображения, че противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК давало основание за признаване на целия договор за 3 недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Изложени са аргументи, че нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. В случая се твърди, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 800.00 лева, които се твърди, че вече са заплатени на заемодателя. Изложени са доводи, че всичко над чистата стойност на получената сума (главницата) от 800.00 лева било платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежало на връщане.
Ищецът твърди, че е изпълнил поетите задължения съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредставено обезпечение. Счита, че за него съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на процесния Договор за потребителски кредит. Претендира се също така да бъде осъден ответника, да върне на ищеца недължимо платени от него суми, които са недължимо платени по Договора за потребителски кредит:
1. 25.00 евро (двадесет и пет евро) - недължимо платени суми съгласно ***, за периода от 18.01.2022 г. до 28.02.2022 г.;
2. Законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът *** е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез ***, с който навежда на първо място доводи, че правото на иск в случая е упражнено при условията на злоупотреба с право, както и че установителната искова претенция е недопустима, поради липсата на правен интерес от предявяването й. Моли да се съединят за общо разглеждане сочени от него дела. На следващо място ангажира становище за неоснователност на исковете.
Сочи, че ответникът е сключил договора за идентични кредитни продукти, с което счита, че се опровергават твърденията на ищеца за липса на достатъчно информация. Счита, че потребителят е бил наясно с 4 икономическите последици от сключването на договора.
Твърди се, че по всяко отделно производство се оспорвала една и съща клауза, но договорите били различни.
Излага доводи, че всички твърдения на ищеца за нищожност на клаузата за неустойка, били неоснователни.
Излага съображения, че при формиране на ГПР са спазени всички изисквания на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Счита, че не е налице нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като ГПР не бил по-висок от нормативно определения.
Ответникът сочи, че ответното дружество е получило сума в размер само на главницата. Ответникът оспорва получаването на претендираната в настоящото дело сума извън главницата. Моли да не бъде допускана исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Сочи, че договорът е прекратен предсрочно. Представя справка за плащанията.
Твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни, поради което в полза на кредитодателя е налице валидно правно основание да получава и задържа плащания по договора.
Отправено е искане да бъдат съединени към настоящото гр.дело 818/2026г. на делата: № 818/2026г., № 262/2026г., всички по описа на РС- Плевен. Съдът констатира, че едно от посочените дела е настоящото гр.дело № 818/2026г., поради което приема изписването му с искането за присъединяване от ответника за допусната от ответника техническа грешка.
Направено е искане да бъде изготвена служебна справка за броя и вида на образуваните в РС-Плевен дела с настоящия ищец, след което да бъдат приложени по настоящото дело исковите молби от тези други дела.
В заключение, ответникът отправя искане претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Прилагат се писмени доказателства по опис.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С молба взема становище по хода на делото. Исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
5
С молба взема становище по хода на делото. Отговора на исковата молба се поддържа по изложените съображения. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна следното:
От представеното заверено копие на ***************, се установява, че е сключен на 18.01.2022г., от разстояние. По силата на договора, ответникът в качеството на кредитодател предоставил на ищеца сума в размер на 800 лева, при лихвен процент 0%, ГПР 0 %, срок за погасяване на първи транш 30 дни.
В договора е предвидено обезпечение.
Установява се, че страните са договорили в чл.19, че потребителят следва в срок от три дни от сключване на договора: 1. да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси или други; 2. или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, а срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най - малко 30 дни след падежа на последната вноска.
Видно е, че в чл.29 от Договора е посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението на заемателя посочено в чл.19, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден.
Представени са и СЕФ и ОУ, действащи в правоотношението между страните по делото.
Съдът намира, че така сключеният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Съгласно практиката на Европейския съд по ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, 6 въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Разпечатката съдържа 53 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c4dc1c0-39ba-4cc7-81f9-549178756459