Решение № 146 от 30.05.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 547/2024
- Вид
- Решение № 146
- Подписан
- 30.05.2025
- В сила
- 30.05.2025
- Състав
- Катя Йорданова Господинова, Светлин Иванов Иванов, Тихомир Руменов Рачев
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.14 · Наказателен кодекс
- чл.147 · Наказателен кодекс
- чл.147 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.14 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 146 гр. Бургас, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Й. Господинова
Членове:
Тихомир Р. Рачев
Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20242100600547 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба, подадена от М. Ф.
Д. ЕГН ********** от гр.Бургас, частен тъжител по НЧХД № 1965/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, чрез повереника му адв. Радостин Пенев от АК – Бургас, против Присъда № 22 от 16.02.2024г., постановена по същото дело, с която първоинстанционният съд признал подсъдимият М. Г. Г. ЕГН ********** от гр.Бургас за невинен и го оправдал по повдигнатото му с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, осъществено в периода 12.05. - 17.05.2023г. чрез публикации в профила на подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук“. С присъдата районният съд отхвърлил и предявения от тъжителя Д. срещу подс. Г. граждански иск за сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените на Д. неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от началната дата на увреждането – 12.05.2023г., до окончателно заплащане на цялата сума.
С въззивната жалба се навеждат оплаквания за допуснати в първоинстанционното съдебно производство съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Твърди се, че от присъдата не ставало ясно на кое от посочените в чл.304 от НПК основания подс. Г. е бил оправдан при условие, че инкриминираното с тъжбата престъпление действително е било осъществено от него и е било доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. В жалбата се сочи, че деянието е извършено напълно 1 съзнателно от подсъдимия, който и понастоящем продължавал да клевети тъжителя Д. чрез постове във „Фейсбук“. Наред с изложеното, в жалбата се поддържа теза за липса на „грешка“ по смисъла на чл.14 от НК, възприета от районния съд като основание за оправдаването на подс. Г., тъй като деянието било извършено от подсъдимия напълно съзнателно, т.е. виновно. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, и в условията на евентуалност – присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С жалбата не са отправени доказателствени искания.
Против жалбата на тъжителя Д. е депозирано писмено възражение от подс. Г., чрез защитника му адв. Свилен Николов от АК – Бургас, с което подадената жалба се оспорва като неоснователна. Изтъкнато е, че в жалбата липсват оплаквания за нарушени от съда конкретни процесуални правила, годни да обосноват отмяна на присъдата. Поддържа се възприетото от първоинстанционния съд становище, че разпространените от подс. Г. твърдения за поведението на тъжителя действително не отговарят на истината, но в конкретния случай поради обстоятелствата, при които е възприел поведението на тъжителя, в съзнанието на подсъдимия Г. се били изградени представи, че Д. действително е нанесъл удари на друг водач, т.е. подсъдимият е имал вътрешно субективно убеждение за извършено от тъжителя престъпление, които представи са били обективно погрешни. Поддържа се, че стореното от Г. е субективно несъставомерно поради погрешно възприемане на елементите от фактическия състав на престъплението, поради което правилно районния съд счел, че с оглед наличието на грешка, изключваща умисъла, наказателната отговорност на подс. Г. не може да бъде реализирана чрез осъждането му по повдигнатото с тъжбата обвинение.
Предлага се първоинстанционната присъда да бъде изцяло потвърдена.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощения си повереник адв. Пенев от АК-Бургас, който поддържа изцяло въззивната жалба с изложените в нея доводи и искания. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършеното престъпление.
Във въззивното съдебно заседание подс. М. Г., редовно призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник адв. Николов от АК-Бургас, който поддържа приложеното по делото и обсъдено по-горе писмено становище. Фактът, че били налице обективни предпоставки за възприемането от страна на подс. Г. на деянието на тъжителя Д. като побой над друго лице, се потвърждавал и от показанията на свидетелите Г. и К., които наблюдавали поведението на тъжителя и също били убедени, че той бил нанесъл множество удари на другия водач на моторно превозно средство.
В последната си дума подс. Г. моли присъдата да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването й в 2 законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Обсъдена по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а която в обобщен вид е следната:
Подсъдимият М. Г. Г. ЕГН ********** е роден в гр.К., но живее в гр. Бургас, на адрес: ж.к. *** бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***. Той е *** гражданин, *** образование, ***, *** и е ***.
На 12.05.2023 г., около 17:30 часа, частният тъжител М. Д. управлявал товарен автомобил марка „Р.“ с рег. № * **** ** в гр. Бургас, по ул. „Проф. Яким Якимов“ в посока кръгово кръстовище на магазин „Метро“. В един момент, движещият се вдясно до управлявания от Д. товарен автомобил, лек автомобил марка „В.“ с рег. № ** **** **, управляван от свидетеля С. П., предприел маневра престрояване, поради което навлязъл в лявата за него лента – тази, в която се движел Д.. Поради очевидно неправилно извършената маневра, между двете превозни средства настъпил удар, в резултат от който били счупени дясното стъпало и предната броня, вдясно, на товарния автомобил. Движението на превозните средства било незабавно преустановено, а Д. излязъл от товарния автомобил.
