Определение № 1092 от 10.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1092 гр. Шумен, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500384 по описа за 2025 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 2670/07.04.2025 г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Д., против разпореждане № 622/21.03.2025 г. по ч.гр.д. № 253/2025 г. на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Р. Р. А., а именно за сумите: 14,20 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2023 до 20.12.2024 г., 166,67 лв. обезщетение за забава за периода от 21.12.2023 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Процесният договор съдържал всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречал на императивните правила на ЗПК. Клаузите по договора били индивидуално уговорени и с тях ответникът изрично се е съгласил, подписвайки същия и доброволно се задължил да върне съответните суми. Постигнатите договорености между ответника и цедента, напълно съответствали на действащото българско и европейско законодателство и в този аспект не противоречали на императивните правни разпоредби и добрите нрави залегнали в ЗЗД и ЗПК. Погрешно първоинстанционният съд приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11, т.10 от ЗПК изисквала да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията използвани при изчисляването му, като не се изисквало да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР и страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си установените формули. В процесния договор за кредит били посочени ГЛП, ГПР, общата сума дължима от потребителя. Сочи съдебна практика. По 1 въпроса за извършените плащания по процесния договор сочи, че същите били от категорията на правопогасяващите юридически факти, които били в тежест на доказване от длъжника, в исково състезателно производство. Доказателствената тежест за настъпили правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти каквито били плащанията била носима от ответната страна. Въпросът дали били плащани суми отнасящи се за погасяване на вземания произтичащи от неравноправни клаузи били относими към съществуване на предявените вземания, но разглеждането им предполагало повдигнат спор.

Твърдението на заявителя, че вземането не било удовлетворено било необходимо и достатъчно, за да бъде задействана процедурата по проверка дали то е спорно. Затова заповедта следвало да отразява обоснованото по основание и размер вземане, за да осигури възможност на длъжника да разбере какво конкретно се търси от него. Именно защото произтичала от повдигнат спор, обусловен от извършено погасяване, преценката за неравноправност на клауза извън обхвата на посочените в заявлението можела да бъде направена единствено в рамките на исковия процес. В заявлението по чл.410 ГПК в т.12 били посочени началните размери на задължението /главница, договорна лихва, лихва за забава/, а в т.9 претендираните суми и съдът следвало да присъди главницата, след като извърши прихващане с платеното по твърдяните неравноправни клаузи. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането, с което частично е отхвърлено заявлението и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира по същество на жалбата следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за съзиране на вземания” ЕАД, срещу длъжника Р. Р. А. за следните вземания: 1194,97 лв. главница, 14,20 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2023 до 20.12.2024 г., 166,67 лв. обезщетение за забава за периода от 21.12.2023 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда.

Посочено е, че заявлението се основава на Договор за потребителски кредит № L312261/21.12.2022 г. между „ЮтеКредит България“ ЕООД и длъжника, както и сключена между кредитора и настоящия заявител цесия за покупко-продажба на вземания от 23.08.2024г. Към заявлението са приложени договор за кредит; Приложение № 1 към договора /погасителен план/; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; рамково споразумение за потребителски кредити.

С Разпореждане № 459/06.03.2025 г. заявлението е оставено без движение , с указания заявителя да посочи 1/ дали сумата, претендирана за главница, включва главница и такса по договора за кредит. Ако се претендира такса, същата да бъде посочена отделно от дължимата сума за главница; 2/ да посочи дали договорната лихва е начислена върху сумата на главницата и посочената в договора такса. Ако е така, договорната лихва да се посочи само 2 спрямо претендираната главница; Посоченото се отнася и до претендираната законна лихва, която следва да бъде посочена само върху оставащата главница. 3/ да посочи какви по вид и размер плащания е извършил потребителя до момента по основния договор за главница, такса, лихви и пр. При неизпълнение на дадените указания по т.1, съдът указал на заявителя, че ще отхвърли заявлението. В законния срок заявителят е депозирал молба, в която е посочил, че подаденото заявление е редовно, а съгласно закона не се изисква подобно уточнение. Изложил е, в заповедното производство не се събират доказателства за извършени плащания, изпълнил е всички реквизити на изискуемата форма за заявление и с това същото е редовно.

С разпореждане № 622/21.03.2025 г. по ч.гр.д. № 253/2025 г. на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил частично заявлението за следните суми: 14,20 лв. договорна лихва за периода от 20.12.2023 до 20.12.2024 г., 166,67 лв. обезщетение за забава за периода от 21.12.2023 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда.

На основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК е указал на заявителя възможността да предяви осъдителен иск за отхвърлените вземания. Отхвърлил е заявлението за присъждане на разноски в размер на дължима държавна такса за разликата над 23,90 лв. до 27,52лв., и за адвокатски хонорар за разликата над сумата от 43,43 лв. до 50 лв..

Издадена е заповед № 176/21.03.2025г. досежно сумата от 1194,97лв. главница, както и за разноските - държавна такса 23,90лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 43,43 лв..

За да отхвърли заявлението съдът е приел, че договорът е недействителен, поради нарушаване изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК. Предвид неизпълнение указания на съда не е приложил чл.19, ал.6 ЗПК. Нищожността на клаузата относно ГПР, както и претендирането на такси за обслужване според съда правят договора недействителен, поради което и на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или е налице обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С 3 оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

С даденото задължително тълкуване на закона с ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за неравноправни клаузи в потребителските договори съдът има и в заповедното производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, съдът отказва издаването на заповед за изпълнение. По отношение на останалите сделки, задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват, и трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок„. Според дадените разяснения с ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за правилното приложение на императивни правни норми.

Нормите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, както и нормите на ЗПК, касаещи формата, действителността на договора за кредит и последиците от установяване на недействителността му, са именно от такъв характер – императивни.

Видно от приложения към заявлението договор за кредит, същият е сключен на 21.12.2022 г. за сума в размер на 1500 лв. платима на 24 месечни вноски при фиксиран ГЛП - 20% и ГПР - 52%, общата сума на лихвите за периода е 331,20 лв., както и такса за разглеждане - 425,90 лв. Общият размер на всички плащания е в размер на 2257,10лв. Видно от погасителния план месечната вноска е в размер на 94,10 лв. за 23 месеца, а за последния месец- 92,80лв. В нея се включва и таксата за разглеждане в размер на 17,75 лв. месечно, а за последния месец - 17.65 лв. В погасителният план са включени всички гореизложени суми, разбити във всяка месечна вноска, както и общата крайна сума дължима по кредита, която е 2257,10лв.

4

Въззивния съд, след самостоятелна преценка на процесния договор за заем счита, че в случая същият само формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.