Решение № 2869 от 01.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2869 гр. София, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110128376 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [фирма] против К. ОГН. П., действаща лично и със съгласието на законен представител А.О. П. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 61507/2020 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за заплащане на сумите, както следва: 1593,31 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 268,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 27.11.2020 г.; 32,74 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 6,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане. Тъй като издадената заповед е оспорена 1 от длъжника, на кредитора-настоящ ищец са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото производство искове.

В исковата молба са изложени твърдения, че в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот ответникът е клиент на ищцовото дружество по смисъла на чл.153 , ал.1 ЗЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Термокомплект” ООД, като съгласно чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало прогнозни месечни вноски за процесния имот, а в края на отчетния период ФДР изготвяла сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди се, че издадените изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искови претенции, като бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от 1593,31 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес]; 268,17 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 27.11.2020 г.; 32,74 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 6,99 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 27.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

2

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Навеждат се доводи за неоснователност на искове, тъй като ответника е непълнолетен, а за част от процесния исков период същата е била малолетна. Позовава се на разпоредби от СК, от които обосновава извод, че отговорността за заплащане на суми за ТЕ следва да се носи от родителите на детето. Сочи се още, че по делото няма данни ответника да е живял в имота, а от приложените доказателства се установява, че в него няма монтирани радиатори и топломери. Оспорва се твърдението на ищеца, че ответника е титуляр на партидата за процесния недвижим имот, поради липса на доказателства в тази насока.

Изразява се становище, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява стойността на потребената енергия през исковия период, както и относно изправността на топлоизмервателните уреди в етажната собственост. Прави се възражение за давност, с оглед обстоятелството, че процесните вземания са за периодични плащания. Оспорват се представените към исковата молба документи, като се излага доводи, че същите не обосновават основателност на предявените искове.

Оспорват се твърденията на ищеца, че през исковия период посоченото в исковата молба дружество е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия с доводи, че сключения договор между същото и ЕС е изтекъл. Оспорват се претенциите за главница и лихва във връзка с дялово разпределение на ТЕ в имота, тъй като същото не е осъществено от ищеца и той няма право да претендира чуждо вземане. По изложените в отговора доводи и съображение се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Съдът констатира, че съгласно служебно изготвената в хода на заповедното производство справка по реда на Наредба № 14/2009 г. правилното презиме на законния представител на непълнолетния ответник е Огнянова, а не както е посочено в съдебните актове „Борисова“, но приема, че предходното не представлява процесуално нарушение, а е очевидна техническа грешка. Отделно от предходното, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда /08.12.2020 г./ К.П. е била навършила 16 години /на 15.04.2020 г./, поради което съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 ГПК извършва съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на нейните родители.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 61507/2020 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК /поправена с разпореждане № 20006543/11.01.2021 г. поради допусната очевидна техническа грешка/, с която е разпоредено длъжника – 3 настоящ ответник да заплати на заявителя – настоящ ищец суми за главница и лихва за топлинна енергия и дялово разпределение за недвижим имот, находящ се в [адрес].

С разпореждане от 20.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 61507/2020 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал настоящата искова молба.

Видно от приложения по делото нотариален акт за замяна № 144, том I, рег.№ 5014, дело № 126/2007 г. по описа на в.я., нотариус с район на действие Софийски районен съд е, че майката А.О. П. е прехвърлила на дъщеря си – настоящ ответник К.

ОГН. П. собствения си недвижим имот, представляващ ап.23, до който ищцовото дружество твърди да е доставяло топлинна енергия.

Видно от приложеното по делото постановление за налагане на възбрана е, че през 2012 г. върху процесния недвижим имот е наложена възбрана от ЧСИ Б.Б. с район на действие СГС. В постановлението е отразено, че имотът е собственост на майката на ответника и е възбранен именно във връзка с задължение на последната към Централна кооперативна банка АД в размер на 150 611,13 лева.

По делото е приложен протокол от проведено на 11.09.2009 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищната сградата, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е отразено решение за сключване на договор за индивидуално разпределение на топлинна енергия с [ФИРМА]. Към протокола е приложен списък на етажните собственици, в което е отразено името на майката на ответника, като не е посочено брой на радиатори, топломери и разпределители в имота, а единствено наличие на 3 бр. вентили. По делото е представен и договор от 24.09.2003 г., сключен с горепосоченото дружество в изпълнение на взетото решение на ОС на ЕС.

По делото е приложен договор от 02.11.2007 г., сключен между ищеца и трето за делото лице по реда на чл.139в, ал.2 ЗЕ, който е неотносим към исковия период, поради което съдът не го обсъжда.

По делото са представени справки за издадени фактури, през процесния имот, без данни за съставител.

По делото са изслушани и приети съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице, след запознаване с материалите по делото и извършване на допълнителни проверки, е констатирало, че през двата отчетни периода, съвпадащи с исковия период, са изготвени две изравнителни сметки - за ТЕ по отчет на апартаментен топломер, за ТЕ от сградна инсталация пропорционално на отопляемия обем на имота и по отчет на два узаконени водомера за топла вода. Според вещото лице, начисленията за потребената в имота ТЕ, са в съответствие с нормативната уредба. Общият топломер, монтиран в 4 абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки и е бил изправен. Изслушано в открито съдебно заседание вещото лице пояснява, че за изготвяне на заключението е изискало и са му представени документи от дружеството, изготвило изравнителните сметки. Пояснява, че в случая отчитането на потребление на радиотори става в една точка – нар. инидивидуален или апартаментен топломер, който в по-новите сгради обикновено се намира извън имота. Представя документите, послужили му за изготвяне на заключението.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза вещото лице, след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на ищцовото дружество, е посочило, че дължимата сума за главница за ТЕ е в размер на 1626,05 лева, в т.ч. и сумата за 32,74 лева – главница за дялово разпределение, а дължимата сума за обезщетение за забава в размер на 275,16 лева, в т.ч. и сумата от 6,99 лева обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение. В заключението вещото лице е описало в табличен вид издадените през исковия период фактури.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.