Решение № 3208 от 25.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3208 гр. Пловдив, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330117034 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от „Топлофикация – София“ ЕАД против Д. М. Б. и М. В. Х. се твърди, че на 15.03.2024г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу двамата ответници, в условията на разделност при квоти по ½ за сумата от 4463.89 лв., от които 3 847.88 лв. главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода май 2020г. – април 2023г., ведно със законната лихва от 15.03.2024г., и 532.96 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 27.02.2024г., както и суми от 68.77 лв. за дялово разпределение – главница от февруари 2021г. до април 2023г. и законната лихва от 15.03.2024г. и 14.28 лв. – лихва за периода от 15.04.2021г. до 27.02.2024г., както и направените разноски. Посочено е, че исковете се предявяват във връзка с дадено разпореждане от страна на заповедния съд. Топлоснабденият имот се намирал в ***.

Ответниците, в качеството на собственици, били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ /чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/ и спрямо тях Общите условия били влезли в сила, като същите били одобрени от ДКЕВР с решение от 2016г., публикувани били във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2016г. Твърди се, че задълженията не били погасени. Направено е искане за признаване за установено, че ответниците, в условията на разделна отговорност, дължат сумата от 4463.89 лв., от които 3 847.88 лв. главница – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода май 2020г. – април 2023г., ведно със 1 законната лихва от 15.03.2024г., и 532.96 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 27.02.2024г., както и суми от 68.77 лв. за дялово разпределение – главница от февруари 2021г. до април 2023г. и законната лихва от 15.03.2024г. и 14.28 лв. – лихва за периода от 15.04.2021г. до 27.02.2024г., или всеки от тях по 1923.94 лв. главница, 266.48 лв. мораторна лихва, 34.39 лв. главница за дялово разпределение и 7.714 лв. мораторна лихва.

Претендирани са разноските по заповедното и исковото производство.

По делото е депозиран писмен отговор от М. В. Х. и Д. М. Б., на дата 17.01.2015г., с дата на пощенско клеймо 14.01.2015г., със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове, но същият е подаден извън законоустановения срок за това, изтекъл на дата 23.12.2024г.

Сочат, че ищецът не бил доказал, че ответниците се явяват задължено лице за заплащане на задълженията за топлинна енергия по отношение на процесния имот и период. Била изтекла погасителната давност за вземанията. Частично, за периода от месец март 2021г., задълженията били погасени, вкл. и тези за дялово разпределение. Съдържа се позоваване на чл.111, б. „в“ ЗЗД. С погасяване на главното задължение, се погасявали и акцесорните задължения. Не били ангажирани доказателства за изпращане, респ. за получаване на процесните фактури от страна на ответниците. Поради това счита, че ответниците не били изпаднали в забава. В случая топлинната енергия била начислявана по прогнозен дял, тоест приложима била разпоредбата на чл.32, ал.3 ОУ, а тази на чл.33, ал.4 ОУ не била приложима, тъй като отчитането на топломерите, изготвянето на изравнителна сметка и издаването на обща фактура за тези периоди било настъпило след предвидения в ОУ 45дневен срок за плащане, изтекъл съответно на 14.06.2021г. за първи отчетен период, съответно 14.06.2022. за втори и 14.06.2023г. – за трети отчетен период. Затова счита, че ответниците изпадат в забава след покана, каквато обаче в случая те не били получавали.

Поради това счита, че исковете за мораторна лихва са изцяло неоснователни. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 12774 по описа на ПРС за 2024г. се установява, че е издадена заповед № 6305 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.07.2024г., по силата на която е разпоредено М. В. Х. и Длъжникът Д. М. Б. да заплатят на кредитора ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД по 1/2 част от следните суми: главница в размер на 3847, 88 лева, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода м.05.2020 г. – м.04.2023 г. по партидата на длъжника с аб. № 287713, за имот находящ се в ***; обезщетение за забавено плащане върху главницата за топлинна енергия в размер от 532, 96 лева, дължимо за периода 15.09.2021г.- 27.02.2024г.; главница в размер от 68, 77 лева- услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2021г. до м.04.2023г.; обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение в размер от 14, 28 лева, дължимо за периода 15.04.2021г.- 27.02.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.03.2024 г. до окончателното им изплащане, 2 както и разноските по делото, от които 89, 28 лева - държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

Представено е удостоверение за наследници на В. Г. Х., поч. на ***г., със законен наследник М. В. Х..

Според удостоверение от ***, *** според новата номерация на жилищните блокове в района, ***.

Представен е по делото договор № *** от 03.10.2002г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна собственост с адрес ***, както и протокол от проведено общо събрание на етажната собственост от 17.09.2002г.

