Решение № 589 от 20.03.2024, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 589

Сливен, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20247220700002 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Н. Г. Й., [ЕГН], с адрес гр. С., ул. „Д. К. С.“ № ... ап.... срещу Решение № УРИ – 1670з-326/19.12.2023 г. на Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което по молба на Й. е постановен отказ за издаване на разрешение за придобиване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони. Оспорването намира правното си основание по чл. 83 ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

В жалбата се релевират доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Твърди се, че мотивите на административния орган са общи, без конкретика и детайлен преглед на събраните доказателства. Оспорващият, в качеството на молител в административното производство изрично посочил необходимостта от притежание на посочения вид огнестрелно оръжие, обоснована с извършваната т. д., притежаването на г. п. с. в б., както и за защита на с.. Заеманата от него д. била „т. п.“, като транспортирал х. с., при което сам управлявал превозното средство, ежедневно получавал п. с. в б., като обичайно в края на работната седмица извършвал п. на същите по б. п.. До този момент той съхранявал з. с.. Предвид вида на превозваните стоки, транспортът се осъществявал обикновено през тъмната част на денонощието, а част от производствените бази на клиентите се намирали в индустриалните зони или в отдалечени части в градовете. От друга страна, със с. си притежавали с. в гр. С.. Моли съда да отмени атакувания административен акт.

В открито съдебно заседание оспорващият Н. Г. Й., редовно и своевременно призован, не се явява. В писмена молба поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски, с възражение за прекомерност на такива от ответния административен орган.

В открито съдебно заседание, ответният административен орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен гл. юрк К. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Представя писмени бележки с подробно заявени съображения за неоснователност на оспорването. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да редуцира неговия размер.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.11.2023 г. Н. Г. Й. депозирал пред Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен Заявление вх. № 167000-6728, в което заявил желание да му бъде издадено разрешение за придобиване на 1 бр. късо нарезно оръжие с дължина на цевта до 30 см. и до 50 бр. боеприпаси за него, чрез закупуване от територията на страната. Като основание за заявеното Й. посочил: „За самоотбрана и охрана на с. и и.“. Към заявлението били изложени допълнителни мотиви, според които заявителят има с. ф. с предмет на дейност „производство и търговия със с. и.“, в хода на работата му се налагало да пътува из страната, да транспортира стока и определена с. п.. В тази връзка оръжието му било необходимо за самоотбрана като възпиращ фактор срещу чуждо посегателство. Към заявлението Й. представил Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 07170/2023 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Сливен, диплома за завършено в. о., медицинска бележка от 15.09.2023 г., че не се води на д. учет в единна п. база данни – С., медицинско удостоверение от същата дата, издадено от медицински специалист – п. за липса на п. з., свидетелство за с. от 13.09.2023 г., издадено от РС – Сливен, според което Й. не е о., удостоверение от 20.11.2023 г. от НСлС, според което към 17.11.2023 г. срещу заявителя няма данни за о. по неприключени н. п..

В хода на извършеното проучване разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при РУ – Сливен съставил Докладна записка УРИ 1670р-31423/12.12.2023 г., съгласно която при извършеното проучване е установено, че заявителят няма с. или к. регистрации, живее на посочения адрес със семейството си и е в добри съседски взаимоотношения, не е забелязван в н. състояние вследствие у. на у. в., не представлява оперативен интерес. Съгласно Докладна записка УРИ 1670р-31422/12.12.2023 г. на полицейски инспектор в Г“ТП“, заявителят не е забелязван в н. състояние, няма данни за употреба на с. у. в., с. е на ф. за разнос на х. с. и на с., няма данни за извършени п. прояви, няма данни за н. м. по Закона за защита от домашно насилие, не са му н. а. н. на нарушаване на обществения ред през последните 3 години.

С Докладна записка УРИ 1670р-31424/12.12.2023 г. мл. полицейски инспектор „КОС“ в РУ – Сливен предложил на преценката на Началник РУ – Сливен издаване или отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие. Съгласно данните в тази записка, преписката е окомплектована с необходимите документи, а Й. се е явил на събеседване с комисия. Съставителят на докладната записка вписал мнение, че по безспорен начин Й. не е посочил причина за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие, което е предпоставка такова да не се издава, съобразно чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ.

На 19.12.2023 г. Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен постановил Решение № УРИ-1670з-326, с което на основание чл. 83 ал. 5, във вр. с чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ отказал издаване на разрешение за придобиване на един брой късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. патрони на лицето Н. Г. Й.. В мотивите си издателят на акта посочил, че заявителят не е доказал необходимостта от издаване на исканите разрешения, липсвала основателна причина, каквато е самоотбраната, която трябва да бъде подкрепена с доказателства, които да установят, че срещу лицето има и/или е имало заплаха срещу живота, здравето или имуществото, каквито не са представени.

Решението било връчено на неговия адресат Н. Г. Й. на 19.12.2023 г. Жалбата срещу същото е постъпила в настоящия съд на 02.01.2024 г.