Тъй като бил ядосан и афектиран от случилото се, той отишъл до лекия автомобил „В.“, отворил предната лява (шофьорска) врата, ударил с ръка по тавана и казал на свид. П. да отбие на кръговото кръстовище на магазин „Метро“, като междувременно извършвал движения с ръцете си. Двамата водачи потеглили, но свид. П. пропуснал мястото, където трябвало да спре, и впоследствие продължил движението си към гр. Царево. Тъжителят Д. спрял товарния автомобил на кръговото кръстовище на магазин „Метро“ и подал сигнал за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Съпругата на Д. – свид. М. Д., която се движела с лек автомобил в същото направление, но по-назад от товарния автомобил, възприела съпруга си и паркирала до него. Впоследствие при автомобила на Д. пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Бургас, състоящ се от свидетелите И. Г. и Д.
А.. Те установили, че водач на другия автомобил, който участвал в произшествието е свид.
П., свързали се с него и му казали да дойде до сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр.
Бургас, като казали същото и на тъжителя Д..
Междувременно подс. Г., който по същото време и на същото място управлявал своя автомобил, позициониран по-напред в лентата за движение на товарния автомобил, възприел действията на тъжителя Д. и тъй като счел, че той нанасял удари в областта на лицето на свид. П., подал сигнал за нанесен побой на друго лице на ЕЕН 112.
Около 20.00 часа на същия ден, участниците в инцидента отишли в сградата на сектор „Пътна полиция“ в гр. Бургас и постигнали съгласие свид. П. да поеме разноските по отстраняване на причинените щети на автомобила на Д., за което сключили споразумение в 3 писмена форма.
Още докато били в Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, свид. Д. видяла в телефона си публикация в профила на подс. Г. в социалната мрежа „Фейсбук“ - „***“, част от съдържанието на която била следната: „Станах свидетел на ПТП, при, което шофьор на камион (откровенна мутра) с номер * **** **... удари лек автомобил, след което наби шофьора, ВЪЗРАСТЕН ЧОВЕК...“. На 13.05.2023 г. подс. Г., отново в неговия профил, публикувал следното: „М. Д. е бабаитьт, който нанесе побой на възрастен шофьор ...“ „**********, който иска да поздрави „героя“. На 17.05.2023 г., отново в същия профил, в графа/поле „***“, подс. Г. публикувал снимка на Заявление до Второ РУ на МВР - Бургас, както и „камион ******* удари странично отляво лек автомобил …(може би се казва М. Д.) …нанесе няколко удара в областта на главата на ВЪЗРАСТНИЯ човек…“.
Изложената фактическа обстановка съдът извлече въз основа събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д., Г., П., К., А., Г. и от обясненията на подсъдимия; от писмените и веществените доказателства – разпечатки от горепосочените публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ и от интернет страница, споразумение, справка за съдимост по отношение на подс.Г., материалите по преписки № 434000-7604/2023г., № 434000-7356/2023г. и № 434000-7357/2023г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР-Бургас, и оптични носители – дискове, съдържащи записи от общински камери за наблюдение, поставени около мястото на инцидента, снимки и сигнали до ЕЕН 112 по повод настъпилото произшествие.
В хода на първоинстанционното следствие е събран и приобщен значителен обем от писмени материали, но относимите към предмета на делото доказателства не са така многобройни, а свидетелските показания се изчерпват с разпита на двама свидетели, присъствали на мястото на инцидента, а именно – П. и Р., и обясненията на подсъдимия, който също е бил пряк очевидец на случващото се. Независимо от това, първата инстанция е подложила на достатъчно задълбочен анализ събрания по делото доказателствен материал, чрез което е извела правилната фактическа обстановка. Обсъжданите от проверявания съд доказателства са годни, събрани по реда на НПК и от тях е изведено точното им съдържание. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд оценка на доказателствената съвкупност, споделя и следващите от нея фактически изводи, които оценява като логични и обективно верни. Описаната фактическа обстановка, в частност фактът на настъпилото пътнотранспортно произшествие, ударите от страна на тъжителя Д. по капака на лекия автомобил и преместването на товарния автомобил, се подкрепя изцяло от показанията на всички горепосочени свидетели, включително и от обясненията на подсъдимия. Последващите инцидента действия на тъжителя и тези на свид.
П., включително при посещението им в сектор „Пътна полиция“, гр.Бургас, и доброволното уреждане на взаимоотношенията помежду им намират доказателствена опора в твърденията на тъжителя, показанията на свидетелите П., Г. и А., в споразумението между тъжителя и свид. П., и съдържащите се в оптичния носител снимки, изготвени от пристигналите на място полицейски служители, като не се оспорват дори и от страните по делото. Със същата 4 категоричност са установени и действията на подс. Г., след като е станал очевидец на инцидента – подал е сигнал до ЕЕН 112 за настъпилия инцидент и за нанесен от водача на товарния автомобил побой над водача на лекия автомобил, и е създал цитираните по–горе публикации в социалните мрежи. След като е установил данни за тъжителя Д., чрез коментари и публикации от други лица под неговата такава, на 17.05.2023г. той е подал сигнал до Второ РУ на МВР - Бургас, в който отново е изложил своите възприятия относно инцидента и е конкретизирал, че „шофьорът на камиона… може би се казва М. Д.)…нанесе няколко удара в областта на главата на ВЪЗРАСТНИЯ човек, докато той седеше на шофьорското си място…“ (виж препис от заявление от 17.05.2023г. – л.67 от НЧХД 1965/2023г.)
Разпечатката съдържа 30 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c43d7b9-2421-4d65-b569-3d85bf6ed5d0