Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 26.02.2026, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 1799/2025
Вид
Решение № 98
Подписан
26.02.2026
Състав
Ели Димитрова Анастасова Мицевска

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 24, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. ***, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявен от С. В. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.

„*** срещу „ЗАД ДалЛбОГГ: Живот и Здраве“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/, в резултат на смъртта на брат й Х. В. В. на ***г., настъпила в резултат на ПТП, причинено на *** г. на второкласен път I-62, км. 14+180 (в посока от с. *** към ***), виновно от водача на мотоциклет „***“ c peг. № *******, гражданската отговорност на който била застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. /датата на процесното ПТП/ до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на ***г. на второкласен път I-62, км. 14+180 (в посока от с. *** към ***), управлявайки „***“ c peг. № *******, водачът С. В. Р. извършил изпреварване на няколко автомобила в лявата лента и ударил намиращия се там лек автомобил с марка „***“ с рег. №********, управляван от брата на ищцата Х. В. В. като ударът бил в предната лява врата на автомоболи на В.. В резултат на удара лекият автомобил се обърнал странично по таван, а моторът паднал силно деформиран в дясната лента.

Ищцата твърди, че на място дошли полицейски служители и екип на ЦСМП, които констатирали, че С. Р. е починал, а Х. В. бил в клинична смърт, като по път за 1 болницата починал. В хода на образуваното наказателно производство било установено, че смъртта на Х. В. се дължи на тежки травматични увреждания на жизненоважни органи /основно тежката гръдна травма с пълно разкъсване на аортата и последвалата остра кръвозагуба и др./ като било установено, че непосредствената причина за настъпването на процесното ПТП била превишената висока скорост на мотоциклетиста.

В ИМ се релевира, че за ищцата в качеството й на сестра на загиналия при процесното ПТП Х. В. В. е налице правен интерес да претендира, на основание ТР № 1/2016 г. на ВКС, постановено по ТД № 1/2016г. обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие преждевременната загуба на единствения й брат, с когото били в изключително близки отношения, живеели в обща къща и взаимно много се обичали и поддържали.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна. Н е оспорва наличието валидно възникнало застрахователното правоотношение по застраховка ГО с делинквента. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на процесното ПТП. Оспорва наличието на причинноследствена връзка между процесното ПТП и твърдените неимуществени вреди.

Оспорва вината на водача. В условията на евентуалност е направил възражения за съпричиняване, доколкото водачът на лек автомобил с марка „***“ с рег. №******** е започнал извършването на маневра за завиване в обратна посока, в нарушение на изискванията на чл. 28, ал. 1 във вр. с. чл. 38, ал. 1, във вр. с чл. 38, ал.2, във вр. с чл.

39, във вр. с чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка твърди, че водачът на л.а. марка „***“, с рег. № ******** не е започнал маневрата от най-лявата пътна лента, не е подал светлинен сигнал за предприетата от него маневра, не е пропуснал попътно движещите се МПС-та,извършил е същата при условия на ограничена видимост.

Релевира още, че починалото лице не е използвало инерционен обезопасителен колан.

Оспорва началния момент на претенцията за законна лихва, доколкото, следва да се съобрази нормата на чл. 497 КЗ и изискването да се представят всички необходими документи, които не са били представени. Оспорва размера на обезщетението като прекомерно завишено.

РАЙОНЕН СЪД – * * * , IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП № 4/1961 г. на ВС и ПП № 5/1969 на ВС Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и 2 лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

С изготвения по делото доклад /л. 21/ съдът е отделил като безспорно установено в отношенията между страните обстоятелството, че ищцата е сестра на починалия на ***г.Х. В. В..

Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, покрил риска „гражданска отговорност” на делинквента. Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.

При анализа на елементите от фактическия състав на предявените искове следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад /л. 21/ е отделено като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните наличието на валидно сключено застрахователното правоотношение по застраховка ГО между ответника и С. В. Р..

От представеното по делото постановление от 12.11.2020г. по пр. пр. с вх. 0 1309/2020г. по описа на ОП – гр. Кюстендил /л. 10 и сл. от приложеното гр. дело № 39419/2025г. по описа на СРС, 173 с-в/ се установява, че с постановлението е прекратено образуваното наказателно производство, водено за престъпление по чл.

343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК – за това, че на ***г., на второкласен път I-62, км. 14+180 (в посока от с. *** към ***), при управление на мотоциклет „***“ c peг. № ******* са нарушени правилата за движение и по непредпазливост е причинена смъртта на Х. В. В.. Наказателното производство е прекратено, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НК, поради това, че деецът е починал. В мотивите на прокурорския акт е посочено, че смъртта на Х. В. В. се дължи на противоправното поведение на С. В. Р. като водач на МПС като допуснатото изключително грубо нарушение на правилата за движение от Р. при управлението на мотоциклета – шофиране с много висока скорост /превишаваща с близо 90 км/ч разрешената/, довели до настъпване на тежко ПТП, а 3 оттам и до неговия и на Х. В. В. летален изход.

