Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 13298 от 31.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60338/2022
Вид
Протокол № 13298
Подписан
31.05.2023
В сила
31.05.2023
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 13298 гр. София, 29.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М.Ш при участието на секретаря Г.Х

Сложи за разглеждане докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110160338 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

ИЩЦАТА Н. Е Б. - редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се от адв. Д. с днес представено пълномощно.

ОТВЕТНИКЪТ ЗАД „.......................“ АД - редовно и своевременно призован, представлява се от юрк. Х. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ Д. Е. П. - непризован, не се явява.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила днес молба от ищцата, с която представя депозит в размер на 20 лева за разпит на допуснатия свидетел.

ДОКЛАДВА постъпила справка НОИ изискана от съда.

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ възможност на страните да се запознаят с докладваната справка.

Адв. Д.: Поддържам исковата молба. Нямам възражения по доклада на съда и моля същият да се приеме. Ние водим допуснатия при режим на довеждане свидетел. Поддържам молбата за допуснатия свидетел при режим на призоваване, който е водачът, с оглед механизма и мястото на удара.

Юрк. Х.: Поддържам отговора на исковата молба и направените 1 доказателствени искания с него. Нямам възражения по проекта за доклад с изключение на указанията към ответника да посочи дали прави искане по чл.

176 от ГПК, не сме правили искане по чл. 176 ГПК. Да се приеме справката от НЗОК.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно определение по чл. 140 ГПК.

ПРИЕМА справка от НЗОК.

ДА СЕ ПРИЗОВЕ за следващо съдебно заседание свидетелят Д. Е. П. на адреса в ж.к. „Стрелбище“.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Моля да разпитаме свидетеля.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия свидетел.

В съдебна зала се въведе свидетелят.

СНЕМА самоличността на свидетеля както следва:

.........................., роден на 2.........................., неосъждан, без дела със страните. Н. ми е майка.

СЪДЪТ УВЕДОМИ свидетеля, че на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК поради близки родствени отношения с ищцата Н. Б. има право да откаже да даде свидетелски показания.

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: : Желая да дам показания.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.

290 НК.

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Запознат отговорност. Обещавам да кажа истината. съм с наказателната

На въпроси на адв. Д. свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Помня за ПТП -то, защото беше два дни преди рождения й ден, на 25 януари миналата година, 2022 г. Звъннаха ми по телефона и видях, че ме търси номерът на майка ми и казах „какво правиш 2 мамо“ и мъж ми съобщи, че тя е в „Бърза помощ“ и пътува към ВМА. Като отидох там просто не можах да я позная. Тя на една количка с бинт на главата и отстрани и се стичаше кръв по скулата.

На въпроси на СЪДА свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Първо, тя не знаеше къде е, тя нямаше спомен за случилото се изобщо, изобщо нямаше представа защо е там.

На въпроси на адв. Д. свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Аз я видях след около 1 час, защото ми трябва физическо време за да стигна от вкъщи до ВМА, а там е много трудно с паркирането. Казаха, че най-вероятно има мозъчно сътресение, че трябва да и се направи ехография и може би ЯМР. Обаче за това тя трябва да остане там. Тя обаче просто беше много изплашена и не можеше да ме познае. Тя непрекъснато питаше „аз къде съм и какво правя тука“ от стола, няколко пъти искаше да стане от стола и да тръгне на някъде, а аз и казвам „мамо стой тука“, а тя ме гледа с не виждащ и пита „какво правя тука, къде съм, какво се е случило“.

