Решение № 19025 от 20.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19025 гр. София, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20231110103389 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи неизплатеното застрахователно обезщетение по договор за застраховка „...” на МПС, сключено с ответното дружество, ведно с лихви и разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за имуществена застраховка „...“ на автомобил, собствен на ищеца. В срока на действие на договора за застраховка, на ...г., настъпило застрахователно събитие – ПТП, при който бил увреден застрахования при ответника автомобил. При ответното дружество била заведена щета, във връзка с която застрахованият изпълнил всички задължения по застрахователния договор. Застрахователят обаче не изпълнил задълженията си по договора и не заплатил застрахователно обезщетение.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че в конкретния случай вредите са причинени от водача на застрахования автомобил, който не положил дължимата грижа за съхранение на застрахованото имущество. Твърди, че стойността на вредите била завишена, не са представени и разходо 1 оправдателни документи за извършен ремонт. Твърди освен това, че в случая е налице тотална щета, при което следвало да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила, че автомобилът е подзастрахован поради което следвало да се приложи т.48 от ОУ и размерът на обезщетението да бъде намален пропорционално. Претендира разноски

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следнотоот фактическа и правна страна:

Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка; настъпване на описаното от ищеца застрахователно събитие и щетите по застрахованото имущество, причинната връзка между тях и размера на вредите, за които се търси застрахователно обезщетение.

В тежест на ответното дружество е да докаже възраженията си, наведени с отговора на исковата молба, в частност, че е налице изключен риск, алтернативно, че дължимото се застрахователно обезщетение е платено.

С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между страните е съществувало валидно застрахователно правоотношение „...“ относно лек автомобил „...“ с рег. № ..., обективирана в застрахователна полица № ..., с период на застрахователно покритие ... г. до ... г., както и настъпването на застрахователно събитие на ... г. – увреда при ПТП на застрахования при ответника автомобил.

По делото няма спор относно механизма на настъпване на ПТП – на ...г., около 03.00 часа през нощта, на второстепенен път ... около 300 м. от разклона на с...., водачът на лек автомобил „...“ с рег. № ..., при предприета маневра за възникнала опасност на пътното платно – поява на куче, губи управление над МПС-то и реализира удар в страничната еластична предпазна ограда на пътя, в резултат от което са настъпили увреди по автомобила.

Основният спор между страните се свежда до това дали е налице основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, предвид възражението на ответника за проявена груба небрежност, по който въпрос съдът намира следното:

Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, 2 било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Съгласно чл. 395, ал. 1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, а съгласно ал. 4 при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението.

Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката, което е значително с оглед интереса на застрахователя. В съдебната практика се приема, че се касае до такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите (Решение № 32 от 11.08.2014 г. по т. д.

№ 1262/2013 г., II т.о. и др.). В случая ответникът се е позовал на общите условия към договора (т. 10.11.,т. 76.1., т. 76.2 и т. 3.14.), които в застрахователната полица е отбелязано, че са неразделна част от него. В т. 76.1. от ОУ е предвидено задължение за застрахования да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, а в т. 10.11 е предвидено, че застрахователят не покрива вреди причинени вследствие на умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица, чиито действия са предизвикали застрахователно събитие.

Предвид това, за да обоснове наличието на основание за отказ да заплати застрахователно обезщетение, ответникът следва да докаже, че процесното ПТП е настъпило следствие на проявена от водача на застрахованото МПС груба небрежност, с което поведение последният е нарушил задължението си да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин.

В съдебната практика няма съмнение по въпроса, че неспазването на правилата за безопасност на движението по пътищата може да обоснове груба небрежност, но не всяко нарушение съставлява груба небрежност. Преценката 3 следва да се извърши конкретно като се съобрази дали в съответния случай дори и най-небрежният и невнимателен водач би се съобразил с такива основни правила за движение по пътищата, чието спазване е от значение, за да се обезпечи полагането на минимална грижа за неговата безопасност и сигурност.