С оглед представеното по делото постановление и неоспорването му в законовия срок от страна на ответника, съдът счита, че ищц а т а е доказала при условията на пълно и главно доказване, че механизмът на процесното ПТП напълно съответства на описания в ИМ.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно, поради следните съображения: Съгласно Решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение №99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването му или го е улеснил. В случая в производството по предявения иск от анализираните по-горе доказателства се установи, че вредите са причинени единствено в резултат от противоправното поведение на делинквента С. В. Р..

Във връзка с размера на вредите по делото е приета СМЕ /л. 34 – л. 38/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и професионално изготвена, от която се установява следното: от материалите по делото и откритата в архива на ОСМ при МБАЛ К-л СМЕ на труп № 32/2020г. вещото лице е установило, че при процесното ПТП пострадалият Х. В. В. е получил тежка множествена травма, изразяваще се в: черепно-мозъчна травма - разкъсно контузна рана, кръвонасядания и охлузвания по кожата и кръвонасядане по меки черепни покривки на главата, фрактури на черепа, субарахноидален кръвоизлив по главен и малък мозък, мозъчни контузии по главен мозък-дясно челно по основата; Гръдна травма - фрактури на гръбначен стълб в шийно-гръден отдел, на двете ключици, на десет леви и осем десни ребра с кръвонасядания в меките тъкани около тях, пълно разкъсване на аортата с кръвонасядане в средностението около нея и двустранен хемоторакс/кръвоизлив в гръдната кухина/, контузии на перикарда и белия дроб, охлузвания по кожата на шията и гръдния кош; Коремна травма - охлузвания по кожата и кръвонасядания в меките тъкани на коремната стена в ляво, повърхностно разкъсване на слезката с малък кръвоизлив в коремната кухина, кръвоизливи във връзковия апарат на черния дроб и кръвонасядания по чреводържател и мастна капсула на ляв бъбрек, фрактури на таза отпред с кръвонасядане в меките тъкани около тях, повърхностни разкъсно контузни рани и охлузвания по мъдната торбичка ; Травма на крайници – фрактура на лява бедрена кост с кръвонасядане в меките тъкани около нея, кръвонасядания и охлузвания по кожата на крайниците. /подробно описание на уврежданията е дадено в цитираната по-горе СМЕ на труп/. Тези увреждания, според експерта са причинени от действие на твърди тъпи и тъпоръбести предмети - по механизма на директни удари иили натиск с или върху такива, както и общо сътресение на тялото в момента на травмата ; отговарят да са получени при вътреавтомобилна травма на водача на лекия автомобил, в хода на процесното ПТП: удар с голяма сила в предна лява врата на автомобила от мотоциклет с мотоциклетист, с последващо обръщане на автомобила, а и „влизане“ на мотоциклетиста в купето - от директни удари и-или натиск на пострадалия в части от вътрешността на автомобилното купе/прибори за управление и др., деформирани и „хлътнали навътре към водача“ части на автомобила в резултат на удара от другото МПС, удари в части на купето при обръщането на автомобила, възможно от удари и с тялото на мотоциклетиста/ако същият е отхвърлен в купето през прозореца на лявата врата, както и общото сътресение на тялото на пострадалия в 4 момента на удара между автомобила и мотоциклета. Вещото лице е посочило още, че в случая може да се каже, че най-тежките контактни/директни/ увреждания са получени от удари на пострадалия в и с левите странични части на купето на автомобила врата, колонки, долен ръб на таван, възможно тялото на мотоциклетиста и др.; при тези удари от общото сътресение на тялото е получено и най-тежкото и несъвместимо с живота увреждане - разкъсването на аортата. Експертът е обосновал извода, че със сигурност може да се твърди, че при така установения механизъм на протичане на ПТП-то - удар с много голяма сила в лявата предна врата на автомобила от мотоциклет и водач с общо тегло около 300 кг при движението им със скорост около 180 км/ч., който удар е довел до обръщане на автомобила настрани, а неминуемо и до изразени деформации на автомобила в мястото на удара, то и при двата варианта/със и без колан/ водачът на автомобила със сигурност би получил тежки директни травматични увреждания в областта на главата и лявата част на тялото от ударите в и с деформираните леви странични части на купето, както и тежки увреждания на вътрешни органи от силното общо сътресение на тялото в момента на тези удари, които увреждания да доведат до смъртта му — какъвто и резултат реално е настъпил при единия от вариантите. В заключението е посочено още, че при аутопсията на трупа на Х. В. не са установени съществуващи при него преди процесното ПТП остри или хронични заболявания, които да причинят или допринесат за настъпването на смъртта му.