Решение № 301 от 30.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

А. Д. А.

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от А. Д. А. Въззивно гражданско дело № 20245500500412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на на Г. В. Г. и Ч. К. Д., действащи чрез адв. С. Т., срещу решение № 343/15.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 4088/2023 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради необоснованост, постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.

Излагат се оплаквания, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на въззивниците, като не е допуснал и събрал поискани от тях гласни доказателства и не е разпределил доказателствената тежест, т.к. не им е указал кои конкретни факти следва да установяват.

По отношение на необосноваността на обжалваното решение се излагат оплаквания, че при извършения доказателствен анализ първоинстанционният съд е направил погрешни фактически изводи, т.к. не е обсъдил в съвкупност и в тяхната взаимовръзка всички относими и събрани по делото доказателства, което от своя страна довело до необосновани и несъответстващи на материалния закон правни изводи за основателност на предявените искове.

Претендира се отмяната на обжалваното решение и уважаване на въззивната жалба, както и присъждането на направените по делото разноски.

1

В законоустановения срок въззиваемите страни – Р. Н. И., И. Н. И., И. А.

И., Д. И. Д., Г. И. И., А. И. И., О. Р. Х., Р. О. Х., Г. О. Х., Г. О. П., Н. О. Х., П. О.

Х., Т. И. Х., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г. Т. Ш., М. В. И., Д. Г. И., Н. Г. И., Г. П. И., Р. В. Х., Х. В. Х., И.

Г. И., И. П. Н., С. П. И., М. К. Н. и Р. К. А., действаща чрез своя баща и законен представител К. А. Г., всички чрез адв. А. С., са подали отговор, с който оспорват подадената жалба като неоснователна и претендират потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

Излагат доводи, че в съответствие с изискванията на процесуалния закон първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест и е допуснал и събрал поисканите от ответниците /сега въззивници/ гласни доказателства.

Сочат, че съдът е установил правилно фактите, от значение за предмета на доказване по делото, касаещи твърденията и възраженията на страните, и въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи за доказаност на твърдяното от ищците /сега въззиваеми/ основание, от което произтича претендираното от тях право на собственост, и недоказаност на заявеното от ответниците /сега въззивници/ възражение за придобивна давност, като правилно е приложим относимия към установените факти материален закон.

Претендира се потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на направените по делото разноски.

В откритото съдебно заседание въззивниците не участват лично или чрез процесуален представител.

Въззиваемите се представляват от процесуален представител, чрез когото оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на първоинстанционният съдебен акт и присъждането на направените по делото разноски.

След запознаване твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Р. Н. И., И. Н. И., И. А. И., Д. И. Д., Г. И. И., А. И. И., О. Р. Х., Р. О. Х., Г. О. Х., Г. О. П., Н. О. Х.,

П. О. Х., Т. И. Х., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г. Т. Ш., М. В. И., Д. Г. И., Н. Г. И., Г. П. И., Р. В. Х., Х. В. Х., И.

Г. И., И. П. Н., С. П. И., М. К. Н. и Р. К. А., действаща чрез своя баща и законен представител К. А. Г. срещу Г. В. Г. и Ч. К. Д., с която е предявен установителен иск за собственост върху недвижим имот.

Искът е основан на следните обстоятелства:

Ищците твърдят, че по силата на наследяване по закон на И. Н. И., 2 починал на 29.12.1979 г., са станали собственици на общо 12180/12 600 ид.части от недвижим имот, представляващ едноетажна сграда с идентификатор № ***, с площ от 89 кв.м., построена въз основа на отстъпено на 20.10.1961 г. в полза на наследодателя им право на строеж върху урегулиран държавен имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, УПИ 8-363 в кв.44 по плана на града, с адрес на имота: гр. С.З., ***.

Останалите 420/12600 ид.части от имота били придобити отново по наследство от другия наследник по закон на И. Н. И. – В. Г. И., който обаче на 17.05.2023 г . се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност, с който бил признат от нотариуса за собственик на цялата сграда с идентификатор № ***.

На същата дата В. Г. И. продал на дъщеря си Г. В. Г. сградата, а към момента на сделката тя била в брак с Ч. К. Д..

Ищците са заявили твърдения, че праводателят на ответниците В. Г. И. никога не е живял в имота и не е оспорвал техните права, като са заявили, че една част от тях от десетилетия живеят в тази сграда и я владеят.

С оглед на това са оспорили констатацията на нотариуса, че В. Г. И. е придобил по давност техните идеални части от имота, поради което и не е могъл да ги прехвърли чрез сключеният с ответниците договор за покупкопродажба.

С отговора си на исковата молба си Г. В. Г. и Ч. К. Д. са оспорили иска като неоснователен с възражение, че праводателят им е придобил процесния имот по силата на давностно владение за периода от 14.07.2005 г. до констатирането на правото му на собственост от нотариуса.

Изложили са доводи, че през целия този период праводателят им е упражнявал фактическата власт върху имота явно, спокойно, необезпокоявано и без противопоставяне от страна на останалите наследници по закон на наследодателят И. Н. И..

С обжалваното решение Районен съд – Стара Загора е уважил иска, т.к. е приел, че не е доказано праводателят на ответниците да е придобил по давност притежаваните от ищците идеални части от процесния недвижим имот.

