Решение № 22788 от 11.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 22788 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110112653 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ с правно основание чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „Н“, бл. 241, вх. А-едно, ет. 5, ап. 19 / абонатен № 112260/, респ. че е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия.

Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия на „ТС“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на битови абонати в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г. Съгласно тях купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва за неизплатените в срок задължения. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и услугата дялово разпределение, предоставена от „Техем сървисис“ ЕООД и не е погасил задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 446, 29 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 115, 54 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г., 4,10 лв. главница за услуга дялово разпределение за периода 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 08.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,38 лв. мораторна лихва върху главница за услуга дялово разпределение за периода 15.02.2021 г. – 02.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024 г. по ч.гр.д. 1497/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав. Претендира разноски.Прави искане за компенсиране с насрещните, прави възражение за прекомерност на насрещните.

Ответникът В. П. В. оспорва наличието на облигационни отношения. Релевира 1 възражение за изтекла погасителна давност. Твърди, че процесният имот е бил в режим на СИО, но с решение от 26.02.2007 г., влязло в сила на 18.05.2007 г. по бр. дело 3844/2006 г. по описа на СРС бракът между него и съпругата му бил прекратен, поради което и бившите съпрузи притежавали по ½ от имота. Сочи, че делба на имота е извършена едва на 20.04.2021 г., поради което аргументира, че до посочената дата е притежавал ½ от имота, в това число и че се е намирал в облигационни отношение досежно посочената ид.ч. Не оспорва, че процесният имот е топлоснабден, както и количеството доставена ТЕ от ищеца за процесния период и цената, на която го е направил. Оспорва претенцията за мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е приет Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, том II, дело № 19711/1997 г., съставен пред нотариус при Софийска нотариална служба. С акта се установява, че ЯДР и Таня П.а В.а прехвърлят на В. П. В. и Таня П.а В.а, действащи в качеството им на съпрузи, недвижим имот – апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к.

„Н II“, бл. 241, вх. А–едно, ет. 5. Имотът е описан като жилище, състоящо се от една стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 41,30 кв.м., съгласно договора за продажба, респ. 43,55 кв.м. по удостоверение на район „Н“. Посочени са граници на имота: изток – двор; юг – апартамент от вход А на блока; запад – стълбище; север – апартамент № 18. Към имота принадлежи избено помещение № 13 с площ 2,69 кв.м., със съответните съседи. С акта се прехвърлят и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

По брачно гр. дело № 3844/2006 г. на Софийски районен съд, брачна колегия, 80 състав е постановено Решение № 57/26.02.2007 г., с което бракът между В. П. В. и Таня П.а В.а е прекратен, като съдът одобрява постигнатото споразумение по чл. 99, ал. 3 СК (отм.). според което апартамент № 19 в ж.к. „Н II“, бл. 241 остава в обикновена съсобственост, но се уговаря ползването му от В. В., като Таня В.а няма претенции към ползването.

По делото е приет като писмено доказателства Договор за доброволна делба, сключен между бившите съпрузи Таня П.а В.а и В. П. В., с който страните прекратяват обикновената съсобственост върху недвижимите имоти, които са били съпружеска имуществена общност.

В частта относно апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „Н II“, бл. 241, вх. А–едно, ет. 5, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, страните уговарят имотът да бъде поставен в дял на В. П. В.. Апартаментът е описан със застроена площ 41,30 кв.м. по документ, респ. 43,55 кв.м. по удостоверение, със съседи по имотни граници и прилежащо избено помещение № 13 с площ 2,69 кв.м. Делбата се извършва без парично уравнение, като страните декларират, че считат разпределените дялове за равностойни и не си дължат допълнителни суми. С договора съсобствеността върху имота се прекратява и той преминава в изключителен патримониум на В. П. В..

Като доказателство е прието и заявление–декларация от В. П. В., адресирано до Изпълнителния директор на „ТС“ ЕАД, с което заявителят иска партидата за топлинна енергия за имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Н“, бл. 241, вх. А–едно, ет. 5, ап. 19, да бъде прехвърлена на негово име съгласно действащите Общи условия на дружеството. В заявлението се съдържат лични данни на заявителя, адрес за кореспонденция, описание на правното основание за ползване на имота, изброяване на приложените документи, включително документ за собственост, както и декларация по чл. 313 НК относно верността на представените данни. Заявителят декларира, че приема Общите условия на „ТС“ ЕАД, съгласен е с обработването на личните му данни за целите на отчитането и разпределянето на топлинната енергия и се задължава да уведомява дружеството при промяна на собствеността, ползването или други обстоятелства, свързани с имота.

На 30.10.2001 г. Етажна собственост с адрес: гр. София, ж.к. „Н“, бл. 241, вх. Едно е сключила Договор № 1386 с „Техем сървисис“ ЕООД за монтиране на уреди за топлоизмерване и за извършване на услугата дялово разпределение.

По делото е представено и прието Съобщение към фактура № 1014147704, издадена на 2

31.07.2021 г., за отчетния период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. от „ТС“ ЕАД на името на В. П.