В настоящия случай от показанията на свид. В. - водач на увреденото МПС, се установява, че процесното ПТП е настъпило в три часа сутринта по републикански път ..., с посока на движението от гр. ... към гр. ... в района на 300 метра от разклона за с. ..., когато внезапно на пътното платно, в което се движи водача изскача куче, което се движи от дясно наляво и което водачът възприема едва на разстояние от 20 метра, поради заслепяване от светлините на насрещно движещ се автомобил, предприема спасителна маневра завой наляво, след което автомобила завива надясно и се удря челно в мантинелата.

Пресъздадената от свидетеля В. фактическа обстановка е възприета от вещото лице по приетата без възражение САТЕ като възможна и логична. От заключението на вещото лице, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в срока по чл. 200 ГПК, се установява, че съгласно телеметричните данни, свалени от увредения автомобил, непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, водачът се е движим със скорост от 128 км/ч, след което е задействал спирачната система, като е завъртял волана първо наляво, след това надясно и после отново наляво, което отговаря на опит за заобикаляне на препятствие на пътя. Вещото лице допълва в открито съдебно заседание, че телеметричните данни не могат да бъдат манипулирани, че същите са на първично ниво и с никакъв софтуер не могат да бъдат променяни, като те са зададени във всички нови съвременни автомобили и до пет секунди преди настъпване на удар се записват. В допълнително заключение посочва, че като се вземат предвид свидетелските показания на водача, че е възприел кучето на 20 метра и същото се движело от дясно наляво, произшествието е било непредотвратимо при всяка скорост по-висока от 24 км/ч. Посочва още, че при движение със скорост от 90 км/ч при направени изчисления, при внезапно изскочило куче на пътното платно, от дясно наляво по свидетелските показания на водача, ударът е непредотвратим за водача на лекия автомобил и ПТП е щяло да настъпи.

От събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол за ПТП № ... от ... г., се установява, че водачът на увреденият автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което му е съставен АУАН № .... По делото не са представени доказателства, а и 4 от ищецът не са наведени твърдения, актът да е обжалван, поради което съдът приема за доказано, че водачът е извършил нарушението.

Установява се още, вкл. от показанията на водача, че видимостта е била добра, не е имало мъгла и пътните условия са били нормални. Няма данни за мокра настилка. Следва да се има предвид, че на водача на увредения автомобил не е взета проба за алкохол или наркотици, видно от представения по делото протокол за ПТП (макар свидетелят Х. да твърди обратното, точно поради което съдът не кредитира показанията му, доколкото в тази част протоколът се ползва с доказателствена сила). Установява се безспорно и че водачът се е движил със скорост над 30 км/ч над въведеното законово ограничение, че към датата на процесното ПТП е имал шофьорски стаж от около 10 месеца, както и че процесното събитие е настъпило в малките часове на денонощието.

Предвид това съдът прие, че при управление на повереното му МПС водачът на застрахования автомобил е проявил груба небрежност. Същият, като не е съобразил поведението си с пътната обстановка, а именно движение с несъобразена скорост ( чл. 20, ал. 2 ЗДвП) е допуснал извършването на нарушение на правилата за движение по пътищата. Обстановката, в която е извършено нарушението - тъмната част от денонощието, по-конкретно малките часове, насрещно движещ се автомобил, движение с превишена скорост, която е напълно несъобразена с опитността на шофьора и го лишава напълно от възможността за адекватна реакция при възникване на опасност, очевидно сочат на извода, че водачът с поведението си прекомерно е увеличил риска от настъпване на застрахователното събитие. В случая е нарушено задължение – при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, което пряко въздейства върху размера на риска от настъпване на застрахователно събитие и е значително с оглед интереса на застрахователя по смис. на чл. 408, ал.

1, т. 3 КЗ, поради което може да обоснове отказ за плащане на застрахователно обезщетение, доколкото същото се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на застрахователното събитие. Поведението на водача на превозното средство се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, поради което съставлява и нарушение на предвиденото в договора задължение на водача да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин. Ето защо следва да се приеме, че са налице всички предпоставки по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, 5 поради което в полза на ответника съществува право да откаже плащане на застрахователно обезщетение по заведената щета.