Определение № 18344 от 14.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9299/2023
- Вид
- Определение № 18344
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 03.12.2024
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18344 гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: С.а И.а
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20231100509299 по описа за 2023 година
Като се запозна с молба с вх. № 103036/27.09.2024 г., изходяща от двете страни в производството, с която същите заявяват пред съда, че са постигнали извънсъдебно споразумение, като Д. Я. оттегля предявения иск по делото, а М.
Р. – депозираната въззивна жалба, съдът намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 143758/23.05.2023 г. от М. Ц. Р. срещу Решение № 6341 от 24.04.2023 г. по гр.д. № 59530/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, с която е уважен предявения от ищеца Д. Г. Я. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с който М. Ц. Р. е осъдена да заплати сумата от 17 000 лв., представляваща подлежаща на възстановяване продажбена цена по развален договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна Д. Г. Я..
По делото са проведени открити съдебни заседания на 11.04.2024 г., на 30.05.2024 г. и на 13.06.2024 г. Делото е отложено и насрочено за 20.02.2025 г. от 09:30 часа.
По делото е постановено Разпореждане 26484/01.11.2024 г., с което съдията докладчик е дал указания въззивника М. Ц. Р. да посочи дали 1 поддържа оттеглянето на въззивната жалба, като в мотивната част на определението е разяснено, че за да се постигне исканата от страните цел – обезсилване на първоинстанционното решение, въззивникът следва да поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият ищец – да поддържа оттеглянето на иска си.
По делото е постъпила молба с вх. № 123913/12.11.2024 г., с която въззивникът М. Р. заявява, че поддържа въззивната жалба.
След като обсъди исканията на страните и се запозна с молба с вх. № 103036/27.09.2024 г. и с молба с вх. № 123913/12.11.2024 г., съдът намира следното:
Оттеглянето на исковата молба е процесуално действие на ищеца, насочено към съда за десезирането му, което може да бъде извършено във всеки момент от висящността на процеса – арг. от чл. 232 ГПК. Посредством това действие ищецът се отказва от получаването на правна защита по конкретното висящо производство, но запазва правното си твърдение, което може да заяви с нов иск в следващ процес.
Оттеглянето на иска може да се направи свободно до края на първото съдебно заседание в първоинстанционното производство, след който момент е задължително необходимо съгласието на ответника, тъй като същият иск може да бъде отново предявен в бъдеще /за разлика от отказа от иск по чл. 233 ГПК/.
Оттеглянето на въззивна жалба също е разпоредително десезиращо процесуално действие, но на въззивника във въззивното производство. За разлика от хипотезата на оттегляне на иск, за оттеглянето на въззивна жалба не е необходимо съгласието на въззиваемия, тъй като с извършването на това процесуално действие се прекратява въззивното производство и решението на първоинстанционния съд влиза в сила с влизане в сила на определението за прекратяване, като пререшаване на въпроса е недопустимо с оглед силата на пресъдено нещо.
В настоящия случай Д. Г. Я., ищец и въззиваем, в процесната си молба от 27.09.2024 г. прави изявление за оттегляне на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 17 000 лв. При условието на оттегляне на иска, М. Ц. Р. прави изявление за оттегляне подадената въззивна жалба срещу
2 първоинстанционното решение. Изразено е съгласие с оттеглянето на иска, направено от ищеца въззиваем.
След дадените от съдията докладчик указания на въззивника М. Ц. Р., същата е депозирала молба, с която е заявила, че не оттегля и поддържа въззивната си жалба.
Съдът намира, че в случая е валидно десезиран с предмета на производството по делото, поради което следва първоинстанционното решение да бъде обезсилено в обжалваната пред въззивния съд част, производството по гр.д. № 59530/2021 г. по описа на СРС, 42 състав – прекратено в тази му част, а производството пред въззивния съд следва да бъде изцяло прекратено поради отпадане на предмета на обжалване.
Водим от горното, съдията докладчик
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 232 ГПК Решение № 6341 от 24.04.2023 г. по гр.д. № 59530/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, в частта, с която е уважен предявения от ищеца Д. Г. Я. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с който М. Ц. Р. е осъдена да заплати сумата от 17 000 лв., представляваща подлежаща на възстановяване продажбена цена по развален договор за продажба, обективиран в нотариален акт от 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 18.10.2021 г. до окончателното плащане на вземането, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 59530/2021 г. по описа на СРС, 42 състав, в тази му част.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 9299/2023 г. по описа на СГС, въззивен IV-Б състав.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението подлежи на обжалване чрез Софийски градски съд пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4