Определение № 232 от 26.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500131 по описа за 2024 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, EИК:131134023, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори , чрез техния пълномощник юрк.Д.И. против Разпореждане от 19.12.2023г., обективирано в Заповед № 8958 от 19.12.2023г. по ч.гр.д.№ 17756/2023г., ГО, 14 с-в за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта на което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против длъжника Е. И. Г., ЕГН: ********** от гр.Пловдив за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК и изп.лист за претендираното обезщетение за забава в размер на 306,04 лева върху просрочената главница . По изложени оплаквания в частната жалба се иска отмяна на акта на заповедния съд в обжалваната му част и уважаване на заявлението за издаване на ЗНИ в частта относно претендираното обезщетение за забава, в която част се поддържа претенцията на основание чл.9.4 и чл.15.1 от сключения договор за потребителски кредит. Прави се довод от обстоятелството, че процесният договор е не само потребителски по смисъла на ЗПК, но и банков такъв по чл.430 ТЗ, като лихвата при тези договори за банков кредит не е мораторна / закъснителна/, а е цена / възнаграждение/, което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства, предвидения размер на договорната лихва е изчислен при презюмиране на обстоятелството, че потребителят плаща в срок своите месечни вноски; „допълнителното“ възнаграждение в размер на договорната лихва и обезщетението за забавено плащане/ лихва за просрочие/ в размер на законната лихва върху просроченото задължение били посочени в „Извлечението от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК в общ размер на 306, 04 лева. Сочи се съдебна практика на ВКС / по гр.д.№ 357/99г. – V ГО и две определения на ПОС/. Алтернативно се претендира, че дори и изложената аргументация относно дължимостта на посочените по-горе суми да не е възприета, съдът е следвало да уважи претендираната законна лихва за забавено плащане в 1 размер на 10% върху забавените вноски. Лихвата върху просрочената главница се заявява, че не е предвидена първоначално, затова се дължи от длъжника при неговото неизпълнение, за разлика от възнаградителната лихва, дължима съобразно уговорения лихвен процент и погасителен план.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в законоустановения срок по чл.275 , ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Подадено е Заявление по чл.417 ГПК от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД , представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на изпълнителни директори за издаване на ЗНИ по чл.417,т.2 ГПК въз основа на Извлечение от счетоводни сметки от 15.11.2023г. с претендирани вземания по ДПК №7053278174 от 11.4.2022г. към 15.11.2023г., с краен падеж на вземанията – 15.06.2025г, но вземането се претендира като предсрочно изискуемо, с изискуема главница – 6 396,27 лв, изискуема договорна лихва за периода 15.2.2023г-30.10.2023г.- 1807,2 лв, обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 15.2.2023г.-15.11.2023г. – 306,04 лв, с общо задължение възлизащо на 8509,51 лв.

Във връзка с указания на съда относно претендираното обезщетение за забава за уточнение на претендираното конкретно основание и посочване на конкретните лихвени проценти, прилагани при обезщетението за забава за периода, заявителят с молба от 18.12.2023г. относно това вземане се е позовал на чл.9.4 и чл.15.1. от договора. Посочените клаузи уреждат при просрочие потребителят да дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, който към момента на сключването му е в размер на ОЛП + 10 пункта, при определен ОЛП от БНБ, а този на законната лихва с ПМС/ чл.9.4 /, както и в случай на допускане на просрочие потребителят да дължи и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, при формиране на законната лихва както е посочено в чл.9/ чл.15.1./. С уточнението са развити аналогични на настоящата частна жалба съображения във връзка с характера на сключения ДПК и характера на претендираните лихви, с уточнение на вида и размерите на лихвите в претендираната сума.

