Решение № 470 от 12.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 470 гр. София , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело № 20211000500426 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

С решение , поправено с решение от 28.09.2020г и двете постановени по гр.д. № 2604/2017г СГС, ГО, І-4 състав е осъдил ЗД“Бул инс“ АД да заплати на Е. Я. Т. и Л. Л.

Т., на всеки, по 150 000лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Е. Т. , настъпила при ПТП, реализирано на 22.12.2014г , причинено от водач, чиято ГО е била застрахонава при ответника, на осн. чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, като е отхвърлил предявените искове до пълния им предявен размер от по 200 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото, съобразно изхода от спора.

С определение от 03.11.2020г по същото дело СГС е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното решение в частта за разноските , на осн. чл.248 от ГПК, като е приел, че застрахователят е платил на пълномощника си по делото претендираното възнаграждение и то не е прекомерно .

Решението на СГС е влязло в сила , като необжалвано, в осъдителната си част за сумата от 80 000лв за всеки ищец .

Решението на СГС е обжалвано с въззивна жалба от ответника ЗД Бул инс АД в осъдителната част за сумата над 80 000лв за всеки ищец. Въззивникът поддържа, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила като след подаване на допълнителната искова молба съдът е събирал доказателства, сочени от ищците.

1

Поддържа, че своевременно е направил възражение за съпричиняване на увреждането от страна на починалия . Уточнява, че съпричиняването се изразява в това, че починалият е предоставил управлението на автомобила на лице без правоспособност и свидетелство за управление на МПС. Поддържа, че разпитан по делото свидетел е посочил, че виновният за ПТП Александър е питал С./сина на ищците/ дали може да шофира , С. му разрешил и С. нямал изкарана книжка. Въззивникът поддържа, че след постановяване на решението по делото се е снабдил с доказателство- препис от определение на Апелативен съд- Пловдив , от което се установява, че водачът А. А. е бил без шофьорска правоспособност и е управлявал процесното МПС с несъобразена с пътните условия скорост.

Поддържа, че със своето поведение починалият е допринесъл за настъпване на ПТП и собствената си смърт. Прави доказателствени искания за установяване на направеното съпричиняване. Моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове за сумата над 80 000лв за всеки ищец. Моли решението на СГС да бъде изменено и в часта за разноските, съобразно изменения изход от спора.

Ищците по делото Е. и Л. Т.и , представлявани от адв. П., са депозирали писмен отговор на въззивната жалба на застрахователя, с който оспорват жалбата. Оспорват наведените факти за съпричиняване и направеното доказателствено искане като преклудирани. Молят решението на СГС да бъде потвързено в обжалваната част.

Ищците по делото Е. и Л. Т.и с а депозирали обща насрещна въззивна жалба, с която обжалват решението на СГС в отхвърлителната част с оплакване за неправилност и допуснати от съда процесуални нарушения. Поддържат, че СГС неправилно и занижено е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, че съдът не е възприел пълно всички установени претърпени от ищците болки и страдания. Поддържат, че СГС не е събрал исканите от т я х доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди и заявяват такива доказателствени искания пред настоящата инстанция. Молят решението на СГС да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважениизцяло.

Правят възражение за прекомерност на претендираното от застрахователя адвокатско възнаграждение . Претендират разноските направени по делото пред двете съдебни инстанции.

По делото е депозирана и частна жалба от Е. и Л. Т.и против определението на СГС по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба им за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Жалбоподателите поддържат, че претендираният от застрахователят адвокатски хонорар не е заплатен в цялост , а и е прекомерен с оглед воденото производство.

На частната жалба е депозиран писмен отговор от ЗД”Бул инс”АД , с който жалбата се оспорва.

2

В о.с.з. въззивникът Бул инс АД се представлява от адв. М., който поддържа въззивната жалба на застрахователя и оспорва тази на ищците. Поддържа, че по делото се установява съпричиняване на увреждането , че ищците не са упражнили родитески контрол над починалия, с което са допринесли за настъпилото ПТП.

Поддържа още,че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено. Претендира разноските по делото, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззивниците с НВЖ Е. и Л. Т.и се представляват от адв. Т., която поддържа жалбата им и оспорва жалбата на застрахователя. Моли определението по чл.248 от ГПК да бъде отменено и молбата на ищците за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските да бъде уважена.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на застрахователя и следва да бъде частично отменено по следните съображения:

Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по смисъла на чл.265,ал.2 от КЗ/отм./ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника- застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и вредите на пострадалото лице, така и размера 3 на обезщетението, което би компенсирало претърпяните вреди.

