Определение № 296 от 17.08.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. Враца, 17.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева при участието на секретаря Галя Цв. Иванова в присъствието на прокурора И. Анг. Х. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно дело № 20261400200430 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Л. К. Р., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода.

Към молбата са приложени писмени доказателства– становище от началника на Затвора гр. Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

В съдебно заседание, осъденият Л. Р. участва в с.з. лично, като поддържа молбата с изложените в нея доводи и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Твърди, че е осъден само за един неволен израз, за който съжалява, че не е осъждан преди това, като обяснява че се касае за имотни проблеми.

Представителят на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъдения с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане 1 същата да не бъде уважавана.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Л.св. Л. К. Р. изтърпява наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ наложено му по НОХД №20/2026г. по описа на РС *** за извършени престъпление по чл. 144 от НК, което л.св.Р. е започнал да търпи от 30.06.2026 год., като към настоящият момент е изтърпял фактически 1 месец и 17 дни, като от предварителен арест му се зачитат 11 месеца и 7 дни или общо изтърпяната част е в размер на 1 година и 24 дни, а неизтърпяната част от наказанието е в размер на 3 месеца и 6 дни.

При това положение, съдът намира, че осъденият Л. Р. е изтърпял фактически 1/2 от наложеното му наказание съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК.

От приложения доклад за оценка на риска и вреди, изискуем съгласно чл. 155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е отчетен със средни стойности - 54 точки. В профила на криминогенни нужди раздели с дефицитни стойности са маркирани в следните зони: Настоящо правонарушение- извършил деянието с предумисъл като нанесъл неимуществени вреди, с изградени криминални нагласи; Отношение към правонарушението - не приема вината си, като е склонен да омаловажава извършеното; Взаимоотношения - отгледан в условията на неблагоприятна семейна среда. Не е в добри отношения с майка си и сестра си. В близкото семейно обкръжение има криминално проявено и осъждано лице;

Междуличностни проблеми - става агресивен при провокация, не умее да контролира гнева си; Умения за мислене - признава, че има проблеми, но е непоследователен в това, което счита за проблем и не може да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме за решаване на проблема и постигане на целите.

Ресурсите, с които л. св. Р. разполага са завършено средно образование и липса на зависимост към ПАВ. Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е отчетен с ниски стойности, тъй като не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Не проявява дискриминационни нагласи 2 към малцинствените групи в затвора. Рискът от суицид и автоагресивни прояви е отчетен нисък, поради липса на данни и информация за минало такова поведение и липса на индикации или отключващи фактори в тази насока. Рискът от бягство към настоящия момент е отчетен с ниски стойности, изводим от липсата на данни в криминалната история на л. св. Р. за бягство или опит за бягство. Рискът от вреди за обществото след освобождаването му е отчетен със средни стойности, определен от характера на настоящото правонарушение и предишното му осъждане за същото деяние, като е насочен към член на семейството и в частност майка му.

В изготвения индивидуален план на присъдата като цели са заложени:

Формиране на известна самокритичност; Превенция на бъдещи правонарушения; Формиране на умения за разпознаване на проблемите и способност за адекватното им решаване; Формиране на ясни и реалистични цели в живота;

За постигането им са предвидени и договорени за изпълнение следните задачи:Осъзнаване на причините, довели до правонарушението; Мотивиране за промяна на модела на поведение; При възлагане на конкретни задачи и срещане на трудности да вземе правилно решение; Включване в корекционна програма “Умения за мислене“ или „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“;

Не е изготвяна междинна оценка, тъй като изготвената на 01.07. 2026г. е актуална.

В доклада по чл.155 от ЗИНЗС е посочено, че л.св. Р. е постъпил в Затвора на 30.06.2026год., като същият отрича да е извършил деянието за което е осъден, оправдава се с това, че сестра му го е набедила и настройва майка му против него, което е свързано с разделяне на имота, в който живее л.св. Р.. Постъпва за втори път в затвора и условията на контролирана среда са му добре познати. Не изпитва притеснения от обстановката. Запознат е със ЗИНЗС, ППЗИНС и списъка с разрешени вещи. Към останалите лишени от свобода се отнася толерантно, към служителите на затвора - с дължимото уважение. В криминалната си история има още една присъда по чл. 143, ал. 3 от НК. Има осъждания и в чужбина.

