Определение № 309 от 30.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 309 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно търговско дело № 20255001000496 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 248, ал.3, изр.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 173/1.07.2025 г., постановено по т.д. № 53/2024 г. на ОС-Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх. № 5576/3.06.2025 г. с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена от ищцата Я. В.

А. чрез пълномощника й адвокат Р. М. за изменение на решение № 36/2.05.2025 г., постановено по т.д. № 53/2024 г. на ОС-Хасково, в частта за разноските като неоснователна.

Жалбоподателката Я. В. А. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 7605/25.07.2025 г., като се уважи подадената от нея молба за изменение на решението на окръжния съд с отхвърляне на направеното от страна на ответника искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната му правна помощ, евентуално, да бъде изменено решението, като бъдат намалени присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение под минимума, определен съобразно чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за МРАВ.

Ответникът по частната жалба Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“-гр.София моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 1

9324/17.09.2025 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателката, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 28.02.2024 г. окръжният съд постановява решение по делото, с което осъжда Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“-гр.София да заплати на Я. В. А. сумата 55 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В.А.В. вследствие на ПТП, настъпило на 9.11.2019 г. (ведно със законна лихва), като отхвърля иска в останалата част до пълния предявен размер от 160 000 лв. като неоснователен. С решението съдът осъжда сдружението да заплати на адвокат Р. М. на основание чл.38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата 5 050 лв. с начислен ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ съгласно чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, определена съобразно уважената част на исковите претенции. Също така с решението окръжният съд осъжда ищцата Я. А. да заплати на ответното сдружение направените по делото разноски в размер на 9 423,75 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете, в това число адвокатско възнаграждение и депозит за вещи лица. В мотивната част на съдебното решение от 2.05.2025 г. окръжният съд при разглеждането на исканията на страните за присъждане на разноски посочва, че определя възнаграждението на адвокат М. по чл.38,ал.2 от ЗА съгласно чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа съобразно уважената част на исковата претенция и то е в размер на 5 050 лв. с начислен ДДС. Относно претенцията за разноски на ответното сдружение в мотивите съдът посочва, че то е направило разноски за платено адвокатско възнаграждение (13 560 лв.) и за платени депозити за вещи лица (800 лв.) с общ размер 14 360 лв., поради което по съразмерност, съобразявайки размера на отхвърлената част на исковата претенция, приема, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в общ размер на 9 423,75 лв. Съдът приема за неоснователно направеното от ищцата възражение за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл.78,ал.5 от ГПК, тъй като в случая за пълномощника на ответника е договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 13 560 лв. и този размер е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с 2 размерите на адвокатските възнаграждения по смисъла на чл.7,ал.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и е съобразен с действително извършената от адвоката работа по делото и положения труд по изготвянето на писмени документи и процесуално представителство.

За постановеното решение на окръжния съд ищцата е уведомена на 21.05.2025 г. и на 3.06.2025 г. от нейна страна е подадена молба по чл. 248 от ГПК с искане за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските, което решение не е обжалвано от страните. На първо място, с молбата се иска решението да бъде изменено в частта му, с която в полза на ответното сдружение са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, като бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Евентуално е заявено искане да бъде намалено присъденото на ответника адвокатско възнаграждение под минимума, определен с Наредба №1 за МРАВ. Заявено е, на първо място, че на ответника не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, защото по делото не е представен договор за адвокатска услуга и поради липсата на представен по делото договор за правна защита възникването на задължение за плащане на посоченото адвокатско възнаграждение не е установено, съответно, не са налице доказателства за направени от страна на ответника разноски за адвокатско възнаграждение. Молителката се позовава на определение № 13/12.01.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4737/2021 г., ГК, 4 ГО и на определение № 927/19.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 2300/2014 г., ТК, 1 ТО.

Заявено е, че за да бъдат присъдени разноски, следва да са налице доказателства не само за извършването им в производството, но и за тяхното уговаряне. Заявено е, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, но именно с него се доказва, че тези разноски са били действително уговорени между страните, поради което е било налице основание за тяхното плащане. Твърди се, че в случая не е установено какво е договореното плащане и дали изобщо е уговорено, поради което не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна. Евентуално, ако съдът приеме, че са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответника, то молителката твърди, че така определеното от съда възнаграждение е прекомерно и предвид обема на свършената работа във връзка с предоставяне 3 на адвокатска услуга са налице основания за намаляване на възнаграждението, дължимо на ответната страна, под минималното установеното в Наредба №1 за МРАВ. Заявено е, че в случая защитата от страна на процесуалния представител на ответника се изразява единствено в изготвянето на отговор на искова молба и процесуално представителство в три открити съдебни заседания, като спорът по делото се е свел единствено до справедливия размер на дължимото на ищцата обезщетение и дали същият следва да бъде намален поради наличие на съпричиняване от страна на починалия, като делото не съставлява фактическа и правна сложност.

