Решение № 741 от 04.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 741 гр. София, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100511571 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. Г., срещу решение № 7171 от 22.04.2025 г. по гр. дело № 10484/2024 г., по описа на СРС, ГО, 139 състав, в частта му, в която е уважена молбата за защита и е издадена заповед за защита. Счита, че решението в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно, немотивирано и необосновано, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита на М. С. Ц. и да обезсили издадената заповед за съдебна защита. Излага съображенията си за това. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна М. С. Ц., с подаденото възражение, счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски.

М. С. Ц. е подала частна жалба срещу определение № 35393/26.08.2025 г. по гр. дело № 10484/2024 г. на СРС, 139 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Моли определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, и съдът да постанови друго, с което да остави без уважение искането на М. Г. Г. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

С отговора на частната жалба М. Г. Г. счита атакуваното определение за 1 законосъобразно, правилно и мотивирано.

В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена, като решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение, а частната й жалба- уважена. Представя списък на разноските.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, която страна има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

С молба от 26.02.2024 г., уточнена с молба от 01.03.2024 г. М. С. Ц., действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца М. М. Г. и М.М. Г., са поискали да се издаде заповед за защита в тяхна полза, срещу М. Г. Г.- бивш съпруг на първата молителка и баща на другите двама молители, за актове на домашно насилие, извършени на 20.12.2023 г. и на 21.02.2024 г., описвайки в какво се е изразявало насилието.

С решение №7171 от 22.04.2025 г. по гр. дело № 10484/2024 г., СРС, ГО, 139 състав, е обявил за загубила действие заповед за незабавна защита № 60/26.02.2024 г., изменена по реда на чл. 253 ГПК със заповед за незабавна защита № 61/26.02.2024 г., издадени по делото, на основание чл. 19 ЗЗДН, и ги е отменил на основание чл. 253 ГПК. Издал е заповед за съдебна защита срещу М. Г. Г., като му е наложил следните мерки за защита от домашно насилие: Задължил го е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН , да се въздържа от актове на домашно насилие по отношение на М. С. Д.. Забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава на разстояние по-малко от 200 метра М. С. Д., за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мярката при издадената заповед за незабавна защита. Забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на М. Г. Г., да приближава на разстояние по-малко от 200 метра жилището, което обитава М. С. Д., находящо се в гр. София, бул.

****, за срок от 18 месеца, при приспадане на срока на действие на мярката при издадената заповед за незабавна защита. Задължил е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 ЗЗДН М. Г. Г., да посещава посочената специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 2 издаване на заповедта за съдебна защита /22.04.2025 г./, в "Център за превенция на правонарушенията" при Асоциация "Деметра", гр. София, кв.

****, при посочените в заповедта срокове и условия. Предупредил е М. Г. Г., че неизпълнението на заповедта представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата. Съдът е оставил без уважение молбата, подадена от М. С. Д., в качеството на майка на малолетните деца М.М. Г.а, и М. М. Г., в частта, в която се търси съдебна защита за двете деца, и е отказал да издаде заповед за защита. Осъдил е М. Г.

Г., да заплати по сметка на СРС на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, държавна такса в размер на 25,00 лева. Осъдил е М. Г. Г., да заплати на основание на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН на М. С. Д., сумата в общ размер на 2400,00 лева, представляваща разноски по делото.

С определение № 35393/26.08.2025 г. по гр. дело № 10484/2024 г. , СРС, 139 състав, постановено в производство по чл. 248 ГПК , е изменил решение № 7171/22.04.2025 г., постановено по гр. дело № 10484/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 139 състав, в частта на разноските, като е намалил размера на присъдената в полза на М. С. Д. сума от 2400,00 лева на 1733,34 лева, представляваща разноски по делото, дължима от ответника М. Г. Г..

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба се твърди нарушаване на правото на защита, тъй като в съдебното заседание на 11.07.2024 г. е даден ход на делото, въпреки представения от ответника болничен лист. И настоящия съдебен състав споделя напълно доводите, изложени от първостепенния съд, че не са били налице процесуални пречки за даване ход на делото и не е било налице основанието, предвидено в чл. 142, ал. 2 ГПК. Болничния лист за временна нетрудоспособност за периода 16.06.2024 г. до 15.07.2024 г., е с посочен домашен амбулаторен режим, като към него не е представено медицинско удостоверение по образец по чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, утвърден от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и органите на съдебната власт. При определяне от здравните органите на най-леките форми на лечение домашен 3 амбулаторен, съгласно практиката на ВКС обективирана в решение № 127 от 13.10.14 г. по т. дело № 1106/2024 г. на ВКС, I ТО, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по образец, с което се установява противното.

Излага се довод, че в обжалваното съдебно решение не е обсъдено важно обстоятелство- СПЕ е установила ниски нива на агресия у ответника, но при М. С. Ц. установява тревожност и склонност да преувеличава преживяванията си, който СГС счита за неоснователен, с оглед предмета на делото- е дали са извършени конкретни актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът изисква да се намират или да се намирали в определена връзка. СРС правилно не е приел като доказателство и СПЕ, изслушана по друго гражданско дело-№ 4230/2023 г., която е недопустимо доказателство по настоящото дело, тъй като не са спазени разпоредбите на раздел V от Глава 14 ГПК за реда на допускането й.

Неоснователен е доводът, че СРС не е допуснал разпит на свидетел относно причините, поради които ответникът е бил на мястото, на което се твърди извършване на домашното насилие на 21.02.2024 г., тъй като обстоятелствата, които се иска да бъдат установени от свидетеля-причините, поради което ответника е отишъл на това място, са неотносими към предмета на делото.

Във въззивната жалба се излага и, че амбулаторните листи са неподписани и не кореспондират с приетото СМУ, а нито съда, нито молителката са предприели действия за служебно събиране на медицинските документи. Възраженито е преклудирано, тъй като е направено за първи път във въззивната жалба.

Въззивникът твърди, че отразените в СМУ на М. С. Д. увреждания не съответстват на амбулаторните листи и на констатациите на отзовалите се на сигнала полицаи, които доводи СГС счита за неоснователни. С приетото заключение на СМЕ, допусната в първата инстанция и неоспорено от страните-т.е. и от ответника, което и СГС счита за пълно, ясно и босновано, се установява, че получените увреждания при отразените данни за установените травми от 21.02 и 22.02.24 г. /от съдебен лекар/, могат да се причинят по време и начин съобщени от пострадалата в искова молба. Описаните в Съдебно 4 медицинско №141/2024 год., изд. от УМБАЛ „Александровска“ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология – София, претърпени от М. С. Д. увреждания, могат да се причинят по време и начин, съобщени от пострадалата в искова молба. Всички прегледи и изследвания на М. С.

Д.(извън СМУ), са извършени на 21.02.2024 г., поради което неоснователно е твърдението за разказана на 22.02.2024 г. в полицията „нова версия“ за причинени травматични увреждания.

За изясняване на обстоятелствата по делото пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-техническа и лицево-идентификационна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, не са открити обективни находки, които да водят до съмнение, че има манипулации на видеофайла и в тази връзка е изразено становище, че файлът е автентичен. Становището на въззивника, че представения от молителката видеозапис, след като е оспорен от ответника, като несъбран по служебен ред, и тъй като молителката не е поискала събирането на доказателството от първоизточника, следва да бъде изключен от доказатлствения материал по делото, не намира никаква упора нито в процесуалния, нито в материалния закон. Оспорилата доказателството страна не ангажира никакви доказателства, установяващи основателността на направеното оспорване.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата, поради което първоинстанционото решение следва да се остави в сила.

По частната жалба на М. С. Д., срещу определение № 35393/26.08.2025 г. по гр. дело № 10484/2024 г., СРС, 139 състав, с което СРС е изменил решението, в частта на разноските:

Настоящия съдебен състав счита, че п ървоинстанционния съд е взел предвид всички относими обстоятелства, които е посочил и в мотивите на съдебния си акт. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, подписан между молителката, която действа в лично качество и като майка на двете малолетни пострадали лица, с уговорен размер на адвокатското възнаграждение 3900,00 лева, но доказано извършени разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000,00 лева- доколкото в договора в посочено, че платената сума е на стойност 1000,00 лева и в тази част договорът има характер на разписка. Молба за защита от домашно насилие е 5 частично основателна- издадена е заповед за съдебна защита в полза на молителката и е оставена без уважение молбата за защита за двете малолетни лица- в полза на молителката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 лева, съобразно уважената част, както правилно е процедирал и първоинстанционния съд, поради което частната жалба е неоснователна.

Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 6,39 евро.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивника за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение, но същия дължи на насрещната страна направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в производството по въззивната жалба- в размер на 1500 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7171 от 22.04.2025 г. по гр. дело № 10484/2024 г., по описа на СРС, ГО, 139 състав, в обжалваната му част.