В., относно топлоснабдения имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Н 2“, бл. 241А, вх. 1, ап. 19, с абонатен № 112260 и номер на инсталация 4000072694. В съобщението са отразени начислените количества топлинна енергия по пера, а именно: топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.06.2020 г., включително за отопление (0,000000 МВтч) и за подгряване на вода (0,177053 МВтч) при единична цена 66,70 лв./МВтч; както и топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. – 30.04.2021 г., включително за отопление (2,817532 МВтч) и за подгряване на вода (1,678934 МВтч) при единична цена 82,09 лв./МВтч. Посочена е данъчна основа в размер на 380,92 лв., начислен е ДДС в размер на 76,18 лв., а общата стойност по фактурата възлиза на 457,10 лв. В съобщението е отразена и информация за окончателното задължение след приспадане на направените плащания по прогнозните фактури. Според документа, за отчетния период е начислена топлинна енергия на стойност 457,10 лв., извършени са плащания в размер на 10,79 лв., вследствие на което непогасената част от задължението възлиза на 446,31 лв. Посочено е, че към 13.08.2021 г. сумата 446,31 лв. представлява дължима стойност по общата фактура. Определен е краен срок за плащане — 14.09.2021 г., след което върху задължението се начислява законна лихва за забава.

С Договор № Д-0-67/03.06.20220 г. „ТС“ ЕАД е възложила на „Техем сървисис“ ЕООД извършване на услугата дялово разпределение. Срокът на договора е три години и започва да тече от 01.05.2020 г. – чл. 1 от параграф II.

По делото са приети и Общи условия на „ТС“ ЕАД за продажбата на топлинна енергия за битови нежди от дружеството на клиенти в гр. София, публикувани във в. „Монитор“ на 11.07.2016 г.

По делото е изслушана и приета ССчЕ от чието заключение се установява, че за процесния период м. 05.2020 – м. 04.2021 г. по партидата на абонат № 112260 са начислени прогнозни суми за топлинна енергия в общ размер 341,87 лв.Въз основа на изравнителните сметки за отоплителния сезон са начислени допълнително 115,23 лв. за доплащане, като общата стойност на потребената топлинна енергия става 457,10 лв., след което е извършена корекция за „разлика в цената“ в размер –10,79 лв. и техническо закръгляване –0,02 лв., поради което краен размер на главницата за ТЕ е 446,29 лв.; Стойността на услугата дялово разпределение за процесния период (03–04.2021 г.) е 4,10 лв.; За периода от 15.09.2021 г. до 02.01.2024 г. върху главницата за ТЕ 446,29 лв. е изчислена мораторна лихва в размер 115,54 лв., а за периода от 15.02.2021 г. до 02.01.2024 г. върху дялово разпределение 4,10 лв. – 1,38 лв. Не са установени плащания от ответника, погасяващи тези задължения;В таблица № 4 от заключението експертът разделя главницата за ТЕ на: 35,61 лв. за периода до 31.10.2020 г.;

410,68 лв. за периода 01.11.2020 – 30.04.2021 г. или общо на 446,29 лв.; и съответно мораторната лихва от 115,54 лв. на 9,22 лв. за сумите до 31.10.2020 г. и 106,32 лв. за сумите от 01.11.2020 до 30.04.2021 г.

От правна страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

В свое Определение № 38164/12.09.2025 г. съдът е обявил за безспорно, че сградата в която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 112260 е била присъединена към топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот е бил топлофициран, че за процесния период периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г. ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата молба и на претендираната стойност, в това число че е извършена услуга дялово разпределение на стойност посочена в исковата молба; че размерът на претенциите за мораторна лихва е изчислен математически правилно.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия. Договорното правоотношение възниква по силата на закона и одобрените Общи условия, без да е необходим индивидуален писмен договор. От представените нотариални актове, бракоразводното решение и договора за доброволна делба се установява, че:

3 процесният имот – ап. 19, бл. 241, ж.к. „Н“ – е бил придобит по време на брака между ответника и Т. В.а и е представлявал съпружеска имуществена общност. С решение по бр. гр. дело № 3844/2006 г. бракът е прекратен, като семейното жилище остава в обикновена съсобственост между бившите съпрузи. С договор за доброволна делба от 20.04.2021 г. този имот е поставен в дял на ответника и от тази дата той е единствен собственик на апартамента. При това положение съдът приема, че през целия процесен период ответникът е лице от кръга на чл. 153, ал. 1 ЗЕ – първоначално в качеството си на съсобственик (½ ид. част), а след 20.04.2021 г. – на едноличен собственик на имота. Следователно между „ТС“ ЕАД и ответника е налице облигационно правоотношение по неформален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.

От заключението по ССчЕ и приетите документи, включително Общата фактура и изравнителните сметки на ФДР, се установява, че за периода 01.05.2020 – 30.04.2021 г. в имота е доставена топлинна енергия на обща стойност 446,29 лв.; извършена е услуга дялово разпределение на стойност 4,10 лв.; ищецът не е приспаднал суми, касаещи други периоди, с изравнителното доплащане. Не са установени плащания от страна на ответника, които да погасяват процесните вземания. Съдът кредитира заключението по ССчЕ като съответстващо на останалите доказателства и неоспорено по същество, поради което приема, че претендираната главница за топлинна енергия и дялово разпределение е доказана по основание и размер към момента на заявлението по чл. 410 ГПК.