На въпроси на СЪДА свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Направиха и или ехография или скенер, едно от двете, за което съм приложил документ, защото аз платих, защото казаха, че ако остане и бъде хоспитализирана заведението ще поеме разходите. Обаче майка ми по никакъв начин не искаше и каза „ ако умирам вкъщи да си умирам“, буквално и предавам думите. Да, успяха да я снимат, снимаха я и докторът ми каза, че най-вероятно има комоцио. Каза, че трябва непрекъснато да е под наблюдение и не може да се остави така. Той ми каза, че са я докарали в безсъзнание и същото каза и докторът от бързата помощ, защото аз в първия момент се стреснах, все пак виждам, че майка ми ме търси, а мъж се обажда и аз казвам ,„къде е майка ми, може ли да я чуя“ и те ми казват „тя в момента е в безсъзнание“. Само да кажа, че докато дойде КАТ човекът, който я е блъснал с Мерцедеса, той я е качил в колата си и е минало време докато дойде линейка. Може би около 20 мин. са минали докато дойде и тя пак не е знаела къде е.

Травми имаше на ръцете, в горната част на китката, което значи, че не е имала време да си вдигне ръцете. Тя е залитнала напред и на коленете, на двете колена. Не, не е имала счупено по коленете и ръцете. Това, от което тя 3 непрекъснато се оплакваше, е че й се гади; че й се повръща. Самите доктори ни казаха, че ако ще водим дело трябва да я заведем в Съдебна медицина. Аз не можах да я изкарам изобщо от вкъщи една седмица може би, то се вижда на Съдебна медицина датата, на която я закарах лично аз. Тя изобщо не можеше да мърда сама.

На въпроси на адв. Д. свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Имаше голяма кървава рана веждата, която е лепена, мисля, че на дясната вежда. Като си представя сега снимката, защото аз я снимах, но когато я водих в Съдебна медицина значи след няколко дена след една седмица съм снимал раните по краката и ръцете и това е след около седмица.

На въпроси на СЪДА свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Аз и брат ми се грижехме за нея. Баща ми е починал и тя живееше сама. Имаше един период, в който се беше възстановила. Може би след втория месец се беше подобрила, след инцидента. Но от м. 09.2022 г. насам тя не може да излиза навън, нито с бастун, нито с нищо.

На въпроси на адв. Д. свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: След като се прибра от болницата я водехме до тоалетна, редувахме се аз и брат ми.

На въпроси на СЪДА свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Не беше с памперс, имаше някакво чувство на гордост и не искаше да сложи памперс. Ние я водехме до тоалетната и излизаме, а тя се подпира на мивката, все пак има като ниша.

Ходим и пазаруваме. За нея е невъзможно да излиза. Помощта продължи около месец и половина. Преди това тя не спираше да обикаля, но откакто се случи това.

Тя имаше направление от очен лекар и очния лекар и е изписал очила, които са били готови и тогава е отивала до поликлиниката, да си вземе очилата за да може да чете. Няма проблем с очите. Никога не е имала проблем с очите. Тя никога не е ходила на личен лекар, защото просто не и й се налагало, никога не е имала здравословни проблеми. Скоро я водихме с брат ми на кардиолог, но дотогава не е ходила на кардиолог.

4

На въпроси на адв. Д. свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Вчера бях при нея и тя оня ден вкъщи докато се о опитвала да стане от леглото, да ходи до банята е паднала в стаята и си е разбила същата скула и точно под устата. Преди ПТП-то не е падала.

На въпроси на СЪДА свидетелят отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ .........................: Аз я попитах, защото все пак ми е майка, но не мога непрекъснато да съм до нея, и тя ми каза „Владиславе, залитнах, както станах, просто залитнах“ и интересно е, че винаги на тази посока залита, на която е паднала на катастрофата. Между другото след този случай, тя няколко пъти е падала на улицата и казах около два месеца се оправяше сама, а след това взехме един бастун и една патерица. С тях излизаше сама. Тя преди това винаги сама е излизала и след като два три пъти е падала на улица и е почти невъзможно сама да се изправи, помагали са и хора, пак я подгониха някакви страхове и тя спря да излиза. За това нещо сме ходили, сега примерно ходихме в „Токуда“ и ни казаха, че има страшно много високо кръвно налягане, плюс проблем с вестибуларния апарат. Не знам да е имала проблеми с кръвното налягане преди. Това ни казаха сега.