Въззивният съд намира, че правно-релевантните факти са били установени правилно от първоинстанционният съд, при спазване на процесуалните правила, регламентиращи редът за събиране на доказателствата и за тяхната преценка, а направените въз основа на тях фактически изводи са обосновани.

Въз основа на установените правно-релевантните факти са направени обосновани и съответни на материалния закон правни изводи.

Ето защо и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения при 3 допускането на доказателствата и при разпределянето на доказателствената тежест.

С отговора на исковата молба ответниците са поискали допускането на трима свидетели при режим на довеждане, с чиито показания да доказва владението на имота от В. Г. И. и неговият период и именно толкова на брой свидетели са били допуснати и разпитани по почин на ответниците.

При разпределянето на доказателствената тежест, както с проектодоклада, изготвен с определението по чл.140 от ГПК, така и с доклада, изготвен по реда на чл.146 от ГПК, съдът е указал на ответниците, че следва да докажат правопогасяващото си възражение, че праводателят им е придобил процесния имот чрез давностно владение, т.е. правилно им е била разпределена доказателствената тежест съобразно наведените от тях твърдения.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на обжалваното решение, т.к. при извършения доказателствен анализ първоинстанционният съд не е обсъдил в съвкупност и тяхната взаимовръзка всички относими и събрани по делото доказателства и поради това е направил погрешни фактически изводи.

От всички събрани в първоинстанционното производство доказателства безспорно се установява, че всички въззиваеми и праводателят на въззивниците В. Г. И. са наследници по закон на И. Н. И., починал на 29.12.1979 г., който приживе е бил собственик по силата на суперфиция на процесната едноетажна жилищна сграда.

Установено е, че с нотариален акт № 176, т.2, рег. № 3787, дело № 274 от 17.05.2023 г. на нотариус К.Б., с рег. № 733 на НК и район на действие при Районен съд – Стара Загора В. Г. И. е признат за собственик по наследство и давност на процесната сграда, а с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 177, т.2, рег. № 3789, дело № 275 от 17.05.2023 г. на нотариус К.Б., с рег. № 733 на НК и район на действие при Районен съд –Стара Загора В. Г. И. и съпругата му Я.П. И. са продали на Г. В. Г. тази сграда, като към момента на сключването на договора за покупко-продажба Г. В. Г. е в брак с Ч. К. Д..

От събраните по почин на всяка от страните свидетелски показания се установяват безспорно обстоятелствата, че процесната сграда представлява къща, която е била построена през шестдесетте години на миналия век от И.

Н. И., състои се от четири стаи и има лице на ***. В същия двор има построени и други две или три къщи, разположени на север от нея. Една от тези други къщи е била построена от В. Г. и той живеел в нея със семейството си. Според свидетелите, разпитани по почин на ищците -въззиваеми, в процесната къща живеят съпругата и синовете на П. Н. – М. К. Н., Г. П. И., С.

П. И. и И. П. Н.. Според един от свидетелите, разпитани по почин на въззивниците - ответници тази къща е необитаема, като в нея В. Г. и съпругата му са живели много години след като са се оженили, но сега живеят в друга къща в същия двор. Според друг от свидетелите, разпитани по почин на 4 въззивниците-ответници в тази къща В. Г. е живял допреди 15 години и си е построил в същия двор друга къща, която се намира над първата къща. Според показанията на третия разпитан по почин на въззивниците-ответници свидетел на адреса има четири къщи, в една от които живее В. Г., без свидетелят да е наясно точно в коя от тях.

От приетите писмени доказателства се установява, че партиди за достъп до електроразпределителната мрежа за имот, находящ се в гр. С.З. *** имат И.

П. Н. и И. Г. И.; партида за водоснабдяване има открита на името на М. К., а партиди за местни данъци имат открити почти всички наследници по закон на И. Н. И., като са налице плащания на всички задължения за доставена електроенергия до 2023 г.; плащания за доставената вода и канализационни услуги за различни периоди от 2002 г. до 2023 г., и плащания на местни данъци и такси за всяко едно от данъчно задължените лица за периода от 2018 г. до 2023 г.

При така установените обстоятелства фактическите изводи, които могат и следва да бъдат направени са, че не е установено праводателят на въззивниците-ответници В. И. Г. да е упражнявал фактическата власт върху процесната сграда за периода от 14.07.2005 г. до констатирането на правото му на собственост от нотариуса на 17.05.2023 г.

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба за необоснованост и несъответствие на материалния закон на направените от първоинстанционният съд правни изводи за основателност на исковите претенции.

При така установените по делото факти правните изводи, които могат да се направят са, че всички въззиваеми – ищци и В. И. Г. са станали собственици на процесната сграда по силата на наследствено правоприемство от И. Н. И., при съответните им квоти в съсобствеността, които общо са 12180/12 600 ид.части.

В. И. Г. не е придобил по силата на давностно владение идеалните части на останалите наследници по закон на И. Н. И., т.к. на първо място не е доказано, че е упражнявал фактическата власт върху сградата непрекъснато за период от време по-дълъг от десет години, а на следващо място – че е упражнявал явно и необезпокоявано владения върху нея, след като е отблъснал владението на другите съсобственици.