Решение № 3325 от 20.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3325 гр. Варна, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20263110101148 по описа за 2026 година

Предявен е иск от Е. Б. И. с адрес в гр. В. срещу М. Г. А., с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл.127 а от СК, за:

ПРЕДОСТАВЯНЕ родителските права върху малолетното А. М. А., роден на ****., на неговата майка Е. Б. И.;

ОПРЕДЕЛЯНЕ местоживеенето на детето А. М. А. при неговата майка;

ОПРЕДЕЛЯНЕ режим на лични отношения на детето А. М. А. с бащата;

ОСЪЖДАНЕ бащата М. Г. А., да заплаща месечна издръжка в полза на детето А. М.

А. чрез неговата майка и законен представител Е. Б. И. месечна издръжка в размер на размер на 155,05 евро месечно или 303.25 лева, платими до 10-то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Предявени са искове от Е. Б. И. срещу М. Г. А., с правно основание чл.127а от СК за даване на разрешение на детето А. М. А., заместващо съгласието на бащата М. Г. А. за издаване паспорт на детето и разрешение да напуска пределите на Р България и да пътува, придружавано от своята майка и законен представител Е. Б. И. или упълномощено лице, без да иска предварително писмено съгласие на бащата до държави членки на ЕС и Р Турция до навършване на 18-годишна възраст на детето – 27.01.2036г., без ограничение броя на пътуванията, в периода, когато бащата не упражнява режима на лични отношения с детето, считано от влизане в сила на съдебното решение.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са родители на детето А. М. А., като след раждането му бащата не проявява интерес, не участва в отглеждането му и не изпълнява задължението си да осигурява средства за издръжката му. Ищцата излага, че понастоящем работи в Германия, като доходите й са ограничени и е изключително трудно сама да осигурява необходимите средства за детето - храна, облекло, учебни материали и всички ежедневни разходи, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Детето често боледува, което налага допълнителни разходи за лекарства, прегледи и изследвания.

Твърди, че ответникът е трудоспособен, няма данни да издържа други деца и счита, 1 че е в състояние да заплаща издръжка в минимален размер. Иска детето да пътува с майка си до Германия.

Предвид изложеното предявява исковете пред съда.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете. Прави искане за определяне разширен режим на лични отношения между бащата и детето, ако съдът счете иска за предоставяне родителските права спрямо детето на майката за основателен. Изразява становище, че издръжка в размер на 304 евро месечно е завишен. Възразява, че разрешение за пътуване на детето извън страната следва да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Счита, че не е налице правен интерес от предявените искове по чл.127а от СК, поради липса на изложени твърдения и представени доказателства, че ответникът действително е отказал да даде нотариално заверено съгласие.

ДСП Варна изразява становище, че ако на майката се предоставят родителските права, следва та да полага преките и непосредствени грижи за сина си.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от представено по делото в копие удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № **** г. детето А. М. А. е родено на ****. от майка Е. Б. И. и баща М. Г. А..

Във връзка с доходите на маъката по делото е приет срочен трудов договор между компания **** и Е. И. за периода 17.11.25г. до 16.11.26г. за длъжност „чистач“.

Видно от Служебна бележка № 255/23.03.2026г. от СУ **** гр.Варна детето А. А. е записано в дневна форма на обучение в 1б клас през учебната 2025/26г.

От показанията на разпитания по делото като свидетел по искане на ищцата М.А., майка на ищцата и баба на детето се установява, че родителите са разделени от ноември 2023г. Родителите са живели една година заедно и от девет години са разделени и не живеят заедно. След раздялата, бащата не е идвал да вижда детето. Той изобщо не го познава, минава през махлата, вижда детето и изобщо не го познава, защото детето на 20 дена е оставено при баба му. Бащата последно го е виждал, когато е било на 20 дена. Бащата не е добре, използва наркотици. Бащата не дава издръжка, една бонбона не е дал. Майката работи на Златните, помага в ресторант.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от СК. Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието "най-добър интерес на детето" е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 127, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има отправеното искане.Така е и в разглеждания случай.

Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че детето се отглежда от 2 майката Е. И..Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК майката търси да закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по безспорен начин се установява, че родителските права спрямо детето се упражняват и непосредствените грижи за него се полагат само от майката, с помощта на бабата по майчина линия. Предмет на настоящото производство е само проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на детето. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата и спокойна среда в която живее детето А.. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП гр. Варна така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че възпитателските качества на майката, полагани до момента от нея и нейните родителски грижи, както и заявеното от майката желание да се грижи за детето налагат уважаването на иска и определяне местоживеенето на детето при майката, като последица от това е и упражняването родителските права от майката.

В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК, съдът следва да определи и режим на лични отношения на бащата с детето.

Бащата, ответник в настоящото производство,чрез назначения от съда процесуален представител иска определяне на по-разширен режим. Но при решаването на въпроса за личните отношения между детето и родителя, при когото то не е оставено за отглеждане и възпитание, съдът изхожда от интересите на детето и особеностите на конкретния случай (в т. ч. възрастта на детето и фактът, че страните живеят отдалечено). От събраните по делото доказателства се установява, че връзката между бащата и детето е прекъсната, последният контакт помежду им е бил когато детето е било бебе.

Предвид възрастта на детето и липсата на аргументация неоснователно е искането срещите да се провеждат в присъствието на майката. Съобразно интересите на детето да има пълноценно общуване с другия родител, липсата на контакт между баща и син от дълго време, то следва да се определи режим на лични отношения, както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 10,00 ч.. в събота до 18. 00ч. на същия ден, и общо 20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.143, ал.2 от СК за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете която дължи бащата, след като родителите не живеят заедно. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи.

Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г. съответно минималната издръжка от 155,05 евро.

Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето А., навършило 8 години, следва да се уважи иска за присъждане на издръжка в 3 претендирания размер от 155.05 евро, която да заплаща бащата. Бащата не се установи да има задължения към други низходящи, същия е в работоспособна възраст и може да реализира доходи. С оглед на което и предявеният иск за заплащане на издръжка следва да се уважи за сумата от 155.05 евро,считано от датата на подаване на исковата молба в съда.

По исковете по чл.127а от СК:

Паспортът е документ за преминаване на държавната граница на Република България и за пребиваване извън страната /чл. 34, ал. 1 от Закона за българските лични документи ЗБЛД/ и се съхранява от родителите или настойниците на малолетни лица, за които те отговарят / чл. 8, ал. 1, т. 2 ЗБЛД/. В случаите на разногласие между родителите спорът за напускане на страната от малолетни и непълнолетни се решава по реда на чл. 127а СК.

Настоящият съдебен състав счита, че при спор относно напускането на страната, няма пречки да бъде заместено съгласието на родителя-ответник за всякакви видове документи, необходими за пътуването.

При разрешаване на въпросите относно пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите за пътуването документи, съдът се ръководи основно от интересите на детето – виж решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г. о. Издаването на международен паспорт на непълнолетно дете на страните е изцяло в негов интерес, като предвид липсата на съгласие на бащата за това и съобразно чл. 45 ЗБЛД искането за заместване съгласието на бащата за издаване на международен паспорт на детето/децата, е основателно и следва да бъде уважено.

Поради което и иска за даване разрешение заместващо съгласието на бащата за издаване паспорт на детето е основателен и следва да се уважи.

По предявения иск по чл.127 а от СК, то интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в хода на производството“. Съгласно Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС,ГК „съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем“.