Разпореждане № 30292 от 25.11.2025, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 30292 гр. София, 25.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20251100113228 по описа за 2025 година

Бил е предявен частичен иск по който вече е постановено Решение № 260664 от 23.02.2022г. по гр. д. № 5113/2021г. на СГС, влязло в сила на 29.05.2024г. Освен това, в исковата молба се сочи, че е издадена заповед по чл. 417 от ГПК – ч.гр.д. № 3818/12г. по описа на СРС, също влязла в сила.

Общата сума е била 66 997,44 евро + 82 424,66 евро. Останалата част била предмета на гр.д. № 11582/21г. по описа на СГС. Второто производство не било приключило.

Според ТР 3/2016 от 22.04.2019г. на ОСГТК: При отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право.

Следователно СПН обхваща цялото вземане, т.е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСТТК на ВКС „обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че е съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.

Така от една страна е налице СПН по отношение на частичния иск, а от друга – по отношение на заповедното производство (О. № 522 от 09.08.2010г. по т.д. № 171/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС, в което е цитиран отменения Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година (заповед за изпълнение) и по-специално чл. 32 / същото е момента е уредено в чл. 2, т. а от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на европейския парламент и на съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела - ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ; Определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.

№ 1528/2018 г., ГК, IV г.о., докл. Белазелков; и Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС 1 по ч.т.д. № 1366/2015г., II т.о., ТК, докладчик съдията Петя Хорозова.

Ищцата е права, че има европейска практика относно неизследването в заповедното производство на проблема с наличните неравноправни клаузи, но не и в хипотеза на приключило съдебно производство (на три инстанции), чийто предмет е именно процесия договор: Не е спорно между страните, че въз основа на изпълнителен лист от 15.08.2012 г. при ЧСИ, рег. № 838 на Камарата на ЧСИ "Б. Д." ЕАД е образувала изпълнително дело № 20128380409529 срещу М. И. Т. за събиране на сумата от 188 587.45 евро главница по договор за кредит от 18.02.2008 г., ведно със законната лихва от 10.08.2012 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 25 654.97 евро за периода 10.10.2011 г. 09.08.2012 г., наказателна лихва в размер на 1 914.11 евро за периода 06.07.2012 г. - 09.08.2012 г. и 13 132.95 лева разноски по делото.

Т.е. проверка вече е била сторена. Искът с пр.осн. чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК е особена хипотеза на чл. 55 от ЗЗД.

Т.е. претенцията е недопустима на основание чл. 299 от ГПК.

Отделен е въпросът, че не е заплатена изцяло дължимата ДТ – 4 % от интереса, а посочена в исковата молба сума е 534 470,62 лева, което > 5 000 лева.

С оглед посоченото, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 299 от ГПК, като НЕДОПУСТИМА

Разпореждането може да се обжалва от ИЩЕЦА с ЧЖ пред САС в едноседмичен срок от получаването му

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2