Решение № 703 от 16.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12830/2021
- Вид
- Решение № 703
- Подписан
- 16.03.2022
- В сила
- 16.03.2022
- Състав
- Десислава Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 51 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 703 гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20213110112830 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „*** със седалище и адрес на управление: **** срещу Р. Г. ИВ., ЕГН: **********, осъдителен и с правно основание чл.
286, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 5984,84 лева с ДДС, представляваща неизплатено комисионно възнаграждение по договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 05.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор на 05.07.2021 г., обективиран в документ, наименован „декларация“, по силата на който последният, след като се запознал и съгласил с условията на извършваната от ищцовото дружество посредническа дейност, се задължил да заплати на фирма „*** възнаграждение в размер на 3% без ДДС от продажната цена на имот, за който фирмата е съдействала при намирането. Излага се, че на 01.07.2021 г. в разговор между Р.И. и Антоанета Тошева – брокер към агенция за недвижими имоти ***, първият е заявил, че проявява сериозен интерес към апартамент, който Тошева му е показала още през 2019 г., през която година ответникът за първи път се е обърнал към агенцията. В резултат на което се твърди, че брокерът е осъществил връзка с фирмата, която тогава е предлагала апартамента за продажба – „***т“ ООД, които от своя страна са се свързали със собственика на имота – *** и са уговорили среща между потенциалните продавач и купувач.
Посочва се, че на 05.07.2021 г. ответникът е бил заведен на оглед на пет имота, а около 18:00 часа на същия ден се е състояла среща в офиса на ****, на която са присъствали брокерите на двете фирми, ответникът и съпругата му, както и съпругът на продавача – *** тъй като последната е била възпрепятствана да присъства. Излага се, че на срещата Р.И. е заявил сериозно намерение да закупи процесния апартамент, находящ се на ул. „*** и дори се е коментирала цена за бъдеща сделка – 86 500 евро. Твърди се, че към този момент в жилището е имало наематели, поради което не е било удобно при извършване на огледа на имота да присъстват всички страни, заедно с брокерите, което е довело до решението същият да се осъществи на 10 юли, без присъствие на посредниците. Посочва се, че ответникът се е задължил след вземане на решение за покупка на жилището, да се свърже с ищцовото дружество за подписване на предварителен договор, както и за оказване на съдействие за отпускане на ипотечен кредит. Твърди се, че за проведената на 05.07.2021 г. среща двете брокерски агенции са изготвили и подписали протокол. Ищецът излага, че 1 въпреки уговорката с ответника, последният е заявил, че продължава действията по сделката без съдействието на брокера, като е отказал да заплати възнаграждение за извършеното посредничество. Ищецът твърди, че е узнал, че покупкопродажбата на процесното жилище, представляващо апартамент №12, ет.4, с обща площ от 70,26 кв.м., се е осъществила на 11.08.2021 г. между страните С***– продавач и ответникът – Р. Г. ИВ. и съпругата му – ***И.а И.а, като купувачи, а продажната цена на имота възлизала на 85 000 евро, равняващи се на 166 245,55 лева. Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявеният иск е допустим, но е неоснователен, като оспорва същия, както по основание, така и по размер. Оспорва през 2019 г. да е имал намерение да закупува недвижим имот, както и да е ангажирал ищцовото дружество с посредническа услуга.
Твърди, че тогава е искал само да се ориентира в цените на имотите, като неговата позната го е насочила към ****, която му показала обяви на няколко апартамента в желания от него район. Сочи, че една от обявите е била на процесния апартамент, като същият се е предлагал от агенция „***“. Излага, че заедно с ***са посетили имота, като последната му споделила, че има опит с недвижимите имоти и би могла да му съдейства, но ответникът изрично заявил, че не иска да го закупува, както и че не би желал да се обвързва с посреднически фирми, а иска да купи имот директно от собственик. Ответникът твърди, че е останал с впечатление, че г-жа ***му е позната, към която може да се обърне за съдействие при търсене на имот, а не брокер – посредник, работещ към търговско дружество. Сочи, че в края на месец юни 2021 г. решил да закупи имот, поради което се свързал със своята позната – г-жа ***, която предложила съдействието си, но му заявила, че работи за посредническа агенция. Ответникът твърди, че е манифестирал нежеланието си да се обвързва с брокери, но последната го уверила, че няма да подписват договор. Излага, че ***му е изпратила снимки на различни имоти, които по-късно са огледали и за които се е подписал върху протокол за оглед. Сочи, че през лятото на 2021 г. сам е открил обява в сайт за недвижими имоти, на процесния апартамент, който е разпознал като жилището, на което е ходил на оглед през 2019 г. и споменал за това на Тошева, като заявил, че има намерение да го купи, ако имота все още се продава. Излага, че е споделил горното не с намерение да се ползва от нейното съдействие, а само за нейна информация. Твърди, че Тошева го е уверила, че имотът вече е продаден, а обявата не е актуална, и двамата са продължили да разговарят само за имоти, които се предлагат от агенция „Г***. Ответникът сочи, че е показал обявата на харесания от него апартамент на съпругата си – *** И.а, която на следващия ден отишла на място и разпитала съседи за собствениците. Излага се, че последната е узнала единствено, че собственик е ***която заедно със съпругът – ***, не живеели на адреса. Сочи се, че ответникът и съпругата му са намерили информация за собствениците на апартамента, без съдействието на брокерите. Излага се, че на организираната от ***на 05.07.2021 г. среща в офиса на „***т“ ООД, ответникът и съпругата му са се срещнали с ***. Твърди се, че на проведената среща Ивелина и Павел, установили, че се познават, и двете семейства се разбрали за оглед на жилището без присъствието на брокерите, което не се харесало на последните и станало повод за изготвяне на протокол. Ответникът оспорва верността на съдържанието на представения „протокол за проведена среща между клиенти от 05.07.2021г.