Определение № 296 от 11.03.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. София , 11.03.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000600254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение № 260602 на Софийски градски съд, НО-4 състав от 12.02.2021 г., постановено по н.ч.д. № 4643/2020 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения И. Р. К., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на 9 месеца, а именно – остатък в размер на 1 месец и 13 дни.

Срещу така постановеното определение е депозирана жалба от адвокат Г. Ц., защитник на осъдения И. Р. К., с искане същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата на К. за условно предсрочно освобождаване. Твърди се в жалбата, че съдът би трябвало да се съобрази с обстоятелството, че лишеният от свобода И.К. има малолетно дете, което се нуждае от неговата подкрепа и издръжка.

АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Осъденият И. Р. К. е постъпил в затвора - *** на 28.11.2019 г., когато по отношение на същия е било приведено в изпълнение наложеното му наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, определено му по НЧД № 64/17 г. по описа на PC— Тополовград.

Това наказание е изтърпяно от К. на 12.11.2020 г., като считано от тази дата същият е започнал да търпи наложеното му с определение на PC-Ямбол, постановено по НЧД № 100/20 г. по описа на същия съд, общо наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“, определено му измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1168/2019 г. и по НОХД № 1301/2019 г. - и двете по описа на РС-Ямбол.

1

От търпяното в момента общо наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“ към датата 12.02.2021 г. лишеният от свобода К. е изтърпял фактически наказание в размер на 7 месеца и 12 дни; от работа 5 дни, или всичко - в размер на 7 месеца и 17 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 1 месец и 13 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият И. Р. К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му и търпяно в момента наказание за престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното и търпяно наказание.

Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не се установява по убедителен начин наличието на другата законоустановена и необходима предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице.

Въззивният съд в настоящия си състав напълно споделя решаващия извод на СГС за отсъствието на тази законоустановена предпоставка, касаеща поправянето на осъдения, тъй като този извод е правилен и обоснован и се основава на приложените по делото доказателства и на установените от тях фактически положения.

Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение при изтърпяването на процесното наказание води до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода И. Р. К. не е дал категорични доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и доколкото корекционният процес по отношение на него следва да продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на законовия ред и на установените социални правила, като това предполага изтърпяване на наказанието в целия му срок.

В този смисъл е постъпилото по делото отрицателно становище от началника на затвора *** по повод молбата на осъдения И. Р. К. за условно предсрочно освобождаване. В същото е посочено, че не са налице достатъчно данни за поправянето на лишения от свобода в рамките на пенитенциарното заведение; че все още не са изпълнени целите на наложеното наказание; че рискът от рецидив и вреди е с високи стойности; че дефицитите по проблемните зони не са преодолени; че прогресивната пенитенциарна система не е 2 изпълнена в своята цялост; както и че има наложени дисциплинарни наказания.

По делото е постъпило и отрицателно становище от НС ЗО „***“ гл. инсп. З. Д. по отношение на възможността за условно предсрочно освобождаване на осъдения И. Р. К..

Същото е мотивирано с констатациите в експертния доклад на ИСДВР, че наказанието лишаване от свобода все още не дава своя коригиращ ефект, както и с това, че К. има действащи дисциплинарни наказания и че процесът на поправяне и превъзпитание при него не е завършил.

От приобщения по делото доклад на ИСДВР по повод подадената от осъдения И. Р. К. молба за условно предсрочно освобождаване се установява, че същият е постъпил първоначално в затвора на 28.11.2019 г.; че е преразпределен в ЗО ОТ „***“ считано от 07.02.2020 г.; че процесът на адаптацията му в местата за лишаване от свобода е безпроблемен; че същият е общувал с широк кръг лишени от свобода; че не е нарушавал режимните изисквания; изразил е желание за включване в трудова дейност и че в тази връзка му е била предоставена възможност за осъществяване на труд като „общ работник“ на външен работен обект - фирма „Пери България“, въз основа на Заповед № 131 от 05.06.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“, както и като „общ работник“ в Дирекция „Миграция“, въз основа на Заповед № 151 от 11.09.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“, която трудова дейност осъденият е извършвал изключително кратко време - според приложената справка само 5 дни, предвид извършени от него дисциплинарни нарушения, за които е бил дисциплинарно наказан и освободен от работа.

