Решение № 17909 от 04.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17909 гр. София, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20231110121623 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 167618 от 13.06.2023 г., подадени от „*** ***“ АД срещу Н. М. Н., в която се твърди, че на 01.11.2021 г. между страните бил сключен Договор за *** „**“ под формата на ***на линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения ***ен лимит от 1200,00 лева. ***ополучателят следвало да заплаща текущите си задължения до 30 дни от усвояването на главницата, но към датата на подаване на исковата молба същите били просрочени, а срокът на договора - изтекъл. Дължимите до предявяването на исковете вземания, начислени за периода от 01.11.2021 г. до 01.11.2022 г., възлизали на следните суми: 1/ 1193,23 лева главница, 134,25 лева договорна лихва; 2/ 230,16 лева - такса „Ангажимент за фиксиран лихвен процент“; 3/ 54,80 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за постоянен и настоящ адрес; 4/ 54,80 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК; 5/ 216,46 лева - неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит; 6/ 135,00 лева - такси за ограничаване негативните последици при просрочие; 7/ 26,65 лева - лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до 01.11.2022 г.

Ищецът отправя искане ответницата да бъде осъдена да заплати така формираните задължения по сключения между страните договор за ***, а в условията на 1 евентуалност, в случай че бъде установена нищожност на процесния договор - да заплати сумата от 1193,23 лева, представляваща платената на ответницата при липса на основание главница по нищожния договор за ***, ведно със сумата от 165,06 лева, представляваща начислена върху главицата лихва за забава за периода от 14.12.2021 г. до 23.04.2023 г. Отправено е искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника Н. М. Н. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на същата е назначен особен представител. В подадения от него отговор на исковата молба са изложени подробни доводи за наличие на основания, обуславящи нищожността на сключения между страните договор за ***. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на исковите претенции, а в условията на евентуалност - за присъждане в тежест на страната само на чистата стойност на ***а на основание чл. 22 ЗПК.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са : 1/ осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. М.

*** да заплати на ищеца „*** ***“ АД сумата от 1193,23 лева - главница, ведно със законнаталихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 134,25 лева - договорна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 01.11.2022 г., сумата от 230,16 лева - такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, сумата от 54,80 лева - неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на удостоверения за постоянен и настоящ адрес, сумата от 54,80 лева - неустойка за неизпълнение на задължения за предоставяне на удостоверение за липса на задължения по ДОПК, сумата от 216,46 лева - неустойка за непредоставяне на съгласие за директен дебит; сумата от 135,00 лева - начислени такси за ограничаване на негативни последици от просрочие, и сумата от 26,65 лева - лихва за забава за периода от 01.04.2022 г. до 01.11.2022 г., дължими по сключен между страните Договор за паричен заем „***“ от 01.11.2021 г. под формата на ***на линия; 2/ евентуални искове с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1193,23 лева, платена без основание от ищеца на ответника по сключен между страните нищожен договор за паричен заем, и за сумата от 165,06 лева, представляваща начислена върху главницата лихва за забава за периода от 14.12.2021 г. до датата на подаване на исковата молба.

В тежест на ищеца по главните искове е да докаже наличието на валидно 2 възникнало договорно правоотношение между страните по Договор за паричен заем „***“ от 01.11.2021 г. под формата на ***на линия, отпускането и усвояването на предоставената по силата на процесния договор за заем сума в общ размер от 2200,00 лева, настъпването изискуемостта на процесните вземания и изпадането на ответника в забава. По евентуалните искове дружеството следа да докаже заплащането от него на сума в размер на 1193,23 лева и постъпването на тази сума в имуществения комплекс на ответника. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните вземания.

От представените по делото доказателства се установява, че на 01.11.2021 г. между „*** ***“ ООД и Н. М. Н. е сключен договор за *** с № *** за срок от една година в максимален размер до 1200,00 лева под формата на разрешен ***ен лимит, усвояван еднократно или на части, при ГЛП от 15 % и ГПР от 49,32 % (съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от договора). Видно от представени платежни нареждания от 01.11.2021 г., 16.11.2021 г., 14.12.2021 г. и 23.12.2021 г., ищцовото дружество е предоставило по банкова сметка на ответницата сума в общ размер от 2200,00 лева с посочено основание „по договор за заем ***“. Горното се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът ***ира в цялост като логично и компетентно изготвено. Вещото лице сочи, че по договора са извършени две плащания - на 14.12.2021 г. и на 24.01.2022 г. - в общ размер от 1202,99 лева, като в заключението подробно е изложено какви вземания по ***а са погасени със заплатените суми.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и 2.3 от договора ***одателят се задължава да не променя лихвения процент по договора, за което ***ополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница.

В чл. 1, ал. 2 от договора е обективирано заявление на ***ополучателя, че преди подписването на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителен пакет услуги („V I P Обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие).

Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора ***ополучателят е задължен до 5 дни от подписване на договора да предостави съгласие за директен дебит по банковата си сметка за целия срок на договора, като в противен случай дължи неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, начислявана на всеки тридесетдневен период от усвояването на главницата. В чл. 15, ал. 4 от договора е постигната уговорка между страните, че ***ополучателят следва в срок до 5 дни от подписването на договора, както и 2 дни преди изтичане на всеки тридесет дневен период за заплащане на текущо задължение да предоставя удостоверение за липса на задължения по чл. 87 ДОПК и удостоверение за настоящ адрес, като при непредставяне на което и да е от двете удостоверения се начислява неустойка в размер по 0,5 % от усвоената и 3 непогасена главница.

Между страните не се спори, че ищецът - ***одател е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ и има право да отпуска ***и със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на ***ор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски ***, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно, по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за *** може да бъде установена и приложена служебно от съда, без от страните да е наведен такъв довод.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.

13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва 4 размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да протИ.речи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на протИ.речието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедлИ.стта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедлИ.ст в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна клауза за неустойка протИ.речи на добрите нрави: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.