Решение № 42 от 21.01.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кърджали, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владислав Емирски при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело № 20245140101545 по описа за 2024 година

Производството е във втора фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила на ********** Решение *** е допусната на основание чл. 344 ГПК и чл. 34 ЗС СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ ***, със застроена площ 54.12 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на ***, разположен на **, във вход ** на ЖИЛИЩНА СГРАДА - многофамилна с идентификатор***по КККР на***, в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, с административен адрес: ****, който обект се състои от: стая и кухня със сервизни помещения - ****; под обекта - обект с идентификатор ***; над обекта - няма, с прилежащите 2.758% идеални части от общите части на сградата в размер на 43,92 кв.м. и право на строеж от 59,04 кв.м. върху поземления имот,

КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ МЕЖДУ:

Н.Б.Е, ЕГН **********, с адрес: **, С. Б. С., ЕГН **********, с адрес *** и С. Б. М., ЕГН **********

ПРИ СЛЕДНИТЕ ДЕЛБЕНИ КВОТИ:

- 1/5 /една пета/ идеална част за Н. Б. Е.

- 1/5 /една пета/ идеална част за С. Б. С. и

- 3/5 /три пети/ идеална част за С. Б. М..

По делото е изготвена и приета без възражения от страните СТЕ, която дава заключение, че делбеният имот е неподеляем и неговата пазарна стойност възлиза на ***

В първото заседание във втората фаза на производството по делба е направено изявление от назначения особен представител на съделителя С. Б.

1

М. адв.К., който заяви, че е провел дълъг разговор по телефона с М., като същият заявил, че желае да му бъде възложено жилището, поради което на основание чл. 344, ал. 4 от ГПК прави искане за възлагане на делбения имот. В срока за отговор по възлагателната претенция съделителите Н. Б. Е. и С. Б. С. заявяват чрез техния процесуален представител, че не желаят имотът да им бъде възложен на тях, както и че са налице предпоставките за възлагане на имота на съделителя С. Б. М., като намират това за най-целесъобразно и икономически изгодно с оглед избягване на риска за намаляване на продажната цена при публична продан. Евентуално молят делбата да бъде извършена чрез публична продан.

Във второто заседание по делото във втората фаза на производството по делба е направено изявление от назначения особен представител на съделителя С. Б. М. адв. К. за искания за сметки по чл. 346 от ГПК, което е преклудирано, поради което с протоколно определение съдът не е допуснал претенцията по чл. 346 от ГПК.

В съдебно заседание съделителите Н. Б. Е. и С. Б. С. молят имотът да бъде възложен на С. Б. М., евентуално делбата да бъде извършена чрез публична продан. Претндират разноски. Особения представител адв. К. моли имотът да бъде възложен на съделителя С. Б. М..

Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

По способа за извършване на делбата:

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари - чл.69, ал.2 ЗН.

Съсобствеността се ликвидира посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. При избор на най-подходящия способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите, да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител от делбената маса, да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на неподеляем имот, има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от възможните способи. Съгласно чл. 348 ГПК основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае за неподеляем имот, както в настоящия случай, е изнасянето му на публична продан. По изключение, когато се касае за неподеляем жилищен имот и са налице изискванията на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК, съсобствеността може да се ликвидира и чрез поставянето му в дял на съделителя, който е предявил съответно искане и отговаря на условията за това.

За да бъде възложено неподеляемото жилище на съделител направено в срока по чл. 344, ал. 4 от ГПК същият следва да отговаря на условията по чл.

344, ал. 2 от ГПК, а именно при откриване на наследството да е живял в неподеляемия имот, в случа апартамент, да не притежава друго жилище и 2 съсобствеността между съделителите върху него да е възникнала единствено по силата на наследяване. При наличието на тези кумулативни предпоставки може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следва да се отбележи, че с решение № 110/25.05.2016 по дело № 432/2016 г. на ВКС, I г. о. се приема, че липсата на друго жилище може да се установи посредством декларация за имотно състояние от предявилия претенцията за възлагане съделител, но в случая С. Б. М. е представляван от особен представител.

