Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7830 от 28.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43705/2025
Вид
Решение № 7830
Подписан
28.04.2026
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 7830 гр. ......, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110143705 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на ........, ЕИК ......., представлявано от адв. Д.

С., против ......., ЕИК ........, представлявано от адв. В. С..

В исковата си молба ищецът ........ твърди, че на 19.04.2021 г. около 20:20 ч. в гр. ......, на кръстовището на ......., е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а.

„.........“, управляван от ........., и л.а. „........“, управляван от .......... Според ищеца вината за инцидента е изцяло на водача на автомобила „........“, който е предприел неправомерно изпреварване на завиващия пред него л.а. „.........“, в резултат на което е настъпил сблъсък. За случая е съставен Протокол за ПТП и АУАН на виновния водач. Тъй като увреденият автомобил „.........“ е имал валидна застраховка „Каско“ при ищеца, дружеството е изплатило обезщетение за ремонт в размер на 8 257,70 лева. Въпреки предявената регресна претенция, ответникът е заплатил само сумата от 4 151,35 лева. Поради това ищецът моли съда да осъди ....... да заплати остатъка от 4 106,35 лева, ведно със законна лихва за забава от 1 571,88 лева за периода от 15.08.2022 г. до предявяването на иска, както и законната лихва от датата на завеждане на делото и направените разноски. Правната квалификация на претенцията е по чл. 411 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

От своя страна, ответникът ........ оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

Дружеството отрича описания механизъм на ПТП и вината на своя застрахован водач, като твърди, че констатациите в Протокола за ПТП нямат обвързваща сила за съда. В условията на евентуалност ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на водача на „.........“, който според тях е предприел завой наляво без сигнал и без да се огледа, докато е бил заобикалян от „........“-а. Оспорва се и размерът на обезщетението като прекомерно 1 завишен спрямо пазарните цени и приложимата методика. Ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на обективно кумулативно съединяване.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди

В проекта за доклад съдът приема за безспорно установено наличието на валидни застрахователни договори „Каско“ и „Гражданска отговорност“ за двете превозни средства към датата на ПТП. Не се спори, че е настъпило и ПТП, спорен е механизма, дали има съпричиняване, доколкото ответникът е заплатил 4151.35лв., с което плащане, счита, че са репариррани вредити, причинени от застрахования при ответното дружество водач.

Не оспорва вината на застрахования при него водач, - поради кеото е и платил горното, но спорва вината му да е на 100 % доколкто прави възражение за съпричиняване, което е и причината да не е изплатил изцяло сумата , за която е поканен.

В тежест на ищцата е да докаже само, че в следствие на виновно и противоправно поведение на деликвента е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са му причинени вреди, , наличието на валидно язастрахователно правоотношение по отношение на увреденото МПС и валидно гражданска отговорност към момента на деянието на деликвента при ответното дружествоя, заплащане на застрахователното обезщетение. В тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване, както и при доказване от страна на ищеца на горните обстоятелства – че е погасил задължението си чрез плащане. По иск за лихва - в тежетс на ищеца е да докаже, че е поканил ответника.

На страните се указва, че са длъжни да докажат фактите, от които извличат благоприятни последици, като при недоказване съдът ще приеме тези факти за ненастъпили.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Настъпването на произшествието на 19.04.2021 г. се доказва от Протокол за ПТП № ......., съставен от органите на ОПП-СДВР.

Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на неговите функции и по установения ред. Като такъв, той се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на:Че документът е съставен от посочения орган на МВР на посочената дата и място И обективно възприетите от органа факти: Тук попада всичко, което служителите на ОПП-СДВР са заварили на мястото („завареното положение“) – окончателното положение на двете МПС след удара, наличието на следи по пътното платно (спирачен път, отломки), атмосферните условия, състоянието на пътната настилка и видимите повреди по автомобилите. По отношение на тези факти 2 протоколът има пълна материална доказателствена сила, докато не бъде оборен чрез надлежна процедура по оспорване на истинността му (което в случая не е сторено успешно).

Материалната доказателствена сила на протокола по отношение на мястото на удара и зоната на деформациите служи като „фактологична основа“, върху която вещото лице инж.

Й. гради своето заключение. Съдът приема, че именно чрез САТЕ, която ползва обективните данни от протокола (фиксираните от МВР следи), се установява действителният механизъм.

В този смисъл, макар протоколът да сочи водача на „........“ за виновен, съдът не е обвързан от тази правна квалификация на административния орган, а извършва собствена преценка.

Именно тази преценка, базирана на заварените от органите на МВР следи, но пречупена през техническия анализ на експертизата и разпита на свидетеля Захариев, води до извода за наличие на съпричиняване.

От приложената административнонаказателна преписка № ........../2025 г. и съставения АУАН е видно, че контролните органи са ангажирали отговорността на водача на л.а. „........“ (застрахован при ответника) за нарушение на правилата за изпреварване.

В проведено открито съдебно заседание на свидетелят ......... (водач на л.а. „.........“) твърди, че е подал ляв мигач своевременно и се е уверил, че пред него няма превозни средства, преди да започне завоя. Свидетелят категорично заявява, че зад него е имал друг автомобил, а зад последния се е намирал процесния автомобил.