Посочено е, че с оглед разясненията, дадени от СЕС по съединени дела С 427/16 и С-428/16, съдът не следва да съобразява ограничението по чл.78,ал.5 от ГПК за намаляване на размера на разноските на страната по делото под минимума, определен в Наредба №1 за МРАВ. Заявено е, че с оглед спазване на принципа на справедливост съдът следва да вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, в това число и обема на извършената работа, и съобразно същите да определи дължимото на ответната страна адвокатско възнаграждение, без да е обвързан нито от заплатения от ответника размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, в който смисъл са решение на СЕС по дело С-438/22 и определение № 1059/7.03.2024 г. на ВКС по гр.д. № 982/2023 г., ГК, 4ГО. Направено е позоваване на решение № 95/31.05.2028 г. на ОС-Добрич по в.т.д. № 95/2018 г. Заявено е, че в случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност, фактическият състав на деликта не е бил спорен, като от изслушаните експертизи и от свидетелските показания са били категорично установени претърпените болки и страдания от ищцата. Твърди се, че затова процесуалният представител на ответника не е положил повече усилия от обичайното, нито делото се отличава с особена сложност за ответника. Заявено е, че в случая защитата от страна на процесуалния представител на ответника се изразява единствено в изготвянето на отговор на искова молба и процесуално представителство в 3 открити съдебни заседания. Претендира се, че предвид правната и фактическата сложност на делото, с оглед обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатска услуга, за да бъде спазен принципът на справедливостта като легитимна цел на процеса, то на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в значително 4 по-нисък размер, под минимума, определен с Наредба №1 за МРАВ.

С отговор-писмено становище от 24.06.2025 г. от ответника по молбата Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“гр.София се заявява, че е неоснователно твърдението на ответника да не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не е представен договор за адвокатска услуга. Заявено е, че избирателно се цитира част от практика на ВКС, която не е относима за случая, а съгласно трайната практика на ВКС в случай, че по делото от страната, която претендира присъждане на разноски, е представена фактура, в която са уговорени предметът, размерът и видът на плащането, същата като документ, съдържащ всички реквизити на договора за адвокатска услуга, е достатъчна да установи уговорките по заплащането на адвокатско възнаграждение от страната.

Заявено е, че в случая ответникът е представил своевременно с отговора на исковата молба фактура № 1802 от 27.08.2024 г., в която са посочени детайлно всички идентификационни данни на договарящите страни (ответника по делото и адвокатското дружество, ангажирано с процесуалното представителство), подробно е очертана адвокатската услуга като предмет на договора, а именно изготвяне на отговор на искова молба и процесуално представителство по т.д. № 53/2024 г. на ОС-Хасково, щета № BG-21-GR00113, ясно е посочена договорената цена на услугата в размер на 11 050 лв. без ДДС и 13 260 лв. с ДДС, както и видът на плащането – по банков път по посочена от адвокатското дружество банкова сметка. Заявено е, че в съответствие с практиката на ВКС и уговорения начин на плащане ответникът е представил по делото дневно извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество от 29.08.2024 г., удостоверяващо извършено от НББАЗ и постъпило по сметката на адвокатското дружество плащане на сумата за адвокатско възнаграждение по фактура № 1802 по т.д. № 53/2024 г. на ОС-Хасково. Твърди се, че от представените и приети по делото фактура и дневно извлечение са установени всички съществени уговорки между страните за предоставяне на конкретната адвокатска услуга, нейната цена, вида на плащането, както и е доказано извършването и получаването на плащане по уговорения начин и в уговорения размер. Относно евентуалното твърдение на молителката за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно обема на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото и искането за намаляването му под минимума по Наредба №1/2004 г. е 5 посочено, че то е в противоречие със становището на ищцата за фактическата и правна сложност на делото, израз на което становище е претенцията й за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.7,ал.2,т.3,4 и 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с начислен ДДС. Заявено е, че така претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение с ДДС е в абсолютно същия размер, определен по правилата на Наредба №1/2004 г. с добавен ДДС, като претендираното от ответника по фактура № 1802/27.08.2024 г., поради което искането за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника под минималния по Наредбата е неоснователно. Посочено е, че са неоснователни и доводите за обема на извършената работа от процесуалния представител на ответника предвид факта, че извършеното от него съответства изцяло на обема реализирани процесуални действия от представителя на ищцата, поради което и предвид претенцията за присъждане на същото по размер адвокатско възнаграждение позоваването от страна на ищцата на решения на СЕС и на друга неотносима към случая практика е неоснователно. Заявено е, че съдът е длъжен да съобразява принципа за равнопоставеност на страните в производството, израз на който е възлагане в тежест на съответната страна на разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете и прилагане на еднакви критерии при определяне на дължимите разноски, както е направено с постановения съдебен акт. Затова ответникът по молбата моли тя да бъде оставена без уважение.