Решение № 4555 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4555 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100507202 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „А1 България“ срещу Решение № 5422/27.03.2025г. постановено по гр. д. № 64359/2024 г. по описа на 180-ти състав на СPC, с което е „А1 България“ е осъден да заплати на „МИНОЛБИ“ ЕООД на основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща недължимо платени такси от ответника, начислени с фактура № 442406230/10.01.2022 г

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че процесното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите, поддържайки, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че "Минолби" ЕООД е активно легитимирано да предяви иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като активно легитимирано е само лицето, което фактически е дало имуществената облага и чийто патримониум се е обеднил за сметка на ответника, като активната легитимация се определяла от фактическото даване, а не от юридическото задължение, което е погасено. В случая „Минолби" ЕООД не бил доказал, че именно неговият патримониум се е обеднил, тъй като не установил, че именно той е дал претендираната сума. Поддържа се, че дори да има обогатяване на имуществото на "А1 България" ЕАД, то не е за сметка на имуществото на "Минолби" ЕООД, като уважаването на иска би обогатило ищеца с нещо, което не е излязло от неговия патримониум. Твърди се, че ищецът не е обявявал финансови отчети от 2020 г., не е правил никакви разходи след 2020 г., включително за процесната фактура и няма служители, които 1 биха могли да платят задължението, като през 2020 г. дружеството подало декларация за липса на дейност по ЗСч. Моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който се моли същата да бъде оставена без уважение, като се излагат следните съображения: „А1 България" ЕАД признало, че процесната фактурата е платена в цялост, тъй като издал кредитно известие с получател "Минолби" ЕООД за претендираната сума от 1,46 лв., като това представлявало извънсъдебно признание от оператора, че дължи сумата на ищеца и намалил данъчната основа. Счита, че е активно легитимиран да получи процесните суми, дори плащането да е извършено от трето лице, защото то било използвано за погасяване на задължението на "Минолби" ЕООД, като в този случай "Минолби" ЕООД обеднявало, тъй като дължало заплатената сума на третото лице, извършило плащането. По изложените съображения моли съдът да потвърди решението на СРС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ответника за неоснователна по следните съображения.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, предявеният иск е недоказан, тъй като ищецът е успял да установи при условията на пълно и главно доказване основния елемент от фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – ефективното заплащане на сумата от неговия собствен патримониум и е оставил без уважение 2 възражението на ответника, че плащането не е извършено от ищеца Във връзка с оплакванията в жалбата, следва да се отбележи, че в първоинстанционното и настоящото въззивно производство страните не спорят, че между „А1 България“ ЕАД в качеството му на оператор и „Минолби“ ЕООД в качеството му на абонат е сключен договор за доставка на електронно съобщителни услуги № 503554975, към което е сключено Приложение № 1 от 03.12.2021г. В приложението са уговорени тарифните планове за мобилна услуга № 0888093009. Същото се установява и от приетите от СРС писмени доказателства. Не е налице спор и от приетата по делото фактура № 442406230/10.01.2022 г., издадена за периода от 28.11.2021 - 27.12.2021 г. се установява, че „А1 България“ ЕАД е издало на „Минолби“ ЕООД фактура за сумата в общ размер на 71.69 лева с ДДС с краен срок на плащане 09.02.2022 г.

От приетото от СРС извлечение от счетоводната система на ответника се установява, че поради промяна в тарифния план, „А1 България“ ЕАД е издал на „Минолби“ ЕООД кредитно известие № 652959426 към фактура № 442406230/10.01.2022 г за сумата от 0,61 лева без ДДС, респективно 0,73 лева с включен ДДС. Въззивника не твърди, нито ангажира доказателства сумата по кредитното известие от 0,73 лева да е била възстановена на „Минолби“ ЕООД, нито да е била възстановена чрез прихващане или по друг начин.

За да бъде уважен иска по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а в тежест на ответника е да установи основанието на което да я задържи. Вземането по чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД се поражда, както при пълна липса на основание за плащането /липса на каквото и да било правоотношение между страните/, така и при невалидно основание /нищожно правоотношение/, а също така и при грешка на кредитора относно размера на дължимото плащане по дадено правоотношение, каквато е налице в случая.

Във всички тези хипотези правото на връщане възниква за лицето, което е извършило недължимото плащане, а не за лицето, което е било задължено да го извърши по силата на правоотношението между страните.- в този смисъл Решение № 1131 от 22.12.2006 г. на ВКС по т.д. 717/2006 г., I I т.о., ТК. Фактът на плащане от трето лице, обаче, не може да се предполага. Той подлежи на доказване от страните по делото, като доказателствената тежест в тази насока зависи от конкретните техни възражения и ангажираните от тях доказателства.По иска с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо в тежест на ищеца е да установи, че той е направил плащането, като при успешно провеждане на това доказване, ответника следва да установи твърденията си, че трето лице в действителност е направило плащането.

От представените по делото косвени доказателства ценени в тяхната съвкупност съдът намира, че ищецът е успял да установи, че той е направил процесното плащане, респ. оплакванията изложени във въззивната жалба са неоснователни по следните съображения:

Установява се, че фактура № 442406230/10.01.2022 г. за сумата в общ размер на 71.69 лева с ДДС е издадена от „А1 България“ ЕАД на „Минолби“ ЕООД по съществуващото 3 между страните правоотношение. На второ място липсва спор между страните по въпроса, че сумата по фактурата е погасена чрез плащане. На трето място по делото се установява, че ответникът е издал в полза на ищеца кредитно известие № 652959426 към фактура № 442406230/10.01.2022 г за сумата от 0,73 лева с включен ДДС, с което е намалена на основание чл. 115, ал. 1 ЗДДС данъчната основа по платената фактура. Издаването на кредитно известие към платена фактура е свързано по силата на закона със задължение за възстановяване на сумата по кредитното известие в полза на лицето, на което е издадено /чл.

115, ал. 2 ЗДДС/. Съвкупността от тези изходящи от ответника частни свидетелстващи документи относно неизгодни за него факти сочи недвусмислено, че процесното плащане е извършено именно от жалбоподателя „Минолби“ ЕООД.

Ответникът не успя да докаже възраженията си, че трето лице е заплатило процесната сума. Видно от отговора на исковата молба и въззивната жалба, това възражение се основава на предположението, че след като ответникът няма толкова служители, колкото са използваните от него мобилни номера, то мобилните услуги са били ползвани от трети лица.

Това от своя страна е породило и следващото предположение, че след като трети лица са ползвали мобилните услуги, то те са и заплащали задълженията за тях вместо „Минолби“ ЕООД. Тези житейски предположения, обаче, не намират опора в доказателствената съвкупност по делото. Без значение е и въпросът, дали дружеството е изпълнявало задължението си за обявяване на годишни финансови отчети, тъй като от него не може да се направи извод, че процесното плащане е извършено от трето лице. Ето защо въззивният съд намира, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване – издаването на фактура за недължима сума, плащането й от жалбоподателя-ищец и липсата на възстановяване на недължимо платената сума по какъвто и да било начин.

По изложените съображения съдът намира, че решението на СРС трябва да бъде потвърдено изцяло, а подадената въззивна жалба оставена без уважение.

При този изход на спора във въззивното производство право на разноски има въззиваемата страна- адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева (25,56 евро) , платено изцяло в брой, което не се явява прекомерно.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран Софийският градски съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5422/27.03.2025г. постановено по гр. д. № 64359/2024 г. по описа на 180-ти състав на СPC.

4

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 да заплати на „ Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159 , на основание чл.78,ал.1 във вр. с чл.273 ГПК, сумата от 25,56 евро, представляваща разноски в производството пред СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5