Затворническата администрация отчита, че периода за наблюдение от постъпване то на л.св. в МЛС до подаването на молбата е твърде кратък3 едномесечен. Въпреки това се отчита, че л.св. Р. формално заявява съгласие с поставените цели и задачи в първоначалния план на присъдата, но те не са изпълнени в пълен обем. Същият не е участвал в корекционните програми, включени в плана на присъдата- „Умения за мислене“ или „Справяне с житейски проблеми, чрез промяна в мисленето“. Включва се в организираните спортни турнири. Провеждани са индивидуални разговори и беседи за анализиране на минало поведение, за разпознаване на факторите, довели до извършването на противоправните деяния, но въпреки това той продължава да заявява, че е не е извършил деянието и е осъден несправедливо. Не приема вината си, като е склонен да омаловажава извършеното. Извършил деянието с предумисъл като нанесъл неимуществени вреди. С изградени криминални нагласи. Става агресивен при провокация и не умее да контролира гнева си.

В доклада по чл.155 от ЗИНЗС се констатира, че л.св. Р. признава, че има проблеми, но е непоследователен в това, което счита за проблем и не може да дефинира ясно стъпките, които трябва да предприеме за решаване на проблема и постигане на целите. Не винаги предвижда негативните последици от собствените действия. Спазва установените правила и няма наложени дисциплинарни наказания. Не е награждаван, поради липса на положителни прояви от негова страна.

Отчита се, че доброто поведение в контролирана среда през сравнително кратък период от време все още не е достатъчно основание да се смята, че л.св.

Р. е разчупил криминалния модел на поведение и неговата ресоциализация ще бъде успешна. Рискът от вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности, определен от характера на настоящото правонарушение и предишното му осъждане за същото деяние. Сочи се, че предишният му престой в затвора Враца не е успял да промени нагласите му и да има необходимия коригиращ ефект върху поведението му в обществото и осъзната необходимост да спазва и да се съобразява със законите.

Затворническата администрация сочи, че л.св. Р. не е преминал през етапите на прогресивната система, частично залегнали в разпоредбата на чл.

155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и последваща замяна на режима от общ в лек, при което лишените от свобода се възползват от ползването на месечен домашен отпуск до две денонощия по право, съгласно чл. 51, ал. 3 от 4

ППЗИНЗС, което ще доведе до по-плавен и успешен преход към живот на свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС се сочи за удачно включването на л.св. Р. в програма „Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от държавните институции за попълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план „Моите първи стъпки на свобода“, в който л.св. сам формулира своите краткосрочни цели.

В доклада по чл.155 от ЗИНЗС се препоръчва работата с осъденото лице да продължи в разделите с отчетени дефицитни стойности „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“, чрез периодично провеждане на индивидуална работа под формата на разговори и беседи, тъй като до този момент л. св. Р. не е доказал по категоричен начин, че е настъпила трайна положителна промяна в начина на мислене и все още не се отчита пълно разбиране на факторите за криминалното поведение. В бъдеще ще продължи да се оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините довели до престъплението, нанесените вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други определени в чл. 36, ал.1 от НК.

Предвид по- гореизложеното, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично с е предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Прочита на приложените по делото доказателства и най-вече на доклада по чл.155 ЗИНЗС, изготвен от компетентно длъжностно лице– ИСДВР, сочи че не са налице данни за окончателна положителна промяна у л.св.Р..

В случая, от данните по делото е видно, че не са налице и двете законови предпоставки за УПО, а именно Р. е изтърпял фактически 1/2 от 5 наложеното му наказание /като почти целия период в ареста/, но същият с поведението си все още не е дал достатъчно доказателства за промяна в нагласите си, за водене на законосъобразен начин на живот в неконтролирана среда.

Индивидуално- корекционната работа с л.св. Р. е започнала едва на 01.07.2026год. /около месец/ и следва да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата дейности и постигане на устойчивост в нагласата за законосъобразен начин на живот, тъй като все още не може да се направи извод за пълно поправяне. Основателни са изложените съображения от страна на затворническата администрация сочещи на необходимост работата с л.св. Р. да продължи чрез оказване възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на причините, довели до престъплението, нанесените вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми, конфликтни ситуации и други.

Неподкрепени с доказателствения материал по делото са изложените от страна на л.св. Р. доводи, че се касае за един единствен израз, за който същият изказва съжаление. Видно от справката за съдимост на лице същото е осъждано за принуда спрямо същото лице 2025год.