Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7860 от 03.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1871/2026
Вид
Определение № 7860
Подписан
03.04.2026
В сила
03.04.2026
Състав
Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7860 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501871 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М. А. Х., представлявана от адв.

С.П., срещу протоколно определение от 09.06.2025 г., постановено по гр. д.

№68395/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, с което е върната предявената от жалбоподателка претенция по сметки по чл. 346 ГПК, като производството в тази част е прекратено.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се моли същият да бъде отменен, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателката сочи, че първоинстанционният съд е без основание и при липса на законово изискване е дал указания за уточняване на предявената претенция. Излага, че претенциите по чл. 346 ГПК са искания за сметки, а не искови такива, поради което неприложими се явяват разпоредбите на чл. 127 ГПК. Сочи, че с молба от 14.06.2024 г., в която е обективирана претенцията по чл. 346 ГПК, ясно е посочила фактите, на които основава искането си, връзката с отношенията на страните по повод конкретния делбен имот, както и защо другата съдителителка Д.Ц. е задължена да плати поисканата сума. При тези съображения моли частната жалба да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата Д.Ц..

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като до този извод съдът достигна при следните фактически и правни констатации.

С Решение №20074776/16.01.2023 г., постановено по гр. д. №68395/2019 г. е допусната делба между съделителките Д.В.Ц. и М. А. Х. по отношение на недвижим имот, предсталяващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, който имот се намира в гр. София, район „Искър“, ж.к.

****, който обект се намира в сграда 12, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ 71,46 кв.м., при квоти 1/6 ид.ч. от имота за съделителката Д.Ц. и 5/6 ид.ч. от имота за съделителката М. Х..

Постановеният окончателен акт по първата фаза на делбата е влязъл в законна сила, като делото е насрочено за разглеждане на първо открито съдебно заседание по втората фаза. С молба от 14.06.2024 г. М. Х. е отправила искане за възлагане на недвижимия имот в неин дял на основание чл. 349, ал. 2 и ал. 4 ГПК. В молбата е обективирана и претенция Д.Ц. да заплати общо сума в размер на 12 758,92 лв., от които 5020,38 лв.- главница и 7738,57 лв.законна лихва, представляваща 1/6 от заплатените от Х. средства за закупуване на процесния апартамент с покупна стойност от 30122,28 лв., последната предоставена в заем на наследодателя А.Я. със задължение да я върне до 30.09.2009 г.

В проведеното 21.03.2025 г. открито съдебно заседание съдът е указал на съделителката Х. в едноседмичен срок от датата на заседанието, че следва да посочи фактите, на които основава претенциите си по сметки, както и връзката им с отношенията на страните по повод делбения имот, доколкото от молбата не се изяснява въз основа на какво е породено вземането и причините, поради които другата съделителка е задължена да ги удовлетвори.

В представения от съда срок не е постъпила уточнителна молба, като с протоколно определение 09.06.2025 г., след като е констатирал, че указанията не са изпълнени, върнал е претенцията и е прекратил производството в тази част.

Предвид фактическите твърдения, въз основа на които се предявява искането за осъждане на съделителката Ц., съдът намира, че претенцията не може да се квалифицира като такава по смисъла на чл. 346 ГПК, поради което не подлежи на съвместно разглеждане във втората фаза на делбата и районният съд правилно е прекратил производството в тази част. В доктрината и съдебната практика се приема, че във втората фаза могат да се съединят за разглеждане искове между съделителите за облигационния вземания, свързани със запазване, ползване и увеличаване стойността на вещта, предмет на делбата. В този смисъл подлежат на разглеждане по чл. 346 ГПК искове за вземания за необходими и полезни разноски, за стойността на събраните плодове и доходи, за лишаване от ползването на делбения имот, за разходи за гледане на наследодателя или разходи по повод смъртта му, за равностойността на движимата вещ, която се дели, но не е намерена у съдителителя, у когото е посочено, че се намира, за увеличаване наследството.

2

Критерият, на който следва да отговаря предявената претенция е, че предмет са вземанията, възникнали в периода на съществуване на съсобствеността или във връзка с наследяването на делбеното имущество.

Доколкото предявената от М. Х. претенция касае заемни средства, предоставени на общия наследодател А.Я. във връзка с придобиване съсобствеността върху делбения имот, и съделителката твърди наличие на облигационно правоотношение по договор за заем, то искането не би могло да се квалифицира като такова по чл. 12, ал. 2 ЗН, която норма урежда специален фактически състав на неоснователното обогатяване. Не може да се приеме, че претенцията е свързана със запазването, с ползването или подобрението на вещта, тъй като твърдяното вземане е породено преди възникване на съсобствеността, още повече- преди придобиване правото на собственост върху делбения имот.

Ето защо, така предявената претенция не би могла да бъде квалифицирана като такава по сметки с правно основание чл. 346 ГПК, поради което не подлежи на съвместно разглеждане във втората фаза на делбата на имота.

Като е прекратил производството в тази част, районният съд е постановил правилен съдебен акт, поради което същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II- ж въззивен граждански състав

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 09.06.2025 г., постановено по гр. д. №68395/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 73 състав, с което е върната предявената от жалбоподателка претенция по сметки по чл. 346 ГПК, като производството в тази част е прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3