В хода на съдебното дирене по доказателствата са приобщени представени от жалбоподателя трудов договор от 10.05.2021 г., удостоверяващ трудово правоотношение на Й. с „Л. Б.“ ЕООД като т. п., шест вносни бележки, удостоверяващи, че по б. п. Й. е извършил в. по сметка на „Л. Б.“ ЕООД на п. с., както и пътни листи на транспортно средство на „Л. Б.“ ЕООД с водач Н. Й. с посочени маршрути и изминато разстояние в километри.

По доказателствата са приложени представени от оспорващата страна Препис – извлечение от а. за с. на Г. Н. Й., Удостоверение за наследници изх. № 9400-10251/22.05.2023 г., от което се установява, че жалбоподателят е с. на п., както и Протокол за приемане на ОБВВПИ, съгласно който Н. Й. е предал в служба „КОС“ при РУ – Сливен оръжието на н. – пистолет „Макаров“ и боеприпас към него.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспореното решение е издадено от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му по силата на закона (чл. 83 ал. 5 от ЗОБВВПИ) материална компетентност. Съгласно цитираната норма, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Следователно, формираният отказ, обективиран в оспореното решение е постановен от административен орган с нормативно призната материална и установена персонална и териториална компетентност. Атакуваният административен акт съответства на нормативните изисквания на чл. 59 ал. 2 от АПК – съдържа всички изискуеми реквизити и фактическите и правни основания за неговото издаване. Като постановено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваното решение като валиден акт.

Освен валидно, при анализ на събраните по делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и съдържанието на оспореното решение, същото се преценява от настоящата съдебна инстанция и като процесуално законосъобразно – постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. Съображенията на съда в тази насока са следните:

При преценка на процесуалната законосъобразност на атакуваното решение съдът намира, че неговото издаване е предшествано от извършени в съответствие с нормативните изисквания процесуални действия по чл. 83 ал. 1 – ал. 4 от ЗОБВВПИ и не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството по издаване на акта. Същото е инициирано с подаване по реда на чл. 76 ал. 1 от ЗОБВВПИ на заявление от жалбоподателя за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие, като в хода му са извършени надлежни проверки от компетентни органи на МВР. Видно от съдържанието на оспореното административно решение, като правно основание за неговото постановяване са посочени разпоредбите на чл. 83 ал. 5 и чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗБВВПИ. Съгласно втората от посочените разпоредби, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Според разпоредбата на чл. 76 ал. 3 т. 3 от ЗОБВВПИ, в заявлението за получаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие се посочва основателна причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните оръжия, в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват за служебни и граждански цели. В ал. 2 са изброени служебните цели - охрана на собствеността, самоотбрана и други разрешени дейности или за граждански цели, а в ал. 3 гражданските цели - самоотбрана, лов, спортни дейности, учебни стрелби, колекциониране и оръжейна сбирка и като реквизит за театрални, филмови и други постановки. С оглед така установените нормативни изисквания, в производството пред административния орган жалбоподателят Й. е следвало да обоснове необходимостта си от ползване на оръжието, както по отношение на твърдяните граждански цели, така и за твърдяните служебни такива, съответно необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. В тази връзка е било необходимо да установи и докаже, че съществува потенциална опасност и непосредствена заплаха за живота, здравето и/или имуществото му, или такива за неговото с.. Обстоятелството, че работи като т. п. и приема п. с., които п. по б. п. веднъж седмично на работодателя, а с. п. със с. си търговски обект – с. не могат да се приемат като доказателства за съществуваща непосредствена заплаха за живота, здравето или имуществото на заявителя и неговото с.. Необходимостта от доказване на съществуваща опасност и непосредствена заплаха законодателят е въвел като задължителна предпоставка за разрешаване на физическото лице да придобие и носи късо огнестрелно оръжие. Следователно, издаването на законосъобразен индивидуален административен акт в случая изисква освен констатирането на обстоятелствата, за установяването на които законът изисква съответния, надлежно издаден официален писмен документ, и обсъждането на въпроса за наличието или липсата на необходимост от самоотбрана. За да се обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а да е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. В тежест на заявителя е да докаже тази необходимост, чрез установяването на релевантните за издаването на акта факти. Доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост оспорващият Й. не е приложил към заявлението си, нито в хода на административното производство са установени служебно от административния орган при възложената от него проверка. Обстоятелството, че жалбоподателят извършва дейност, свързана със съхранението и пренасянето на п. с. не обосновава непосредствена и пряка необходимост, а и не е сред основанията за издаване на разрешение за носене и употреба на оръжие, което е взето предвид от административния орган при издаването на процесния отказ. Ако се приеме, че представените по делото вносни бележки удостоверяват з. с. от клиенти на дружеството – р., то следва да се отбележи, че този вид плащания, доколкото са част от търговския оборот могат да бъдат организирани, чрез извършване на банкови преводи от купувача към продавача, включително и чрез online банкиране. Освен изложеното, по делото не се установяват данни за това, че Н. Й. или ч. на с. му са били обект на конкретни заплахи или са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им, поради дейността му на т. п. или с. на търговски обект – с..

Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c4db9c4-7534-4308-b47c-fb25dbf3688b