Присъда № 19 от 07.05.2024, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 19 от 07.05.2024 година по н.о.х.д. № 60/2023 г. по описа на РС-Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград е внесла обвинителен акт по ДП № 6/2022г. на РУ-Велинград, (пр.пр. № 5981/2021) срещу А.Р.Я. с ЕГН **********, за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, във вр. с ал. 1 от НК, а именно - че на 15.11.2021 г. в град Ракитово се е заканил с убийство на А.А.К. от гр.

Ракитово, като се обадил на мобилния телефон на К. № 0893703999, от мобилен номер *** с думите: „Ако те видя по центъра на махалата в Ракитово, ще те убия, ще ти отрежа оная работа и ще ти отрежа и главата“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

В съдебно заседание прокурорът и частният обвинител поддържат повдигнатото обвинение; защитникът на подсъдимия пледира за недоказаност на обвинението; а подсъдимият не се признава за виновен и не дава обяснения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с конкурентното си участие в политическия живот на гр. Ракитово подсъдимият А.Р.Я. и частният обвинител - зам. кметът на гр. Ракитово А.К. били във влошени отношения помежду си. В късния следобед на 15.11.2021г. А.К. се намирал с група хора, сред които политическия му опонент - Г.Т., на пътя между гр. Велинград и гр.

Ракитово. Тогава при тях спрял свид. А.Я. - брат на подсъдимия и политически привърженик на Т.. А.Я. потърсил обяснение от К. - защо са предприети действия по събаряне на негова незаконна ограда, при положение, че самият К. имал незаконна постройка. Последният отпратил А.Я. от мястото, с вулгарен израз относно това какво могат да му изкривят той и неговия брат - подсъдимия А.Я.. Същата вечер А.Я. споделил случката с брат си подсъдимия А.Я.. Последният, в присъствието на А.Я., възмутен набрал в 19,10 часа от личния си телефонен номер *** телефонния номер на А.К. - *** и в проведения между двамата разговор с продължителност малко над 2 минути, му се заканил, че ще го убие, ще му отреже „оная работа“ и главата, както и с други цинични заплахи. По време на разговора А.К. бил в дома си с двете си дъщери и болната му съпруга. Дъщеря му свидетелката М.Ц. чула от казаното от баща й по време на телефонния му разговор, че някой му се заканва с убийство, като пак от баща си разбрала и, че обадилият му се мъж бил А.Р.Я., когото тя познавала лично от града. Минути след разговора А.К. подал сигнал на тел.112, в който съобщил за отправените от А.Я. спрямо него закани, сред които и тази за убийство.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена въз основа конкретно на следните доказателства: писмо изх. № 11675 от 21.06.2022 г. на А1 България ЕАД относно това на чие име е регистрирана СИМ-карта с тел. № +359889172552; писмо рег. № 2088/09.03.2022г. на „Йеттел България“ ЕАД, ведно с разпечатка за проведени разговори - таблица съдържаща данни за осъществена комуникация между мобилен телефон *** и мобилен телефон ***,; писмо рег. № 10585р-572 от 24.02.2022 г. от Дирекция „Национална система 112“ – РЦ – Кърджали, ведно с компакт диск, съдържащ един брой аудиозапис и един брой снимка на електронен картон на прието повикване от номер 900893561069; показанията на свидетелите А.Я., М.Ц. и А.К., включително тези на последния - от досъдебна фаза, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. с чл. 281, ал.1, т.1 от НПК; справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия А.Р.Я..

От показанията на свидетелите А.К. и А.Я., се установява, че в късния следобед на 1

15.11.2021г. двамата са се срещнали край „Салкиното ханче“ между гр. Ракитово и гр.

Велинград, където в присъствието и на други лица са имали пререкания по повод незаконна постройка. Съдът кредитира като житейски логични и в този смисъл-правдоподобни показанията на свидетеля А.Я. в съответната им част, според която същата вечер, след конфронтацията му с К. е споделил на брат си - подсъдимия А.Я., за случилото се, и това е дало повод на последния да потърси по телефона сметка на А.К., за отправените вулгарнопренебрежителни думи по адрес на двамата братя Я. – „Ти и брат ти ще ми изкривите… нецензурна дума е“.

Проведеният телефонен разговор между подсъдимия А.Я. и А.К. се установява по несъмнен начин, както от представените от мобилните оператори „А1“ и „Йеттел“ данни (че мобилен номер *** е регистриран на името на подсъдимия - л. 107 от ДП, а мобилен номер *** - на името на А.К. - л. 89 от ДП, и между двата номера на 15.11.2021г. от 19,10 часа е осъществена връзка с продължителност 136 секунди – л.90 от ДП), така и от съпоставката им с показанията на съответните двама свидетели - А.Я. и А.К., потвърждаващи осъществената телефонната връзка. При сравнението на тези обективни данни от мобилните оператори с прочетените при условията на чл. чл. 281, ал.4, вр. с чл.

281, ал.1, т.1 от НПК показания на А.К. става несъмнено, че разговорът е проведен именно на 15.11.2021г., като колебанията на същия свидетел при разпита му в съдебно заседание относно датата, а и относно точните думи на заканите и обидите и обстановката, при която са възприети, са обясними с изминалия дълъг период от време от тогава.

Относно съдържанието на телефонния разговор – настоящият състав кредитира като достоверни показанията на свидетеля К., че А.Я. му се е заканил с убийство сред изречени обиди и други заплахи. От една страна - това агресивно обаждане от страна на подсъдимия несъмнено представлява житейски правдоподобна реакция на подсъдимия, провокирана от узнаването на развилата се едва около час преди това случка между брат му и К., в която последният си е позволил вулгарен израз по адрес на двамата братя Я.. Със съзнавано обидно-провокативният характер на изреченото от К. се обяснява и отричането от негова страна на препредадените от свид. А.Я. реплики между двамата край шосето, като съдът дава вяра на показанията на свид. А.Я. в това отношение.

Изречената в телефонния разговор от страна на А.Я. закана с убийство към К. се потвърждава и от показанията на неговата дъщеря – свидетелката М.Ц., която сочи, че е чула телефонния разговор, проведен между баща й и подсъдимия. Доколкото от показанията на К. и Ц. се установява, че към момента на разговора се е намирал в голямо общо помещение (хол с кухня) в дома си, като Ц. и сестра й са били край леглото на майка си към кухненската част, а баща й е бил в холната част – то съдът кредитира показанията на свид.

Ц. в частта им относно това, че е успяла да чуе от телефонната слушалка на баща си да се обажда мъжки глас, но не и до степен, достатъчна, за да разпознае свидетелката чий е този глас. От описаното от Ц. обаче става ясно, че по репликите на баща й при разговора е разбрала, че събеседникът му го заплашва с убийство („Баща ми казваше: Ти ли ще ме заплашваш, ти ли ще ме убиеш?“). А от показанията на самия К. и Ц. се разбира, че след разговора той е казал на дъщерите си, че познатият им А.Я. го е заплашвал.

Телефонната заплаха за убийство от страна на подсъдимия се потвърждава косвено и от изслушания в съдебна зала аудиозапис от подадения от А.К. сигнал на тел. 112. В него, минути след приключилия разговор с подсъдимия, ясно се чува как К. съобщава на диспечера от спешния център, че А.Я. му се е заканил „с опит за убийство по телефона лично“. Действително, според представената от „Национална система 112“ информация и електронен картон за сигнала - тел. номер, от който е получено обаждането от А.К. е „90 ***“, а не този, за който е посочен в справката от „Йеттел“ като номер на К.

(***), но обстоятелството от какъв номер е звънял К. на тел. 112 е абсолютно ирелевантно за съществените за предмета на доказване обстоятелства, предвид безспорно 2 наличната по делото информация за това кога (на 15.11.2021г. в 19,26 часа), от кого (именно от А.К.) и за какво е подаден сигнала.

На показанията на свидетелите К. и Ц. относно съдържанието на телефонното обаждане на подсъдимия противостоят тези на неговия брат – свидетеля А.Я.. Съдът не дава вяра на разказаното от него – че намирайки се до брат си по време на телефонирането с К. е чул А.Я. само да се заканва, че ще го изобличи пред гражданите на Ракитово за неприсъщия за зам. кмет вулгарен език, който А.К. е използвал спрямо А.Я., но нямало закани с убийство или обиди от подсъдимия към А.К.. Тази неубедителна, явно защитна спрямо брата на свидетеля, теза има характеристиките на неправдоподобен опит за „изкупление“ на отговорност - не само в контекста на близката роднинска на Я., а и предвид обстоятелството, че самият свидетел А.Я. на практика е предизвикал цялата случка – след като е инициирал конфронтацията си с К. край пътя, а после се е оплакал от случилото се на брат си, провокирайки съставомерната реакция на последния.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

От обективна страна събраните по делото доказателства установяват по категоричен и несъмнен начин, че именно подсъдимия - А.Р.Я., е автор на инкриминираното деяние, изразило се в отправена на 15.11.2021г. по телефона закана с убийство към А.А.К..

В контекста на описаната предистория на обаждането, представляващо гореобоснована вече афектна реакция на непосредствената конфронтация между А.К. и А.Я., а и предвид наличните още преди това политически обтегнати отношения между А.К. и подсъдимия – заканата на последния спрямо живота на К., изречена и сред множество други цинични заплахи и псувни, несъмнено е била отправена с достатъчна сериозност и интензитет, че да притежава годността да възбуди основателен страх за осъществяването й у адресата. Както е многократно посочвано в практиката и на ВКС - съществено за съставомерността на конкретното престъпление не е дали заплашваният действително се е уплашил (доколкото той би могъл да бъде и твърде смел), а дали сама по себе си заканата е отправена при обстановка, в която да бъде възприета с достатъчна степен на сериозност, че да „би могло“ да предизвика основателен страх да бъде осъществена – какъвто е и процесният случай. Ето защо съдът намира за неотносима по наказателноправните въпроси на делото изготвената в досъдебна фаза „съдебно психиатрична-психологична експертиза“ по случая.

Кумулативното наличие на посочените обстоятелства предопределя съставомерността на извършеното от подсъдимия като престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК

От субективна страна – деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, като е действал интелектуално - предвиждайки обществената опасност на последиците, а волево пряко целейки тези последици.

По повод доводите на защитата за това, че от справката за проведените с, и от телефонния номер на А.К. разговори (л.90 от ДП) не се установява лицето да се е обаждало на тел. 112, следва да се посочи, че - това не променя факта на доказано (с предоставената от „Националния център“ информация и диск) подадения от А.К. сигнал на 15.11.2021г. в 19:26:33 часа, било то и от друг номер. Обсъжданите от защитата налични данни в приложена от А.К. на етап полицейска проверка (преди образуване на ДП – чл. 234, ал.7 НПК) снимка от екрана на мобилния му телефон – че след проведения разговор с подсъдимия има набирания към „Писмо Нов“ и „Joro na Kofi” – не опровергават гореобосновано доказано отправената закана с убийство от страна на подсъдимия, нито влияят на принципната годност на заканата да възбуди основателен страх от осъществяването й. Освен ирелевантността на тези „набирания“ - в контекста на подадения от К. сигнал до тел. 112 от друг номер - посочените от защитата обстоятелства дори не установяват, че именно К., а не друг член на домакинството му, е инициирал такива 3 повиквания.

Според правната квалификация на извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, предвиденото в закона наказание е до шест години лишаване от свобода, което принципно изключва приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на иначе неосъждания (реабилитиран по право) подсъдим.