Протокол № 3821 от 14.06.2022, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 3821 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова и прокурора Св. Г. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Наказателно дело от общ характер № 20225330202184 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор С.Н..

ПОДСЪДИМИЯТ В.С.С. – редовно призован, се явява лично.

ПОСТРАДАЛАТА Н.В.С. – редовно призована чрез законния си представител, се представлява от майка си В.С.С..

Съдът докладва постъпила справка за съдимост за подсъдимия В.С.С..

Докладва се Удостоверение за раждане на Н.В.С..

Докладва се и писмо с вх. № 33645/27.04.2022 г. от ЧСИ Ангел Ангелаков, с което уведомява съда за постъпили плащания по изпълнително дело № 20198260400421 в взискател Н.В.С. чрез своя родител и законен представител В.С.С., като материалите са приложени от лист 8 до лист 24 от делото.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

РОД. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Не желая от името на дъщеря ми да участваме като частен обвинител по делото.

ПОДС. С.: Да се даде ход на разпоредителното заседание. Не желая да упълномощавам адвокат, нито да ми бъде назначаван служебен такъв.

1

СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕ СЕ самоличността на подсъдимия:

В.С.С. – роден на *** в гр. П.,б.б.г., живущ в *** и с постоянен адрес:

***, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан, с ЕГН:

**********.

СЪДЪТ разясни на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК и правото да участва в обсъждане на въпросите в разпоредителното заседание.

ПОДС. С.: Разбирам правата си.

СНЕ СЕ самоличността на законния представител на пострадалата:

В.С.С. – на ***, б.,б.г.а, със средно-специално образование, разведена, работеща, неосъждана, ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни правата на пострадалата Н.В.С., чрез нейната майка родителя и законен представител В.С. С. правата по чл. 76 от НПК, както и правото да участва в обсъждането на въпросите, предмет на разпоредителното заседание.

РОД. С.: Разбирам правата.

ПРОКУРОР: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.

РОД. С.: Получих съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, ведно с препис от разпореждането на съда и съм уведомена за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК преди повече от 7 дни.

ПОДС. С.: Получих копие от обвинителния акт, съобщение за насрочване на разпоредителното заседание, към което имаше копие на разпореждането на съда и съм уведомен преди повече от 7 дни за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

2

СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от НПК, като им указа, че всички възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са поставени на обсъждане в разпоредителното заседание или които са приети за несъществени, не могат да се правят в съдебно заседание на първоинстанционния, въззивния и касационния съд.

ПРОКУРОР: Наясно съм, разбирам последиците.

РОД. С.: Наясно съм, разбирам последиците.

ПОДС. С.: Наясно съм, разбирам последиците.

СЪДЪТ разясни на участниците в разпоредителното заседание правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар.

ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.

РОД. С.: Нямам искания за отводи.

ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.

ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОР: Считам, че делото е подсъдно на Районен съд – Пловдив.

Няма основания за спиране или за прекратяване на наказателното производството. В хода на досъдебното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на подсъдимия или пострадалата. Към момента няма основание за разглеждане на делото по реда на особените правила на глава ХХVІІ и ХХІХ от НПК. Не са налице предпоставките за разглеждане на делото при закрити врати, респективно за привличане на резервен съдия, съдебни заседатели, назначаване на защитник, вещо лице, тълковник, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация. За мярката „подписка“ по отношение на подсъдимия считам, че същата е правилно определена и следва да бъде потвърдена. Нямам на този етап искане за събиране на нови доказателства.

Моля да насрочите делото за разглеждане по общия ред.

РОД. С.: Присъединявам се изцяло към становището на прокурора. Не е допуснато в хода на досъдебното производство съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на 3 правата ни. Нямам искания за събиране на доказателства. Не възразявам по мярката за неотклонение. Нямам искане да участвам като частен обвинител.

ПОДС. С.: Съгласен съм с това, което каза прокурорът. Нямам възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Нямам доказателствени искания. Нямам възражения по мярката ми за неотклонение.

СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК, приема следното:

Делото, с което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив.

Не са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство.

При служебно дължимата проверка за редовност на обвинителния акт съгласно чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът намира, че съгласно трайната съдебна практика в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да има фактическо отразяване на мястото на твърдяното престъпление.

В конкретния случай съгласно диспозитива на обвинителния акт се твърди деянието, вменено във вина на подсъдимия С., да е извършено в гр.

Пловдив. Съдът намира обаче, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва описание на фактически твърдения за мястото на извършване на твърдяното престъпление. Посочено е, че бракът между подсъдимия С. и свидетелката В.С.С. е бил прекратен с решение на Районен съд – Пловдив.

Това обстоятелство обаче не обуславя и не определя мястото на извършване на твърдяното престъпление. Съгласно правилата на гражданското законодателство и разпоредбите на ЗЗД, ако не е уговорено друго местоизпълнение между страните, паричните задължения са носими, а не търсими, тоест тяхното принципно местоизпълнение е по местоживеене на кредитора. Следователно, за да бъде изпълнено изискването за установяване на мястото, където е трябвало да бъде изпълнено паричното задължение, следва в обвинителния акт да се съдържа твърдение за населеното място, в което е живеело правоимащото лице. В този изричен смисъл са Решение №238 от 29.09.2016 г. по ВНОХД № 1602/2016 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив; Определение № 587 от 30.05.2019 г. по в.ч.н.д. № 1012/2019 г.

4 на Окръжен съд – Пловдив. Аналогични изводи относно значението на описването на това обстоятелство са изводими и в Определение от 21.07.2016 г. по в.ч.н.д. № 188/2016 г. на Окръжен съд – Силистра. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва твърдение поне за населеното място, в което живее низходящият на свидетелката С., в чиято полза се твърди подсъдимият да дължи издръжка. Посочено е, че малолетната Н.В.С. живее със своите майка и баба, за които се твърди да полагат необходимите усилия за отглеждането и възпитанието й, но от описанието в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно кое е населеното място, където се твърди, че подсъдимият е трябвало да изпълнява паричното си задължение за издръжка.

Съдът намира, че този пропуск е довел до ограничаване правото на защита на подсъдимия и по-конкретно правото му да разбере какво точно обвинение му е повдигнато, за да бъде охранена възможността за адекватна и в пълен обем защита. Препятствана е и възможността на съда да извърши преценката за местната подсъдност на делото.

Изцяло в този смисъл е и съдебната практика, като с цитираното решение на въззивния съд е отменена присъда на Районен съд – Пловдив, XXI нак. състав и делото е върнато съгласно действащия към онзи момент процесуален закон на Районна прокуратура – Пловдив за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се именно в липса на описание на всички признаци от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение. Настоящият състав намира, че така допуснатото процесуално нарушение в обвинителния акт се явява съществено по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, тъй като при липсата на описание на съставомерен признак, то неминуемо е ограничено правото на подсъдимия да узнае всички фактически параметри и обстоятелства по вмененото му обвинение. Същевременно процесуалното нарушение е и отстранимо, което налага да бъде прекратено единствено съдебното производство и делото да бъде върнато на Районна прокуратура – Пловдив.

Отново съгласно цитираната съдебна практика съдът, като не отстранил така описания порок в обвинителния акт, а вместо това е разгледал делото по същество, то това е довело до задълбочаване на процесуалното нарушение, като вместо на своевременен етап от процеса да предприеме действия за неговото отстраняване, той е постановил съдебен акт по същество, който 5 също е бил опорочен.