“. Твърди се, че подписвайки декларацията от 05.07.2021 г., Р.И. не е знаел, че сключва договор за посредничество. Твърди, че ако дружеството е действало в качеството на търговски посредник е следвало да фактурира договореното възнаграждение. Сочи се, че липсват елементите на договор за посредничество, както и липсва постигнато съгласие за сключване на такъв договор. Излага се, че в приложената към исковата молба декларация, ответникът е обективирал волята си да води преговори с продавачи чрез „*** само за имотите, показани му от ищцовото дружество на 05.07.2021 г. Твърди се, че доколкото процесния имот не фигурира в подписания протокол за огледи, то ответникът не дължи заплащане на възнаграждение на ищеца. Сочи, че ищцовото дружество не е извършило съществени фактически действия, които влизат в предмета на договора за търговско посредничество – свързването на страните по сделката, както и подготвителните действия по сключване на сделката, а Р.И. и съпругата му са възнамерявали и могли да осъществят връзка с продавачите и без посредничеството на агенцията. Твърди се, че обективираният в представената декларация от 05.07.2021г. договор е нищожен като сключен при липса на съгласие, евентуално, че е унищожаем, като сключен при измама. Иска се отхвърляне на 2 предявения иск и присъждане на разноски
Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 51 от ТЗ. За основателността на предявения иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му – 1. наличие на валидно сключен между страните договор за посредничество вкл. във връзка със закупуване на процесния имот; 2. че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, като е предоставил на ответника информация относно закупения от него апартамент; 3. че ответникът е сключил окончателен договор за покупко-продажба на предложения му от ищеца апартамент, както и 4. размера на претендираното комисионно възнаграждение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже релевираните в отговора на исковата молба възражения– в т.ч. за нищожност и унищожаемост на подписаната „декларация от 05.07.2021г.“, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.
Заявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 51 от ТЗ, а не както съдът е намерил с доклада по делото - иск с правно основание чл. 286 ЗЗД вр. чл. 51 ТЗ.
Договорите по чл. 280 ЗЗД и чл. 51 ТЗ имат различен обхват и задължения на страните по тях. Разликата между двата договора е очертана и от практиката на ВКС / решение 37/27.04.2012 г. по т. д. 1143/2010 г. на І ТО на ВКС, в което е посочено, че договорът за посредничество включва в предметния си обхват не само организиране на огледи на имот с потенциални продавачи/купувачи, а и посредничество между тях и доверителя, каквито са и наведените твърдения в исковата молба по настоящото дело респ. разграничени са договора за търговско посредничество от този на поръчката по ЗЗД с оглед различен предмет и задължения на страните по тях, които са и лесно установими с оглед дефинитивните норми на чл. 49, ал. 1 от ТЗ и чл. 280 от ЗЗД. В конкретния случай неправилно дадената правна квалификация до момента не се отразява на правата на страните вкл. да ангажират доказателства, тъй като между страните е налице спор дали имат сключен договор за посредничество, във връзка с който ищецът е съдействал за осъществяване на връзка между продавача и купувача / ответника/ на недвижим имот / вкл. за провеждане на оглед/, но не се спори, че от страна на ищеца не са извършени дейности по съдействие за сключване на самата сделка / съдействие за осигуряване на кредитиране, подготвяне на предварителен договор, подготовка и снабдяване с документи, необходими за извършване на нотариалното удостоверяване на договора за покупка/, като ищецът твърди, че такива дейности не са извършени, поради нежеланието на ответника, а ответникът – тъй като той не е имал договор с ищцовото дружество, като всяка от страните е ангажирала доказателства за наведените твърдения.
Според чл.49, ал.1 ТЗ търговския посредник е търговец, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Съобразно основните признаци на търговския посредник той се определя като особен търговец, който извършва посредничество по сделки с вещи от гражданския оборот по силата на възмезден договор / Коментар на търговския закон на проф. *** част първа, л.254/. Търговския посредник осъществява дейността си въз основа на посреднически договор, за сключването на който важат правилата на облигационното право.
Предмет на договора е преследването на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключат договор. За сключването на договора за търговски посредничество не се изисква спазването на определена форма, поради което е достатъчно за неговото сключване и устна уговорка.
На първо място ищецът в условията на пълно и главно доказване следва да докаже наличие на валидно сключен между страните договор за посредничество вкл. във връзка със закупуване на процесния имот.
Съдът намира, че в конкретния случай е приложима забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК за установяване със свидетелски показания на наличието на договор между страните, тъй като се касае за стойност на договора над 5000 лв. Стойността на различните видове договори се определя по различен начин, като най общо това е паричната оценка на интереса от изпълнението му /Решение № 680 от 3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1095/2008 г., III г. о., ГК/. Стойността на договора в конкретната хипотеза се определя от възнаграждението по същия. Недопустимо е доказването на сключването на договора със 3 свидетелски показания, поради което съдът не следва да обсъжда събраните свидетелски показания на разпитаните по делото свидетелите в тази връзка и не може да формира изводи за наличие на облигационно правоотношение въз основа на тях.
Разпечатката съдържа 19 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c49fda3-3274-4fd4-abad-8ecee4a085de