По постъпилата уточняваща молба заповедният съд е констатирал, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил и обезщетение в размер на договорения лихвен процент в размер на 41.13%, при което реално прилаганият от страната лихвен процент за обезщетението за забава би се равнил на 51.13%, съответно 52.55% след промяната на основания лихвен процент. Следователно обосновано е достигнато от заповедния съд до извода, че всъщност е приложена клаузата на чл. 9.1 и чл. 9.4, като двата лихвени процента са приложени заедно върху главницата, а сумата се претендира като обезщетение за забава и като такава е описана в извлечението от счетоводните книги. Така се налага извод за клауза, която позволява начисляването на обезщетение за забава над законната лихва, и като такава е неравноправна на основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП и при 2 наличие на обоснована вероятност това искане да се основава на неравноправна клауза поради това, че реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Изложените в уточняващата молба съображения не са споделени, поради това характера на възнаградителната лихва и начина на нейното начисляване, а именно тъй като ВЛ по всеки договор за кредит се дължи за предоставената от кредитора възможност длъжникът да ползва определена сума за определен период от време; вземането се погасява на вноски, през определен период, предимно месечен. На падежа на всяка отделна вноска длъжникът погасява натрупаната върху неизискуемата част от кредита възнаградителна лихва за периода и част от главницата, с което последната постепенно намалява. Възнаградителната лихва винаги се начислява за неизискуемата част от главница. През тези периоди кредиторът не може да иска изпълнение на задължението за връщане на кредита (извън включената във всяка падежираща вноска част от За този срок на изчакване (предоставената от него услуга), получава възнаграждение, изразяващо се в уговорената лихва. С настъпването на уговорения падеж, на периодична вноска или на последната, уговореният срок за ползване изтича, длъжникът губи правото си да ползва предоставената сума (изцяло или за част от нея), а кредиторът получава правото да иска изпълнение. След като падежът настъпи и кредиторът може да иска изпълнение, той вече не предоставя услугата, а именно: възможността длъжникът да ползва сумата. Вярно е че длъжникът не е върнал кредита, но това негово поведения представлява неизпълнение и следва да бъде санкционирано като такова, съобразно предвидените в ЗПК правила. Кредиторът не би могъл едновременно да има право да иска изпълнение, чрез връщането на кредита и да получава възнаградителна лихва. Независимо по какъв начин е наречена, всяка лихва дължима върху главницата по кредита след настъпването на нейния падеж (изцяло или частично), представлява обезщетение за забавено изпълнение, а то не може да превишава размера определен в чл. чл.

33, ал. 2 ЗПК. В тази насока е отчетена преобладаващата съдебна практика, вкл. и разясненията дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, както и постановеното от настоящия въззивен състав Определение № 607/ 2023г на ПОС – ІХ гр.с.

Съобразени са и постановените в тази насока Определения по в.ч.гр.д. № 1907/2023г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 1480/2023г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 1353/2023г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 1356/2023г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 939/2023г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 607/2023г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2384/2022г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 1440/2022г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2257/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2363/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2359/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2362/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 2361/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 1567/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 684/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 786/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 990/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 989/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 920/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 685/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 782/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 681/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 3

682/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 687/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д.

№ 680/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 683/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 440/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 444/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 443/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 370/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 7/2021г. на ПОС; определение по в.ч.гр.д. № 3232/2020г. на ПОС и определение по в.ч.гр.д. № 3230/2020г. на ПОС.

Така именно е прието вече от въззивния състав аналогична на заповедния съд констатация за това, че в претендираното обезщетение за забава се включва претендиране на законна лихва върху две различни бази за изчислението й - веднъж само върху просрочената сума и втори път върху цялата просрочена сума, възлизащи съответно по направеното уточнение по видове, веднъж като обезщетение за забавено плащане и втори път за договорната лихва , което правилно е отчетено от заповедния съд с оглед вида на претендираните вземания по т.3 от Извлечението по чл.417, т.2 ГПК , че всъщност се касае до приложение на чл.9.1 от договора, съобразно която клауза се предвижда приложимият лихвен процент за олихвяване на кредита да е в размер на 41,13 % за договорното задължение, което принципно се претендира самостоятелно в т.2 от Извлечението по чл.417.т.2ГПК, като в чл.9.4 е уговорен и размер на възнаградителна лихва ведно със задължение за законна лихва. С оглед на това установената неравноправност на клаузите във връзка с претендираното и начислено обезщетение за забава поради формиране на необосновано завишаване на размера му , по смисъла на чл.143, ал.1, т.5 ЗЗП, както и следователно наличието на обоснована вероятност тази клауза за да основава на неравноправна клауза, заобикаляща забраната на чл.33, ал.2 ЗПК, се явява в съответствие с така формулираната претенция за мораторната лихва, включваща в размера си и допълнителна сума за възнаградителна лихва, вкл. приемайки, че наред със законната лихва е било включено и допълнително възнаграждение в размер на уговорения лихвен процент за времето след падежа на задълженията, поради което правилно е постановен отказа за издаване на ЗНИ в тази част на претенцията за обезщетение за забава.

По отношение на останалите доводи относно характера на договора за потребителски кредит и характера на договорната лихва обоснованото от заповедния съд становище е в съответствие с приетата и посочена съдебна практика на ПОС и ВКС, отделно от което следва да се отбележи, че в случая предмет на отказ за издаване на ЗНИ касае обезщетението за забава / мораторната лихва, поради което доводите, свързани с договорната лихва се явяват непряко относими към предмета на обжалване.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането от 19.12.2023г. , обективирано в Заповед № 8958 от 19.12.2023г. по ч.гр.д.№ 17756/ 2023г., ГО, 14 с-в за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, в частта на което е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК131134023 за издаване на ЗИ по чл.417 ГПК и изп.лист за претендирано обезщетение за забава в размер на 306,04 лева против Е. И. Г., ЕГН: ********** от гр.Пловдив.

Разпечатката съдържа 24 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c3f7982-2747-439c-a5d2-1cf4558ccce9