Решение № 2 от 10.02.2022, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ полк. СВИЛЕН Р.

АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20216000600063 по описа за 2021 година и с участието на прокурора полк.Красимир Колев, образувано по въззивна жалба от адв. Д. Дж. – защитник на подсъдимия Р.

ХР. Б. – бивш сержант от в.ф. ..... – К. срещу присъда № 5/27.10.2021 г. по нохд № 236/2021 г. на Военен съд – София.

С обжалваната присъда подсъдимият Р. ХР. Б. – бивш сержант от в.ф.

..... – К. е признат за виновен в това, че на 09.09.2020 г., около 10.00 ч., в местността „.....“, в ляво от асфалтов път № ... от гр. К. към гр. С., в ливада, собственост на наследодателите на Е.Л. Б.а (майка на Р.Б.), причинил на АТ.

ИВ. Ш. от гр. К. средна телесна повреда, изразяваща се счупване на 7-мо, 8мо, 9-то и 10-то ребра в ляво, по задна мишнична линия, представляващо трайно затруднение на движението на снагата за срок, повече от 30 дни, и нараняване, лезия на пристенната и обвиваща бял дроб плевра, довели до хемо-пневмоторакс в ляво с тотален колабс на левия бял дроб, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 3 и пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 1

НК и чл. 54 от НК му е определено наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал. 1 и ал. 3 от НК съдът е намалил така определеното наказание с 1/3 и му е наложил наказание в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от 3 (три ) години.

Подсъдимият Р. ХР. Б. е осъден да заплати на гражданския ищец АТ.

ИВ. Ш., сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието – 09.09.2020 г., до окончателно изплащане, като за разликата до 50 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът е постановил вещественото доказателство - метална лопата с дървена дръжка, тип „шанцов инструмент“ - да се унищожи след влизане на присъдата в сила.

Съдът е осъдил подсъдимия Р. ХР. Б. да заплати в полза на държавата, в бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийския военен съд, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляващи 4 % държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

На основание чл. 189, ал. 4 НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати на държавата съдебно-деловодните разноски в размер на 387,49 лева (триста осемдесет и седем лева и четиридесет и девет ст.) – по сметка на РС „Военна полиция“ – София, както и, при липса на доброволно изпълнение в седмодневен срок от влизане на присъдата в сила - сумата от 5 (пет) лева по сметка на СВС за служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият Р. ХР. Б. е осъден да заплати на АТ. ИВ. Ш. сумата от 500 (петстотин) лева, за направените от него разноски за повереник.

В жалбата срещу присъдата защитникът на подсъдимия сочи, че Военен съд - София е направил превратен, повърхностен и пристрастен анализ на събрания доказателствен материал, като е стигнал до неправилен и незаконосъобразен извод за вината на подсъдимия. Твърди се, че неправилно Б. е осъден за престъпление по чл. 129 от НК докато правилната 2 квалификация на извършеното от него би следвало да е по чл. 132, ал. 1, т. 2 от НК, тъй като той е причинил средните телесни повреди в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови близки. Раздразнението му е от това, че животни от стадото, водено от пострадалия, са навлезли в имот, собственост на семейството му. В тази насока защитата моли за преквалификация на деянието с всички последици от това. Защитата твърди, че съдът неправилно е преценил отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства и макар да е приел, че е налице неправомерно действие от страна на пострадалия, не го е отчел като изключително смекчаващо вината обстоятелство и оттам е приел незаконосъобразно, че не са налице основания за приложението на чл.

55 от НК при определяне на наказанието. В тази насока се прави искане ако се приеме, че няма основание за преквалификация на деянието, то да се наложи наказание при условията на чл. 55 от НК. Прави се искане и за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, тъй като пострадалият е допринесъл съществено за причинените му телесни увреждания.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Отново се изтъква, че правилната квалификация е тази по чл. 132, ал.

1, т. 2 от НК, тъй като подзащитният му Б. е причинил телесните повреди в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконни действия, а именно посегателство срещу имуществото му, за което е налице и тълкувателно решение № 2/1993 г. по н.д. № 2/1993 г. на ОСНК на ВС. Именно пострадалият бил вкарал животни от стадото в имота му, за да опасат „отавата“, а не да наторяват тревата.

Алтернативно се иска прилагане на чл. 55 от НК, като въззивният съд приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и налагане на наказание пробация.

Подсъдимият поддържа защитника си и сочи, че от действията на пострадалия Ш. е унищожен трудът на баща му. Изтъква, че семейството му полага огромни грижи за тази ливада и според него умишлено животните са пуснати да пасат в нея. Изтъква, че не е имал намерение да влиза в конфликт с двамата овчари, но тъй като те не реагирали на подадения сигнал с 3 автомобила, се ядосал и нещата се развили за секунди. Бил раздразнен, че двамата овчари тръгнали срещу него. Иска съдът да му наложи такова наказание, че да може да се върне да служи в армията.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А.Ш. – адв. Анг.

Ил. от САК иска потвърждаване на обжалвания съдебен акт, тъй като присъдата е обоснована, мотивирана, размерът на наказанието е съразмерен и обезщетението, макар и частично уважено, е справедливо по отношение на причинените две средни телесни повреди. Не счита, че постановление № 2/1993 г. следва да се приложи в настоящия случай, тъй като там е посочено, че увреждането на имуществото трябва да е значително, а това не е така при инцидента от 09.09.2020 г. Изтъква , че инцидента е станал, тъй като е имало предварително натрупан гняв към пострадалия и подсъдимият, нанасяйки ударите, неслучайно му е заявил „Това е за баща ми“. Изтъква , че подсъдимият не е бил в състояние на силно раздразнение.

Гражданският ищец и частен обвинител А.Ш. поддържа казаното от адвоката си.

В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна. Наложеното наказание е справедливо и в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Иска се присъдата да бъде потвърдена. Не се е установило пострадалият да е извършил противоправно действие спрямо подсъдимия или негови близки, от което да настъпят или да е могло да настъпят тежки последици. Сочи се, че в момента, в който Ш. е видял, че овцете са влезли в ливадата, е тръгнал да ги вади от там и точно в този момент е нападнат от подсъдимия. В настоящия случай не са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, а така също и основания за преквалификация на деянието.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимно лице (защитника на подсъдимия) и е процесуално допустима.

Първоинстанционния съд е приел за установена следната фактическа 4 обстановка:

На 09.09.2020 г., около 09.30 ч., подсъдимият бивш серж. Б. се освободил от дежурство във военно формирование ..... и прибирайки се към дома си в гр. К., с автомобила си ..... - пикап, се движил по път № ..., с посока на движение от гр. С. към гр. К..

Около 10.00 ч. наближил местността „.....“, в землището на гр. К. до река Ш., където от дясната страна по посока на движението му, на около 200 300 м. от главния път, семейството му и техни близки роднини притежавали имот от около 15 декара и 100 ара, собственост на П.И.Ш. (починала през 1974 г. - баба по бащина линия на Е.Л. Б.а, майка на Р.Б.). Имотът не бил разделен между наследниците документално, но според вътрешно им разделение семейството на Р.Б. поддържали тяхната част от 2 декара и 2 ара като ливада за косене, т.нар. ливада с „отава“ (второ сено) в средата на общия парцел. Подсъдимият забелязал, че в имота има стадо, като по-голямата част от животните били в съседния парцел, а няколко овце и кози били в границите на имота на Б.и. Подсъдимият видял, че стадото се придружава от двама пастири - свидетелите М.Д. и А.Ш., по прякор „М.“, от гр. К.. Бивш серж. Б. отбил автомобила си от пътя и спрял отстрани на около 200 м. от тях, като ги наблюдавал, без да им казва нищо от колата. Те си говорели един срещу друг на разстояние около 50 - 60 м., подпрени на тоягите си, като двамата били в съседната ливада, а няколко животни в „отавата“ на Б.и.

Докато пастирите си говорили, още няколко животни преминали през канавката, която деляла „отавата“ на Б.и и съседния имот и навлезли в „отавата“. За да привлече вниманието на свидетелите Д. и Ш., подсъдимият натиснал клаксона на автомобила си няколко пъти, след това излязъл от него, качил се на каросерията на пикапа и започнал да вика: „М., изкарай овцете от ливадата, че като дойда ще ти еба путката майна“. Никой обаче от двамата пастири не реагирал и те продължили да си говорят.

Междувременно пред колата на подсъдимия спрял с колата си свидетелят С.А. от гр. К.. На А. му направило впечатление, че серж. Б. изглежда ядосан и го попитал какво гледа, и защо се ядосва, но той не му обърнал внимание. Качил се в автомобила си, запалил и върнал назад по асфалта. След това, минавайки през две ливади, се отправил към „отавата“ на неговото семейство.

5

В същото време, виждайки, че животните са влезли в „отавата“ на Б.и, свидетелят А.Ш. тръгнал след тях, за да ги изгони от оттам. Едва в този момент свидетелят Ш. видял, че подсъдимият се приближава към него с автомобила си. Бивш серж. Б. спрял на около 2 м. от свидетеля Ш. и, излизайки от колата си, извадил метална лопата с дървена дръжка от дясната страна на колата, и тръгнал към Ш.. Пастирът Ш. останал на мястото си, държал в ръката си овчарската тояга. Обърнал с лице към него и го попитал какво става, а подсъдимият му казал: „Ей сега ще ти кажа какво става“.

Сержант Б. държал лопатата в дясната си ръка и замахнал към Ш., като двамата били един срещу друг, насочвайки лопатата напречно към врата му.

А.Ш. успял да отбие удара с лявата си ръка. Подсъдимият веднага замахнал отново и нанесъл удар с металната широка част на лопатата, който попаднал под лявата „лопатка“ откъм гърба на Ш., в момента, в който си бил вдигнал лявата ръка отблъсквайки първото замахване на Б. с лопатата. От удара пострадалият паднал на земята, на дясната си страна, и не можел да си поеме въздух. Усетил много силна болка на мястото на удара. Уплашил се, мислел си, че Б. ще го пребие. През това време свидетелят М.Д., който бил на около 6 метра, се затичал към тях, като се опитал да защити Ш.. Той посегнал да удари веднъж подсъдимия с тоягата по гърба или по ръката, викайки му да спре и да се успокои, но тогава Б. замахнал с лопатата и към него, като крещял, че ще му счупи главата. Свидетелят Д. се дръпнал назад. Отишъл да върне животните, а подсъдимият направил няколко стъпки, като че ли да го гони. След като видял, че Д. избягал, подсъдимият се върнал при лежащия на земята А.Ш., който едва дишал. Подсъдимият го ритнал два - три пъти с крак в седалището и като видял, че не може да се изправи, взел бутилка вода от колата си и го залял по главата, казвайки му: „Това е от бай ти Р.“ (бащата на Б.).