Представена е обща фактура № 1014047737 от 31.07.2021г. за периода от 01.05.2020г. – 31.01.2021г. на стойност 898.96 лв.; фактура № 1014181944 от 31.07.2021г. за периода от 01.02.2021г. до 30.04.2021г. на стойност 575 лв., фактура № 1021695164 от 31.07.2022г. за периода от 01.05.2021г. до 31.07.2022г. на стойност 124.30 лв., фактура № 1027966302 от 31.07.2023г. за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. на стойност 2 266.33 лв.

Представен е договор от 03.06.2020г., сключен между „Топлофикация – София“ ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД.

Представен е договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.01.1991г.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12774 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило в срок възражение от М. В. Х. и Д. М. Б., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От представените по делото писмени доказателства се установява безспорно, че процесният недвижим имот в *** е придобит от В. Г. Х. и Д. Б.-Х., по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.01.1991г. Видно е, че В. Г. Х. е починал на ***г., като негов единствен наследник по закон е синът му М. В.

Х..

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в чл. 149 и сл. ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл. 150, ал.

2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в едномесечен срок след първото им публикуване наймалко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Страна по това неформално правоотношение е собственикът или титулярят на вещното право на 3 ползване (съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или облигационният ползвател на имота, в случай че между последния и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот. В последната хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. В този смисъл са задължителните разясненията, направени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г., ОСГК на ВКС. В случая, наследодателят на ответника –В. Г. Х. е бил потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, за процесния имот. След смъртта му правата и задълженията по сключения с „Техем Сървисис“ ЕООД договор са преминали в правната сфера на неговия наследник – ответника М. В. Х. и ответницата, Д.

М. Б., с оглед качеството й на собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения недвижим имот.

Налице е изправност на ищеца – доставяне, в процесния период, на топлинна енергия.

Макар и депозираният писмен отговор да е постъпил след изтичане на законоустановения срок за това, с оглед изразеното в него, с проекта на доклад, обявен впоследствие за окончателен съдът прие, че не се оспорва от ответниците количеството топлинна енергия, което ищецът твърди да е доставил, нито пък се твърди и доказва от тяхна страна извършването на плащания за погасяване на дължимите суми. Поради това съдът намира, че установителните искове са доказани по основание.

Както се посочи отговорът на исковата молба е депозиран извън срока по чл.131 ГПК, независимо от което съдът намира, че следва да се произнесе по формулираното от ответниците възражение за погасяване по давност на част от вземанията, тъй като същото е било формулирано още в подаденото от тях възражение по чл.414 ГПК по ч.гр.дело № 12774 по описа на ПРС за 2024г.

Съгласно ТР 3/18.05.2012 г. на ВКС по т.д.№3/2011г. ОСГК вземането на топлофикационното дружество за предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по смисъла на чл.111, ал.1, б.”в” от ЗЗД. Като такова, то се погасява с кратка – тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в настоящия случай съгласно Общите условия на ответника вземането става изискуемо в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнася. Първите вземания на ищеца касаят периода от 01.05.2020г. до 31.01.2021г., като са станали изискуеми най-късно през март 2021г., следователно към датата на подаване на исковата молба /датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.03.2024г./, която прекъсва давностния срок съгласно чл.116 б. „в” ЗЗД/, давността е била изтекла за дължимите суми за доставена топлинна енергия до 31.01.2021г., за които е издадена обща фактура № 1014047737 от 31.07.2021г. на стойност 882.25 лв.

Или исковете следва да бъдат уважени за периода от м. февруари 2021г. до м. април 2023г. за сумата от 2 965.63 лв. или за всеки от ответниците до размера от 1 482.82 лв., а за разликата 4 над тази сума до пълния предявен размер от 1 923.94 лв. за всеки от ответниците и за периода от м. 05. 2020 г. до 31.01.2021г. същите следва да бъдат отхвърлени, като погасени по давност. Акцесорното вземане /дължимо за периода от 15.09.2021г. до 27.02.2024 г. не е погасено по давност.

По отношение на исковете за заплащане на услугата дялово разпределение следва да се посочи, че по делото не са налице доказателства за фактурирането на задължението и неговото изплащане от страна на топлинното предприятие към определена фирма за дялово разпределение, поради което не може да се приеме за обоснован извод за настъпила суброгация в правата на третото лице- помагач по делото, съответно възникването на право на регрес спрямо ответниците. Поради това съдът намира, че исковете за сума в общ размер от 68.77 лв. главница за дялово разпределение за периода от месец февруари 2021г. до месец април 2023г., ведно със законната лихва от дата 15.03.2024г., както и за сума в общ размер от 14.28 лв. лихва за периода от 15.04.2021г. до 27.02.2024г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c474bb1-7f7a-4495-9c7d-1837ff9737de