В доклада на ИСДВР са отбелязани също и обстоятелства, касаещи личностната характеристика и поведението на К. в пенитенциарното заведение. Такива са обстоятелствата относно трикратното му наказване за извършени дисциплинарни нарушения – със Заповед № 120 от 14.08.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“ К. е наказан с „Писмено предупреждение“ и е освободен от работа предвид установена употреба на алкохол на работния обект, на който е бил назначен да работи; впоследствие, независимо от предоставената му втора възможност за работа, същият отново е извършил дисциплинарно нарушение - отклонение от работното място с цел нерегламентирано закупуване на дрехи, за което е повторно дисциплинарно наказан със Заповед № 169 от 20.11.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“, като му е наложено наказание „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ и освободен от работа; след това независимо от двете му поредни дисциплинарни наказания, извършени в кратък период от време преди това, К. е наказан и за трети път със Заповед № 186 от 08.12.2020 г. на Началника на ЗООТ „***“ за извършено от него трето дисциплинарно нарушение - открити наркотични вещества в спалното помещение, в което К. е пребивавал и за които същият е направил самопризнание, че са негови, като за това нарушение му е било наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“, което е валидно и към момента. С оглед така установените и изложени факти за извършени от К. в един кратък времеви период - по-малко от половин година - на три, при това тежки нарушения на 3 режимната дисциплина в местата за лишаване от свобода, напълно правилен се явява изводът на СГС, че корекционната работа по отношение на К. не е оказала необходимата поправителна роля и ефект върху поведението му.

От доклада на ИСДВР се установява също, че независимо от първоначално регистрираните при осъдения средни стойности на оценката на риск от рецидив - в размер на 73 точки, то предвид извършените от него дисциплинарни нарушения на ЗИНЗС, оценката на риск от рецидив при него е регистрирала повишение на стойностите до 82 точки. В доклада е дадено и заключение, че е повишена и общата оценка в зони „начин на живот и обкръжение“ и „злоупотреба с наркотици“. В доклада на ИСДВР е направена и прогноза за личността на осъдения, съгласно която: предвид показаното колебливо поведение в местата за лишаване от свобода, доказващо се от наличието на дисциплинарни наказания за кратък период от време, оценката на риска от рецидив и от вреди е със завишени стойности; не е осъществен принципа на прогресивната система при изпълнение на наказанието видно от това, че режимът на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е заменен на лек. В обобщение в доклада е посочено, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, не са постигнати и че корекционната работа с осъдения К. следва да продължи до постигането им.

Така, след анализ на затворническото досие на л.св. И.К. и на останалите приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи на трайни и необратими положителни промени в мисленето и поведението му, годни да обосноват извод, че при него съществува личностна готовност за живот в условията на свобода. В частност данни за неговото поправяне не се съдържат в цитираните по-горе становища и оценки на затворническата администрация - в становището на началника на затвора ***, в доклада на ИСДВР затвора *** и в становището на НС ЗО“***“, според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един по-продължителен период от време, какъвто се явява изтърпяната част на наказанието. Като тези служители на практика не са констатирали позитивна корекция в поведението му /съгласно цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане на социално-приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване на извършеното от него правонарушение/.

Трябва да се отчете и обстоятелството, че социалната дейност и възпитателната работа, която се води по отношение на осъдените на „лишаване от свобода“ за постигане целите на специалната превенция, обхваща целия период от време, през който те са в затворническото общежитие.

Предвид горните констатации се налага извода, че по отношение на поправителния ефект 4 корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения И.К. без съмнение следва да продължи, доколкото не се отчитат данни за трайно позитивно поправяне на осъдения и доколкото все още не са постигнати целите на наказанието. По делото се установяват предимно негативни данни за осъдения с оглед колебливото му и незадоволително поведенческото проявление, като липсва положителна тенденция в неговото развитие. В случая независимо от факта, че К. е имал дължимото отношение към затворническата администрация и че е изразявал желание за включване в трудова дейност, не се установява той да е заявил готовност и да е демонстрирал сериозни намерения за общоприемливо и законосъобразно поведение в условия на свобода. Не се установява да е налице проведено необходимото поправително въздействие върху неговата личностна нагласа, с оглед на което, въпреки че преди постъпването си в затвора е осъществявал доходоносна трудова дейност, даваща му възможност за своето и на детето си препитание, този факт не е от естество да обори и опровергае извода на съда за липсата на достатъчно убедителни доказателства за поправянето на осъдения.