Решение № 7689 от 14.10.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 7689

Хасково, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - ХI състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора НЕВЕНА БОЙКОВА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА административно дело № 20257260700588 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на С. В. К. срещу Националния осигурителен институт /НОИ/ за присъждане на сумата в размер на 500 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи направените разноски за адвокатски хонорар по оспорване на разпореждане [номер]-002030-3/20.11.2024 г. на ръководителя на „Осигуряване за безработица“ при Териториално поделение /ТП на НОИ/ - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба, претенцията се основава на следното: тъй като недоволен от размера на отпуснатото му обезщетение за безработица ищецът обжалвал разпореждането, с което той бил определен, пред по-горестоящия орган, като поради липсата на познания и опит се ползвал от процесуалното представителство на адвокат М. Б. от АК –Кърджали и сключил с него договор за правна защита и съдействие № 7/02.12.2024 г. С решение на горестоящия орган, процесното разпореждане било потвърдено, което наложило съдебното му оспорване, което било успешно проведено и завършило с Решение № 1907/04.03.2025 г. по адм.д. 1461/2025 г. по описа на Адм. съд Хасково.

Ищецът обосновава допустимостта на производството с липсата на процесуален ред за търсене на разноски за процесуално представителство пред административния орган, с липсата на нарочен процесуален ред, който законодателен пропуск, обосновавал правният интерес от завеждане на искова молба по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Според ищеца били изпълнени предпоставките за реализиране на имуществената отговорност на административния орган, тъй като са отменени от съда, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение, а заплатеният адвокатски хонорар е довел до намаляване на имуществото на ищеца, което било в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт.

В съдебно заседание ищецът С. В. К., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена молба чрез процесуалния му представител, с която поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските в случай, че са претендирани от ответната страна.

Ответникът НОИ, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва иска. Не били налице предпоставките за възникване на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като вредата не била пряка и непосредствена, защото липсвало императивно задължение за заплащането на хонорар за представителство пред административния орган. Липсата на основание било залегнало в мотивите към законопроекта за изменение на чл. 120, ал. 2 от КСО и искането му по реда на ЗОДОВ било заобикаляне на забраната. Алтернативно се моли за намаляване на размера на обезщетението, поради еднотипност на жалбите и при определяне размера на обезщетението следвало да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г., като се счита, че същото е приложимо включително и когато адвокатското възнаграждение се търси като имуществена вреда. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, счита предявения иск за основателен и доказан. Бил изпълнен фактическият състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Въз основа на твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

С разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. ръководителят на „Осигуряването за безработица“ при ТП на НОИ - Хасково на С. В. К. било отпуснато обезщетение за безработица в размер на 27,46 лв. дневно.

С. В. К. не бил съгласен с така отпуснатия размер на обезщетението и решил да го оспори пред административен ред. За целта се обърнал към професионалист и сключил договор №7/02.12.2024 г. за правна защита и съдействие с адв. Б. и го упълномощил за представителство. Като адвокатско възнаграждение К., заплатил в брой сумата от 500 лв., видно от договора, който служи и за разписка. Адв. Б. изготвил жалба срещу разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. и я завел в ТП на НОИ Хасково с вх. № 1012-26-435/04.12.2024 г.

С Решение № 1012-26-435-1/10.12.2024 г. директора на ТП на НОИ Хасково я отхвърлил, като потвърдил атакуваното разпореждане.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково било оспорено от С. В. К. по съдебен ред пред Административен съд – Хасково, който с влязло в сила на 04.03.2025 г. Решение № 1907/04.03.2025 г. по адм. дело № 1461/2024 г. го отменил и изпратил преписката на длъжностното лице по осигуряването при безработица при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление № 261-002030/29.06.2023 г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Искът е допустим като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, и е насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл.. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 33, ал. 2 КСО/.

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган – „органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай ответник е НОИ, доколкото издателят на отмененото като незаконосъобразно разпореждане е ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им“. Съгласно чл. 204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му до приключване на първото заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна давност за иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното е преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за основателност на предявения иск за вреди.

Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК физическите лица могат да предявят искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от законодателя в глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“. Увреждането на физическите лица, в случая претърпяването на имуществени вреди, представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда, причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с настъпилата вреда, която следва да е пряка и непосредствена. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт.

Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения акт на административния орган /неговото незаконосъобразно действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Отговорността е обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия или бездействия.

Налице са всички предпоставки, които ЗОДОВ въвежда за основателност на исковата претенция, а именно разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г. на Ръководител на осигуряването при безработица при ТП на НОИ-Хасково, което наред с потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, е отменено като незаконосъобразно с влязло в законна сила решение от Административен съд-Хасково. Установената незаконосъобразност на разпореждането обуславя наличието на първия елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно се установява, че в резултат на незаконосъобразното разпореждане, на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар. Видно е от представения по делото договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, че С. В. К. действително е заплатил на адв. М. Б. сумата от 500 лева, поради което е налице и вторият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Няма съмнение, че именно във връзка с оспорване на разпореждане [номер]-00-2030-3/20.11.2024 г., ищецът е упълномощил адвокат и му е заплатил хонорар в размер на 500 лева. Причинно следствената връзка е пряка, тъй като именно незаконосъобразното разпореждане единствено е станало причина за сключването на договора за правна защита и съдействие и настъпването на обедняването на патримонимониума на ищеца с посочената заплатена сума. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу незаконосъобразния акт.

Не се споделя становището на ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли преки вреди. Според трайната съдебна практика, изразена и в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т.д.№2/2016 г. на ВАС, ОСС, адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт.