Решение № 869 от 28.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Варна, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20243110201167 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. П. А. ЕГН **********, подадена чрез адв. Д. Т. от ВАК против НП № 23-0819-004769 от 10.01.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 20лв., на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.1`, т.1 от ЗДП и 2. глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, че посоченото в него не отговаря на действителната фактическа обстановка и при съставянето му са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Сочи, че не е извършил нарушенията за които са му вменени, че НП не било издадено от компетентните органи, че наказващия орган не бил взел под внимание показанията на дееца и не бил извършил допълнителна проверка, че не били изложени мотиви в НП досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН, липсвала конкретизация в НП на мястото, на което се намирал частния паркинг и на щетите. Счита, че вв случая са били налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В първото по делото заседание въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. Т.. Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва 1 фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено поради липса на доказателства за извършено нарушение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът ползвал л.а. „Пежо 508“ с ДК№ В3247ВВ собственост на Д. Х.а Б.. Когато не управлявал автомобила последният държал автомобила си на платен паркинг находящ се в гр.Варна, бул. „Приморски“ № 51 (платения паркинг срещу военноморския музей).

На 24.10.2023год. сутринта, около 08:30ч., при потегляне от паркинга, извършвайки маневра на заден ход, въззивникът ударил с управляваното от него МПС паркиран л.а. „Бентли“ с рег.№ В0762ТТ и заминал без изобщо да спре. Последният автомобил бил собственост на „Ей ти интернешънъл“ ЕООД с управител св. Б. Б. и се ползвал от последния. Няколко дни след това св. Б. установил щети от контакт с друго МПС по задната броня. Същият си помислил, че нещо се е случило в района на офиса му и прегледал видеозаписите от камерите разположени там. Не установил никакво съприкосновение. Същата вечер оставяйки МПС-то на платения паркинг св.

Б. забелязал щети по друго МПС – Пежо (две линии по задната броня) , които напълно съответствали на щетите по неговия автомобил (две черти оставени по задната броня на неговия автомобил). Св. Б. се свързал по телефона със св.

Я. Й. (управител на фирмата стопанисваща платения паркинг) и го помолил да прегледа записите от охранителните камери. Последният го сторил и установил, че камерата е заснела удар между л.а „Бентли“ и л.а. „Пежо“ настъпил на 24.10.2023год. сутринта. Св. Й. изпратил записа от камерата на св. Б., а той на свой го помолил да се свърже със собственика на л.а. „Пежо“ и да го уведоми, че желае да се подпише двустранен протокол за ПТП. Св. Я. Й. се свързал с въззивника, но последният отрекъл да е участвал в ПТП и отказал подписването на двустранен протокол. На 10.11.2023год. св. Б. подал молба до началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна към която приложил и диск със записа от видеокамерите разположени на територията на платения паркинг и поискал да бъдат предприети действия по обслужването на ПТП-то.

2

Преписката била разпределена за отработване на св. М. П. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР Варна. Последният се свързал със собственика на л.а. „Пежо“ – Д. Б., която заявила, че МПС-то се управлява от въззивника. Св. П. поканил въззивника и св. Б., огледал автомобилите им, прегледал и видеозаписа от камерите в охраняемия паркинг. Същият преценил, че вина за ПТП-то между двамата автомобила носи въззивника и съставил протокол за ПТП № 1841494/30.11.2023год., срещу въззивника съставил и АУАН бл. № 372057/30.11.2023год., в който посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, тъй като на 24.10.2023год., около 08:30ч., в гр.Варна, на частен паркинг находящ се на бул. „Приморски“ № 51, управлявал т.а „Пежо 508“ с рег. № В3247ВВ, собственост на Д. Б. ЕГН ***, които при движение назад не се убеждава, че пътя зад него е свободен и блъска паркирания л.а. „Бентли“ с рег. № В0762ТТ. Като участник в ПТП не спира да установи последиците от ПТП и напуска.

