Определение № 521 от 07.08.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 521 гр. Перник, 07.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500414 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 10229/30.04.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и Канализация“ ООД, гр. Перник, ул. „Средец“ № 18, с ЕИК:823073638 чрез адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адвокат Т. Н. – САК срещу определение № 1152/31.03.2025 г., постановено по гр. дело № 3676/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е изменено на основание чл. 248 ГПК по молба с рег. № 1427 от 20.01.2025 г., депозирана от заявителя „Водоснабдяване и Канализация“ ООД определение № 4259 от 17.12.2024 г., постановено по ч.гр. д. № 03676/2024 г. по описа на Районен съд Перник, в частта му за разноските, като е намален размерът на присъдените съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатското възнаграждение за един адвокат, присъдено в полза на длъжниците И. К. А. с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес:

*** и Д. К. А. с ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение от вече присъдения размер от по 250,00 лв. за всеки един от длъжниците до размер на по 200,00 лв. за всеки един от длъжниците Д. К. А. и И. К.

А..

По изложени съображения за неправилност на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и уважи молбата му по чл. 248 ГПК като редуцира направените от длъжниците разноски за адвокатско възнаграждение до сумата от по 50 лв. на длъжник.

Излага съображения, че съдът изобщо не е следвало да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците, доколкото по делото не били представени доказателства, такива реално да са сторени и също така поради това, че 1 заповедното производство било изцяло формално и не предпоставяло нужда от процесуално представителство за длъжника. По отношение размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от всеки от длъжниците, излага доводи за неговата прекеморност и следвало да бъде редуцирана до сумата от 50 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещните страни И. К. А. и Д. К. А. чрез адвокат Н. Ц. от САК са подали отговор на жалбата, с който я оспорват като неоснователна и молят окръжния съд да я остави без уважение и потвърди обжалваното определение. Претендират присъждане на разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 3676/2024 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Водоснабдяване и Канализация“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено от съд като е издадена заповед за изпълнение № 2277/03.07.2024 г. срещу длъжниците И. К. А. и Д. К. А..

Заповедта е надлежно връчено на длъжниците като всеки един от тях е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК чрез адвокат Н. Ц. от САК. Към възраженията са приложени пълномощни и договори за правна защита и съдействие, видно от които всеки длъжник е заплатил на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение в размер на 280 лв. – в брой, както изрично е отбелязано в договорите.

Впоследствие, с определение № 4259/17.12.2024 г. поради непредявяване на иск от заявителя заповедта е обезсилена и производството е прекратено като заявителят е осъден да заплати на длъжниците по 250 лв. – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба рег. № 1427 от 20.01.2025 г. заявителят е поискал изменение на така постановеното определение в частта му за разноските като бъде оставено без уважение искането на длъжниците за присъждане в тяхна полза на сумата от по 250,00 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли определеното адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до сумата в размер на от по 50,00 лв., евентуално до сумата от по 200,00 лв. за всеки един от длъжниците.

С обжалваното определение заповедният съд е уважил частично молбата на заявителя по чл. 248 ГПК като е редуцирал разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от 250 лв. на по 200 лв. за всеки един от длъжниците.

С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав приема следното:

От представените в заповедното производство договори за правна защита и съдействие е видно, че договореното възнаграждение от по 280 лв. за процесуално представителство по 2 делото е заплатено в брой от всеки от двамата длъжници И. К. А. и Д. К. А. на упълномощения от тях защитник - адвокат Н. Ц. от САК, поради което следва да се приеме, че претендираните разноски са действително извършени и следва да бъдат присъдени в полза на двамата длъжници с оглед изхода на делото – обезсилване на процесната заповед по чл. 410 ГПК и прекратяване на производството.

По доводите на жалбоподателя, че въобще не трябвало да се присъждат разноски, следва да се отбележи, че фактическите състави по чл. 78, ал. 1 , 2, 3 и 4 ГПК предвиждат задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които насрещната страна е била принудена да направи по защитата си и уреждат възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, като подлежат на присъждане всички разноски, направени по повод водене на делото, за чието установяване са представени надлежни доказателства. В случая е налице хипотеза на прекратяване на производството, по причина, която не е пряко свързана с процесуалното поведение на длъжниците. С обезсилването на издадената заповед за изпълнение кредиторът-заявител се очертава като неизправна страна, която с действията си е довела до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските.

Доводът на жалбоподателя, че не се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на длъжниците, защото заповедното производство било изцяло формално и не предпоставяло нужда от процесуално представителство, е неоснователен.

Действително, заповедното производство е уредено от законодателя като едностранно такова, но в случай на подадено възражение по чл. 414 ГПК длъжникът сам избира процесуалното си поведение в хода на заповедното производство, като същият не е лишен от защита и по своя преценка може да упълномощи адвокат и да предприеме активна защита на правата си още в заповедното производство, като, при положение, че адвокатската услуга не е безплатна, при възникване на законовите предпоставки за това, се дължи присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на правоимащата страна.

Разглеждайки по същество възражението на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от всеки един от двамата длъжници, настоящият съдебен състав го намира за частично основателно за сумата от 200 лв. за всеки длъжник, както и правилно е приел заповедният съд. Окръжният съд съобразява решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.07.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в 3 никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на адвокатското възнаграждение, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (в същия смисъл са определение № 50015/16.02.2024 г. по търг. дело № 1908/2022 г. на І-во т.о. на ВКС и определение № 343/15.02.2024 г. по търг. дело № 1990/2023 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС ).

Съобразявайки горното и с оглед извършените процесуални действия по конкретното дело в рамките на заповедното производство, от страна на адвокат Н. Ц. от САК в качеството му на процесуален представител на всеки един от двамата длъжници, съдът намира, че размерът на всяко едно от тях следва да бъде определен на сумата от 200 лв.

Извършените процесуални действия от адвокат Н. Ц. от САК в рамките на заповедното производство се изразяват в подаване на възражение от името на всеки един от двамата длъжници по чл. 414 ГПК, което не е бланкетно, а в него са наведени конкретни възражения за недължимост на претендираните от заявителя вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение. Същевременно обаче следва да се отчете, че фактическата и правна сложност на заповедното производство изначално не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не.

По така изложението съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

На насрещните страни по частната жалба И. К. А. и Д. К. А. не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, тъй като производството по допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските няма характер на самостоятелно такова извън същинския процесуален спор, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в определения: № 317/13.08.2020 г. по ч. т. д. № 744/2020 г. на ІІ-ро т.о.; № 136/19.03.2019 г. по ч. т. д. № 2580/2018 г. на І-во т.о.; № 371/2.10.2019 г по гр. д. № 4383/2018 г. на ІІІ-то т.о. и др.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1152/31.03.2025 г., постановено по гр. дело № 3676/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5