Решение № 6180 от 15.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6180 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело № 20251100509594 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника в изпълнението М. Д. Г. срещу извършен въвод във владение, осъществен на 11.07.2025 г. по изпълнително дело № 20248530400358 на ЧСИ А.Д. и срещу изричния или мълчалив отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

В жалбата се твърди да са налице допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като взискателят „Минералургия Консулт“ ЕООД се разпоредило с правото си на собственост с обект недвижимия имот, предмет на въвода преди образуване на изпълнителното производство, затова разпоредбата на чл. 226 ГПК била неприложима.

Жалбоподателят Г. поискала прекратяване на изпълнителното производство, по която молба съдебният изпълнител не се произнесъл или не я уведомил за постановен по молбата отказ.

Твърди, че в деня на въвода били конституирани правоприемници на първоначалния взискател, а от тяхна страна не било направено искане за пристъпване към изпълнение.

Въводът бил извършен и срещу имот, различен от индивидуализирания в изпълнителния лист. В тази връзка се излагат подробни съображения за ненадлежно проведено исково производство, които съдът не следва да обсъжда.

От взискателя „Минералургия Консулт“ ЕООД и конституираните негови частни правоприемници „Минералургия Консулт 23“ ЕООД и М.П.П., е постъпило общо възражение, в което оспорват жалбата с довод, че силата на пресъдено нещо се разпростирала и по отношение на частните правоприемници на ищеца в производството, по което бил издаден изпълнителният лист - „Минералургия Консулт“ ЕООД и затова изпълнителният лист бил издаден в полза на това дружество, но от него се ползвал и неговия правоприемник М.П.П., която прехвърлила недвижимия имот в полза на 1

„Минералургия Консулт 23“ ЕООД. Последното пък от своя страна прехвърлило правото на собственост на първоначалния ищец и взискател „Минералургия Консулт“ ЕООД, поради което правото на собственост било елемент на неговата правна сфера.

Частният съдебен изпълнител Д. е депозирал подробни обяснения по обжалваните действия, като счита жалбата за изцяло неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на деликтната отговорност.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.

468, ал. 4 и чл. 485 ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по изпълнението.

В конкретния случай длъжникът М. Д. Г. обжалва извършен въвод във владение на взискателя „Минералургия Консулт“ ЕООД и правоприемниците му М.П.П. и

„Минералургия Консулт 23“ ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. д. № 8740/2020 г. на СГС, I-18 състав. Така оспореното изпълнително действие попада в хипотезата на т. 3 и е допустим предмет на съдебен контрол по реда на чл. 435 ГПК. Това е разяснено и в определение № 253 от 19.04.2010 г. по гр. д. № 228/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС – „отстраняване на длъжника (или на трето лице) от имот, като подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, е налице единствено при въвод на кредитора във владение по реда на глава XLVІІ ГПК. То не е налице при въвод на купувача от публична продан във владение (чл. 498 ГПК), при назначаването на различен от длъжника пазач на описания имот (чл. 486 ГПК) или при други възможни действия на съдебния изпълнител.“

Изпълнително дело № 20248530400358 е образувано въз основа на изпълнителен лист от 19.06.2024 г., издаден от Софийски градски съд по гр. дело № 8740/2020 г. за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 13А, находящ се в гр.

София, с идентификатор ***, в полза на собственика „Минералургия Консулт“ ЕООД, като осъдените се въздържат от извършване на СМР и премахнат извършените такива, съответно заплатят обезщетение за ползването на имота.

Жалбоподателят М. Д. Г. е задълженото (наред с други) по изпълнителния лист лице, като изпълнителният лист е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение.

2

Доводи, касаещи правилността на съдебното решение не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Изпълнителният лист овластява съдебния изпълнител да извърши въвод, т.е. да предостави фактическата власт върху недвижим имот на активно легитимираното по изпълнителния лист лице, като прекрати упражняваната върху имота фактическа власт от длъжника. Преценка дали изпълняемото право съществува и кой е конкретния негов обект, съответно да бъде оспорвано придобивното основание, установено с влязло в сила съдебно решение, е недопустимо в настоящото производство, което има за предмет само процесуалната законосъобразност на извършеното изпълнително действие.

Факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение по гр. дело № 8740/2020 г. на СГС не могат да обусловят незаконосъобразност на изпълнителните действия, нито могат да бъдат релевирани в ново съдебно производство.

В Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС, е разяснено, че въводът във владение е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява длъжника, а също така членовете на неговото семейство (но определени към момента на въвода), неговите работници и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия. За да може да бъде извършен въвода, взискателят трябва да представи на съдебния изпълнител изпълнителен лист, удостоверяващ правото му да бъде въведен във владение на имота. Този изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното изпълнение и наред с това овластява съдебния изпълнител да предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред. Тъй като изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право, той съдържа данни не само за неговия предмет, но и за страните по правоотношението. Чрез това посочване се определят активната и пасивна легитимация на страните по изпълнението в смисъл, че взискател по него може да бъде само лицето, посочено в листа като кредитор („Минералургия Консулт“ ЕООД), а длъжник - само лицето, посочено като такъв по материалното правоотношение, какъвто жалбоподателят М. Д. Г., безспорно е. А съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, изпълнителният лист легитимира и частните правоприемници на взискателя, каквито биха били М.П.П. и „Минералургия Консулт 23“ ЕООД, включително като се отчете правоприемството в полза на първоналчалния ищец „Минералургия Консулт“ ЕООД. В този смисъл разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК разпростира субективните предели на изпълнителния лист и спрямо правоприемниците на взискателя, а приемството в хода на съдебния процес е уредено в чл. 226, ал. 3 ГПК и всякога, когато спорното право е прехвърлено в хода на процеса, той продължава между първоначалните страни, но правоприемниците са обхванати от силата на пресъдено нещо, без значение дали са участвали в производството.

В този смисъл, доводите за незаконосъобразност на въвода, основани на осъществено прехвърляне на спорното право, са неоснователни по дефиниция и отделно, те не обуславят основание за обжалване на извършеното изпълнително действие. То може да се оспорва само при ненадлежно уведомяване на длъжника за изпълнението, но такова ненадлежно уведомяване не се твърди и видно от молба, вх. № 8371/01.07.2025 г. за отмяна на насрочения въвод, длъжникът М. Д. Г. е била надлежно уведомена за насроченото изпълнително действие. Това обуславя неоснователност на депозираната жалба.

Този извод е приложим и по отношение отказа на съдебния изпълнител да прекрати 3 производство, обективиран в протокол от 03.07.2025 г.. В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи последицата на прекратяване, респ. приключване на изпълнението и нито една от тях не е налице. Искането за прекратяване се основава на осъществено правоприемство в правата на „Минералургия Консулт“ ЕООД, което обаче след разпореждането си със спорното право, го е придобило отново на 12.08.2025 г., видно от представения с възражението срещу жалбата нотариален акт № 18, т о м VI, рег. № 9222, дело № 920/2025 г. на нотариус В.М.. При всички случаи обаче правоприемството на някоя от страните, било в изпълнителния, било в исковия процес, не обуславя прекратяването на производството, освен при сливане в един правен субект на качествата ищец и ответник, съответно взискател и длъжник по изпълнението, каквато хипотеза не е налице.

Предмет на проверката, осъществявана от Софийски градски съд, е процесуалната законосъобразност на отказа да бъде прекратено изпълнението по отношение предаването на фактическата власт върху недвижимия имот, който отказ е изцяло законосъобразен. В настоящото производство спор за материално право (това на собственост с бект апартамент № 13А) не може да бъде разрешаван, както вече се посочи. Ако М. Д. Г. счита, че правото на собственост вече не принадлежи на взискателя или на негов правоприемник, същата следва да проведе исково производство, в което да релевира възраженията си, като това производство следва да се основава само на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти.

С оглед изложеното, обжалваните изпълнителни действия на ЧСИ А.Д. – въвод във владение, обективиран в протокол от 11.07.2025 г. по изп. дело № 20248530400358 на ЧСИ и отказ същото да бъде прекратено, са процесуално законосъобразни, а жалбата на М. Д. Г. за тяхната отмяна следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника М. Д. Г., ЕГН **********, срещу извършен на 11.07.2025 г. по изпълнително дело № 20248530400358 на ЧСИ А.Д. въвод във владение и срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4