АУАН бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 10.01.2024год., въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР Врана, Сектор „ПП“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП му наложил съответните наказания - на основание чл. 185 от ЗДП глоба в размер на 20лв. за първото нарушение и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за второто.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М. П.

(актосъставител) и Б. Б., а по искане на въззивника и св. Я. Й..

В показанията си пред съда св. П. сочи, че е съставил АУАН след като му била разпределена преписка. Сочи, че имало искане в което било упоменато на коя дата и кой автомобил какво е извършил, че установил собствениците на автомобилите като собственика на автомобила „Пежо“ бил жена която била заявила, че МСТ-то се управлявало от съпруга й, че извикал двамата водачи и огледал автомобилите, както и прегледал записа приложен към искането и въз основа на него съставил АУАН.

В показанията си пред съда св. Й. сочи, че бил в търговски отношения с въззивника, който си държал автомобила на паркинга на бул. „Приморски“ на който бил управител. Заявява, че собственика на бентлито също му бил клиент на паркинга, че поискал от него да прегледа записите от камерите, че той го сторил, а след това предал записа от 24.10.2023год. на който се виждало как автомобила на въззивника дава назад и си излиза докато бентлито било паркирано. Сочи че бил провел няколко разговора с въззивника, както и че лично не бил ходил да види колите.

3

В показанията си пред съда св. Б. заявява, че държал л.а. „Бентли“ собственост на фирмата му, на платения паркинг срещу Военноморския музей, че един ден видял, че автомобила има следи от контакт по задната броня, че първоначално помислил, че се е случило нещо на офиса му, но след като прегледал камерите от там не видял нищо такова. Завява, че вечерта като оставял колата на паркинга забелязал две линии по бронята на МПС „Пежо“ паркирано на паркинга, които съвпадали със следите оставени по неговия автомобил и поискал от собственика на паркинга да прегледа записите от камерите за видеонаблюдение. Заявява, че последният му пратил запис на вайбър от който се виждало как въпросната кола давайки назад подпира бронята на неговия автомобил и помолил собственика на паркинга да се свърже със собственика на тази кола за да бъде съставен двустранен протокол. Сочи ,че бил уведомен от него (от Я.) да вика полиция и да се оправя по този начин, както и че ползва автомобила всеки ден, че е подал молба в полицията като е приложил и записа от камерата, както и че не оглежда автомобила си всеки ден.

Обяснения в хода на съдебното следствие е дал и въззивника, в които същият по същество отрича да е участвал в ПТП. Сочи, че автомобилът му има задна камера, както и че на паркинга имало и други автомобили.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, молба от Б. И. Б. адресирана до началника на сектор ПП ОД МВР Варна, Декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от И. П. А., сведение от И. А., протокол за ПТП № 1841494/30.11.2023год., справка за нарушител, СД съдържащ запис от охранителни камери на паркинга на бул. „Приморски“ срещу военноморския музей.

Показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените писмени доказателства, както и веществени такива съдът кредитира изцяло тъй като, кореспондират по между си, непротиворечиви са и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Що се касае до обясненията на въззивника в частта в която сочи, че той нямал лично възприятие да е участвал в ПТП, а и имал задна камера съдът приема същите за защитна теза доколкото обясненията му се опровергават по категоричен начин от приобщения по делото и изгледан в открито съдебно заседание, в присъствието на въззивника, видеозапис от охранителната камера. От същия ясно се установява, че допир между двата автомобила има и то такъв допир, че л.а. „Бентли“ дори се разклаща, който допир няма как да не бъде усетен, а видян от въззивника с оглед твърденията му за ползване на камера за задно виждане.

Съдът намира за нужно изрично да отбележи, че в случая приобщения по делото видеозапис е случайно заснет, поради което и съобразно константната съдебна практика няма пречка да бъде ценен като доказателство по делото. Отделен е въпроса, че съдържанието на записа бе предявено на 4 всички участници в производството и бе потвърдено от свидетелите Б., Й. и П., а въззивника лично се разпозна на кадрите.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение досежно това, че НП било издадено от некомпетентно лице.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.