Съдебната практика предполага трайно фактическо и продължително във времево отношение установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение за задоволяване на жилищните нужди, като доказването на този правнорелевантен факт е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства – арг. т. 9 от ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС. Трайното пребиваване в жилището преди откриване на наследството, независимо от целта на това пребиваване било за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване на грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст, запълва законовото изискване съделителят да е живял в жилището при откриване на наследството. По делото обаче съделителят С. Б. М. не е участвал лично или чрез упълномощен процесуален представител, а е представляван от особен представител, както и не е подаден отговор на искова молба лично от съделителя или от упълномощения. В случая от Нотариален акт за дарение на недвижим имот ***** на нотариус К.За, вписан в Службата по вписванията гр.

Кърджали с **** се установява, че ответникът и съделител С. Б. М., с ЕГН ********** пребивава в К.Ш. От представеното писмо от ***** от Община Кърджали се установява и че същият няма постоянен и настоящ адрес в Република България. От писмо ***** Министерство на правосъдието се установява, че с.б.м. с ЕГН ********** е освободен от българско гражданство с ***на Вицепрезидента на Република България и няма данни лицето в последствие да е подало молба и да е възстановило българското си гражданство. Въпреки, че съделителят С. Б. М. не доказа при условията на пълно и главно доказване, че няма друго жилище, както и че към датата на откриване на наследството на баща му Б. Р. М. – *** е живял в апартамента, настоящият състав намира, че следва да постави неподеляемото жилище в негов дял, а той в шестмесечен срок от влизане в сила на решението да уравни дяловете на съделителите н. Б. Е. и С. Б. С. в пари ведно със законната лихва съгласно заключението за стойността на имота по приетата СТЕ, за което същите са съгласни. Съделителят С. Б. М. е проявил активност, като с описания по-горе нотариален акт на ***е придобил идеални част от недвижимия имот от други сънаследници, което обуславя извод, че той има интерес към имота. Този извод се базира и на притежаваните от него идеални части в сравнения с тези на ищците-съделители. Съдът следва да укаже на съделителите Н. Б. Е. и С. Б. С., че за вземанията за уравнение на дяловете им могат да впишат законна ипотека. Съдът следва да укаже на съделителя С. Б.

М., че поставеният в дял делбен имот става негова собственик, след като изплати в шестмесечен срок от влизането в сила на решението за възлагане определеното парично уравнение заедно със законната лихва, като ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните заплащат разноски 3 съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.

Правилата за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки, каквито в настоящия случай не са заявени. Това следва от редакцията на нормата на чл.

355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 ГПК. В този смисъл е определение № 335/01.07.2015 г. по гр.д.№ 2020/2015 г., I г.о. на ВКС. Изхожда се от идеята, че всяка страна в производството по съдебна делба има едновременно качеството на ищец и ответник и правилата на чл. 78 ГПК се прилагат само във втора фаза на делбата и то във връзка с исковите претенции по сметки между съделителите, в зависимост от уважаването или отхвърлянето на същите. С оглед на това, претендираното от ищците Н. Б. Е. и С. Б. С. адвокатски възнаграждения за двете фази на производството (без данни по делото, че същите са заплатени в посочените в списъка по чл. 80 ГПК размери), остава за тяхна сметка, като съдът следва да разпредели отговорността за направените разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза и възнаграждението на особения представител на съделителя-ответник С. Б. М.. Според правилото на чл. 29, ал.

3 ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни-съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания. В този смисъл е определение № 681/18.12.2015 г. по гр.д.№ 5778/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС. С оглед предходното, съделителят-ответник С. Б.

М. следва да бъде осъден за заплати на ищците Н.Б. Е. и С. Б. С. сумата от общо 2 000 лева, представляваща внесен от тях депозит за назначения му особен представител (по 1000 лева за първа и втора фаза на делбата, определени на основание чл. 7, ал. 4, от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа). Предвид обстоятелството, че ответникът С. Б. М. е представляван в процеса от особен представител, съдът е определил първоначалния депозит от 400 лева, както и допълнителният депозит от 450 лева по допуснатата СТЕ да бъде внесен от съделителите Н. Б.

Е. и С. Б. С.. По тези съображения, съделителят ответник С. Б. М. следва да бъде осъден за заплати сумата от 570 лева на съделителите Н. Б. Е. и С. Б. С. от възнаграждението за вещо лице, съобразно деля му в съсобствеността, сумата от 2 000 лева представляваща внесен от тях депозит за назначения му особен представител, 30 лева държавна такса за призоваването чрез държавен вестник, както и 13,20 лева държавна такса за вписването на исковата молба 4 съобразно деля му в съсобствеността.