Решение № 552 от 24.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500582 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

Присъединеният по право взискател Национална агенция за приходите обжалва разпределението от 31.07.2023 г. по изп. д. № 668 / 2022 г. на ЧСИ Магдалена Стоянова, предявено на страните на същата дата.

Жалбоподателят твърди:

- че разпределението не е било подробно мотивирано;

- че ЧСИ не е изискал актуално удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника, които към 31.07.2023 г. са били 4128,63 лв. за данъци и осигуровки и 300 лв. за глоби;

- че постъпилата от длъжника сума от 823,02 лв. е следвало да бъде преведена на НАП след удържане на съответната пропорционална такса по ТТРЗЧСИ, вместо част от нея да се разпределя на хирографарния взискател.

Взискателят „М.“ АД не е подал възражение.

Длъжникът А. В. е подала „възражение“ (по същество становище), с което не оспорва жалбата. Твърди, че няма задължения към взискателя „М.“ АД и не следва да се събират суми, които да се разпределят в негова полза. Признава, че има парични задължения към НАП.

1

ЧСИ е представил становище по жалбата. Признава, че при разпределението е била допусната грешка, като е било неправилно прието, че сумата се разпределя между хирографарни взискатели. Сочи, че разпределението е било извършено на база удостоверение от 15.11.2022 г. по чл. 191 ГПК, от което е видно, че длъжникът има публични задължения, които са с привилегия, и такива, които не са с привилегия (за глоби). Признава, че тези обстоятелства не са били отчетени при разпределението.

Жалбата е допустима. Тя е подадена в тридневен срок от предявяване на разпределението.

По първите два довода за незаконосъобразност на разпределението жалбата е неоснователна.

На първо място, липсва законово изискване изпълнителният орган да изложи мотиви при извършване на разпределението или при обжалването му. В това се изразява разликата между обжалването на разпределението и обжалването на изпълнителните действия по реда на чл. 435 ГПК, при което съгласно изричното правило на чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е задължен да изложи мотиви по обжалваните действия. Тези разяснения са дадени с мотивите по т. 2 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ВКС, ОСГТК.

На следващо място, ЧСИ е изпълнил задълженията си по чл. 191, ал.

3, изр. 2 ДОПК и е уведомил Националната агенция за приходите както за започнатото принудително изпълнение, така и за процесното разпределение. Изготвил е разпределението съгласно размера на публичните задължения на длъжника А. В. по удостоверение от 15.11.2022 г. Върху съдебния изпълнител не е тегнело нормативно задължение да изисква каквито и да било по-нататъшни удостоверения за актуалния размер на дълга. Присъединеният взискател НАП е следвало сам да брани интереса си. Към датата на предявяване на разпределението той не е съобщил на ЧСИ нов размер на дълга, който да бъде съобразен на основание чл. 191, ал. 3, изр. 1 ДОПК. Представената с жалбата справка е за размера на дълга на А. В. към 01.08.2023 г., тоест към дата, която е последваща спрямо датата на разпределението.

По третия довод обаче жалбата е основателна. Установява се, че към 15.11.2022 г. длъжникът е имал публични задължения за ДОД, ДОО и УПФ, както и за глоба. Общото задължение е възлизало на 7527,63 лв., от които 4279,96 лв. главница и 3247,67 лв. лихви, като в главницата е включена и глоба от 300 лв. Следователно присъединеният по право взискател е имал на основание чл. 136, т. 6 ЗЗД право на предпочтително удовлетворение в общ размер на 7227,63 лв., от които:

- 3979,96 лв. главница за ДОД, ДОО и УПФ (без глобата);

2

- 3247,67 лв. лихви.

Съдът приема, че лихвите са били начислени само върху главницата от 3979,96 лв., но не и върху глобата (чл. 175, ал. 3 ДОПК). Това е видно и от представената с жалбата справка за актуални задължения към 01.08.2023 г., според която след изтичането на срока за доброволно плащане на 27.04.2018 г. върху глобата от 300 лв. не са били начислявани лихви.

По данните, с които е разполагал ЧСИ на база удостоверението по чл. 191 ДОПК от 15.11.2022 г. и извършените плащания по предходни разпределения, към 31.07.2023 г. непогасените задължения към НАП са възлизали на 7226,17 лв. От посочената по-горе справка от 01.08.2023 г. се установява, че глобата от 300 лв. не е била погасена в предходен момент.

Следователно присъединеният взискател е имал привилегировано вземане по чл. 136, т. 6 ЗЗД в размер на 6926,17 лв.

Ето защо с подлежащата на разпределение сума от 823,02 лв.

(плащане в размер на 411,51 лв. от 26.06.2023 г. + плащане в размер на 411,51 лв. от 25.07.2023 г.) е следвало да бъдат удовлетворени вземанията за разноски по изпълнението (чл. 136, т. 1 ЗЗД) и вземанията на държавата, които са различни от глобата (чл. 136, т. 6 ЗЗД). Така не е оставала сума, която да бъде разпределена за погасяване на вземанията на взискателя „М.“ АД по изпълнителния лист, който взискател се явява хирографарен кредитор по чл. 137, ал. 1 ЗЗД.

По отношение са начислените и разпределени разноски по принудителното изпълнение обаче разпределението е абсолютно неясно.

По отделните пера са били посочени съответните нормативни разпоредби (отделните точки от ТТРЗЧСИ), но не и фактическото основание за съответната такса. Така не е ясно например какво е фактическото основание на таксата по т. 31 ТТР от 7,80 лв. (т. 2.2 от разпределението), след като тази разпоредба предвижда 10 различни хипотези. Вероятно са били допуснати и множество грешки при изчисленията, защото:

- при погасен дълг от 383,36 лв. таксата по т. 26 ТТР би трябвало да е 38,34 лв., а не 28,15 лв. (т. 1.1 от разпределението);

- при погасен дълг от 227,80 лв. таксата по чл. 26 ТТР би трябвало да е 22,78 лв., а не 16,73 лв. (т. 2.1 от разпределението);

- при погасен дълг от 76,95 лв. таксата по чл. 26 ТТР би трябвало да е 7,70 лв., а не 7,63 лв. (т. 2.1 от разпределението).

В цитираното ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. е разяснено (мотивите по т. 2), че ако изразената в разпределението воля на съдебния изпълнител е неясна (например липсва достатъчна конкретизация на отделните вземания, съответно техния размер, която възпрепятства индивидуализацията им) и не може да бъде изяснена и от събраните 3 доказателства по делото, това води до невъзможност за съда да извърши сам ново разпределение. В една такава хипотеза порокът на разпределението е толкова тежък е непоправим, че съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

Изложеното мотивира съда да отмени обжалваното разпределение от 31.07.2023 г. и да върне делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение на сумата от 823,02 лв. Препоръчително би било да се изиска ново удостоверение по чл. 191 ДОПК, тъй като от представената с жалбата справка за задълженията е видно, че голяма част от тях (общо 3 024,30 лв.) са били отписани като погасени по давност.

По изложените съображения Софийският окръжен съд РЕШИ:

О Т М Е Н Я разпределението от 31.07.2023 г. по изп. д. № 20229280400668 на ЧСИ Магдалена Стоянова.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение на сумата от 823,02 лв., включваща плащане в размер на 411,51 лв. от 26.06.2023 г. и плащане в размер на 411,51 лв. от 25.07.2023 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4