С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ решението на СГС е влязло в сила като необжалвано в частта, с която на всеки от ищците е присъдено обезщетение на процесното основание за сумата от по 80 000.00лв/ се установяват със сила на пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „Бул инс”АД дължи на ищците заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния син , настъпила при ПТП на 22.12.2014г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с ответника.

Спорно пред настоящата инстанция е какъв е размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен по реда на чл.52 от ЗЗД и дали е налице съпричиняване на деликта или увреждането от страна на ищите или техния починал син.

По делото пред настоящата инстанция ответникът- застраховател поддържа възражение за нарушения на съда при събиране на доказателствата по делото, поради несъобразена преклузия и уточнява бланкетно направено пред първата инстанция възражение за съпричиняване.

Оплакването за нарушена преклузия при събиране на доказателствата е неоснователно. Производството пред СГС се е развило по реда на гл.32 от ГПК.

Независимо дали производството се развива по реда на общия исков процес или по реда на производството по търговски спорове преклузията за посочване на нови доказателства от страните настъпва след устния доклад на съда по делото. С доклада съдът следва да посочи с какъв иск е сезиран, каква е доказателствената тежест върху страните , да даде указания на страните , ако не са посочили доказателства за твърдяни факти и след тази процесуална активност на съда страните имат право да ангажират доказателства, съобразно доклада на съда . Едва след доклада на съда и дадената възможност на страните да сочат нови доказателства настъпва преклузията за посочване на нови доказателства, която може да бъде преодоляна при условията на чл.147 от ГПК, приложими и към производството по търговски спорове, съгласно чл.377 от ГПК.

По делото не се установява нарушение на тези процесуални правила по събиране на доказателствата . Събрани по делото са тези доказателства , които са посочени от ищеца в ИМ, по чието допускане съдът се е произнесъл с проекто – доклада си и с устния доклад по делото. Събрани са и доказателства, посочени от ищеца в първото съдебно заседание, след изслушване на страните и устния доклад по делото на съда, 4 което видно от гореизложеното не съставлява нарушение на преклузията. Както беше посочено по-горе посочването на доказателства/ а не тяхното фактическо събиране/ се преклудира с устния доклад на съда , извършен в открито съдебно заседание, ако същият отговаря на изискванията на чл.146 от ГПК. По настоящото дело няма оплаквания за непълнота на доклада, поради което следва да се приеме, че преклузията за посочване на нови доказателства е настъпила в първото съдебно заседания по делото, след доклада на съда. В това съдебно заседание ищците са изчерпали доказателствените си искания, включително и това за СМЕ. В следващите съдебни заседания са събирани допуснатите доказателства от съда по искане на страните и с това преклузията за събиране на доказателства не е нарушена.

Ето защо съдебният състав приема, че оплакването на въззивника- застраховател за това, че по делото са събрани и ценени доказателства, в нарушение на правилата за събиране на доказателства и при настъпила преклузия, е неоснователно.

Съобразно разпоредбата на чл.373 и чл. 133 от ГПК с отговора на исковата молба /допълнителния отговор на допълнителната искова молба/ се преклудира възможността на ответника да навежда възражения против предявения иск .

По настоящото дело ответникът в отговора на ИМ и в допълнителния отговор, е навел твърдение под евентуалност за наличие на съпричиняване от страна на С.починалото лице, син на ищците, при неговото увреждане. Липсват твърдения за факти, които да обосновават това възражение.

Съобразно съдебната практика по сходни казуси , за да се приеме, че ответникът надлежно е въвел възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД следва да се съобразят не само процесуалните срокове по ГПК, но и възражението следва да е конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. Ако обстоятелствата относно приноса са станали известни на ответника / в случая застрахователя по прведявен иск по чл.226 от КЗ/ в по-късен момент, той може да ги въведе в процеса до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, при условията на чл.147 от ГПК. Бланкетното възражение за съпричиняване, неподкрепено с фактически твърдения , не сезира надлежно съда за произнасяне, тъй като не е ясно какви факти следва съдът да установява и срещу какви твърдения следва ищецът да се брани. В този смисъл решение № 134/2020г по по т. д. № 1422/2019г, решение № 18/2021г по т.д. № 696/2020г на ІІТО на ВКС и др.