Съдът обаче отчита, че свидетелят не заявява категорично да е погледнал в огледалото за обратно виждане непосредствено преди навлизането в насрещната лента, доколкото при описание на маеханизма на ПТП свидетелят Захариев, разказва, как се е уверил , че пред него няма автомобили, които да препядстват манврата и я е предприел, веднага, като не е и спирал, доколкото не еимало нужда да пропуска движещите се в насрещното движение такива.

Този факт следва да се разглежда във връзка с неговата собствена Декларация от 19.04.2021 г., дадена в писмен вид пред дъжавен орган, приложена към преписка по АУАН, приета като писмено доказателство по делото, в която той отбелязва наличието на друго МПС зад него (междинен автомобил).Което се потвърждава и от декларацията на другия водач, приложена към преписката.

С оглед горното, съдът приема за установено и доказано обстоятелството, че между двата автомобила - МПС марка " ........." и МПС марка " ........" се е намирал друг автомобил, непосредствено след автомобила с марка " .........".

Заключението на САТЕ № 106726/03.04.2026 г. и допълнителните разяснения на вещото лице в съдебно заседание на 17.04.2026 г. изясняват механизма по следния начин: ударът е настъпил в лявата странична част на „.........“-та. Вещото лице подчертава, че ако между двамата участници е имало трета кола, то л.а. „........“ е навлязъл в насрещното платно значително по-рано и е бил видим за водача на „.........“, ако последният бе проверил огледалата си.

От приетата САТЕ и допълнителните разяснения на вещото лице се установява, че 3 сблъсъкът е настъпил в лявата странична част на „.........“-та. Водачът на „........“ е предприел изпреварване на колона от автомобили в кръстовище – маневра, забранена от чл. 43, т. 4 от ЗДвП/ бел. съда/. Същевременно, от показанията на свидетеля Захариев се установява, че същият се е уверил, че „пред него няма коли“, но не заявява да е погледнал в огледалото за обратно виждане преди навлизане в насрещната лента. В декларацията му към преписката на МВР обаче е посочено наличие на междинен автомобил. Вещото лице изяснява, че при това положение „........“-ът е бил в полезрението на водача на МПС с марка „.........“ - тоест видим - преди удара.

По исковете с правно основание чл. 411 КЗ: За основателността на регресния иск следва да се установи наличие на застрахователно правоотношение, настъпване на събитието по вина на деликвента и реално плащане от застрахователя. Съдът намира искът за основателен по следните съображения:

Наличието на ПТП и застраховка не са спорни. От Констативен протокол № ......., който в частта за обективно заварените факти (място на удара, деформации) има пълна материална доказателствена сила, се установява механизма на сблъсъка. Вината на водача на „........“ е доказана – той е извършил забранено изпреварване. Не се спори и от ответника, че водачът, застрахован при него има вина - доколкото преди подаване на искова молба последният е заплатил и на ищеца 50 % от извънсъдебната му претенция, оспорва се допринА.нето на водача, застрахован при ищеца за останалите 50 %.

С оглед установено от доказателкствения материал, настоящият съдебен състав, счита, че водачът на л.а. „........“ е нарушил разпоредбите на чл. 38, ал. 1 от ЗДвП, като е предприел изпреварване на автомобил, който е подал сигнал и е започнал маневра наляво.

Нещо повече, съгласно чл. 43, т. 4 от ЗДвП, изпреварването в кръстовище (извън изричните изключения) е забранено. Тези нарушения са първичната причина за инцидента, доколкото водачът на л.а. „.........“ е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е предприел маневра „завой наляво“, без да се убеди, че тя е безопасна спрямо участниците, които се движат зад него и вече са започнали изпреварване. Неизпълнението на задължението за контрол чрез огледалата за обратно виждане съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Като прецени тежестта на нарушенията, съдът определя степен на съпричиняване от 30% за водача на увредения автомобил. Основната вина остава у изпреварващия водач, доколкото неговото действие в зоната на кръстовище е по-висока степен на неправомерност, както и в по голяма степен в причинна връзка с ПТП, доколкото ако мислено премахнем поведението на водача на автомобил с марка " ........" , предприел маневрата изпреварване в кръстовище, то последващата необходимост от уверяване в приборите за обратно движдане, за липса на кола в лентата за насрещно движение, нямаше да е нужно.

Възражението за съпричиняване е основателно. Съдът приема, че водачът на „.........“ е допринесъл за вредите, като не е изпълнил задължението си по чл. 25 от ЗДвП да се убеди, че маневрата е безопасна спрямо движещите се зад него. Като съпостави тежестта на нарушенията, съдът определя степен на съпричиняване от 30%.

4

Размерът на вредата е доказан от САТЕ и фактурите за плащане – 8 257,70 лв. Прилагайки 30% съпричиняване, дължимата сума възлиза на 5 780,39 лв. След приспадане на платените от ответника 4 151,35 лв., остатъкът за плащане е 1 629,04 лв.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: Застрахователят дължи лихва от момента на забавата. Върху уважения размер на главницата се дължи законна лихва за периода 15.08.2022 г. – 15.08.2025 г., която пропорционално възлиза на 623,37 лв. Ответникът не оспорва да е получил поканата, както и началния срок на забавата.