Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 200 от 14.02.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 4542/2022
Вид
Определение № 200
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
Камелия Маринова, Веселка Марева, Емилия Донкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал.3, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 574 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 576 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 70, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 54, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.55, ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.7, ал.1 и 2 · Закон за общинската собственост
  • чл.7, ал.1 и 2 · Закон за общинската собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. София, 14.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Частно касационно гражданско дело № 20228003104542 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Л. Г. Н., Р. И. К., К. С. К. и А. А. Г. срещу определение № 3173 от 24.08.2022г. постановено по ч.гр.д. № 1664/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6146 от 08.06.2022г. на Варненски районен съд по гр.д.

№ 16624/2021г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на един от исковете и поради неотстранeни нередовности на исковата молба по останалите искове.

В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно.

Твърди се, че ищецът е отстранил нередовностите, които е бил длъжен да отстрани; че цената на исковете по чл. 75 ЗС и по чл. 109 ЗС следва да се определи от съда по реда на чл.

70 ГПК и това не е нередовност на исковата молба; че искът за нищожност на нотариалното удостоверяване по чл. 576 във вр. с чл. 574 ГПК е допустим, тъй като е предявен заедно с иск за собственост.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани правни въпроси, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с посочена практика на ВКС.

Препис на ответната страна не е връчван на основание чл. 129, ал.3, пр.2 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Предявени са с исковата молба на настоящите жалбоподатели против В. З. К. - гражданин на Русия, няколко иска:

1/ за нищожност на констативен нотариален акт за собственост, издаден на ответника през 1

2021г., относно ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място];

2/ за осъждане на ответника на основание чл. 109 ЗС да премахне незаконно поставена ограда от 23 метра по дължината на уличната граница на временен път - имот № * с площ 200 кв.м., осигуряващ достъп до имоти №№ *, * и *, собственост на ищците, да премахне поставената червена боя от дворните порти на имот № *, да възстанови оградата по южната граница на имот № * и по западната и южната граници на имот № * по вътрешните кадастрални граници по действащия ПУП- ПУР на кв. И., [населено място];

3/за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците Л. Г. Н., А. А. Г., Р. И.

К., К. С. К. (последните двама в СИО) са собственици на по 1/3 ид.ч. от находящия се на [улица]поземлен имот с идентификатор *** с площ 200 кв.м., начин на трайно ползване временен път-обръщач, на основание покупка, делба и давност; на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР да бъде установено, че в КККР е допусната грешка като реална част с площ 196 кв.м., при граници: имот № *, имот № * и [улица]по действащия ПУП-ПУР е отразена невярно към поземлен имот с идентификатор ***, вместо в площта на ПИ ***; за отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на нотариалния акт за собственост на ответника;

4/ за признаване за установено на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР между ищците Р. И. К., К. С.

К. и ответника, че в кадастралната карта е допусната грешка като реална част с площ 11 кв.м. от ПИ ***, с посочени граници, е отразена невярно към ПИ ***.

Твърди се в исковата молба, че ищците са отделни собственици на имоти №№ *, * и * по КККР на [населено място] и съсобственици на по 1/3 ид.ч. от имот № * с площ 200 кв.м., който представлява временен път обръщач от улица тупик. Ответникът е собственик на имот № *. През ноември 2021г. ответникът преградил реална част от 196 кв.м. от временен път № * като поставил ограда от метални колове и мрежа по дължината на уличната граница, също така нанесъл червена боя по оградата и дворните порти на имот № *. В исковата молба подробно са описани придобивните основания на ищците и устройствените планове за местността. Твърди се, че ищците владеят явно, трайно и спокойно временния път с площ 200 кв.м., който е прокаран, за да обслужва имотите им, като присъединяват владението на праводателите си и са го придобили по давност в периода от 19.01.1999г. до 06.03.2006г. (от одобряването на КП „Франга дере и Кокарджа” до попълването на кадастралната основа) и за периода от 29.09.2012г. до 10.09.2021г. (от влизане в сила на ПУП-ПУР до КНА от 20.09.2021г.). Изложени са съображения, че констативният нотариален акт за собственост на ответника, издаден на 20.09.2021г., е нищожен поради противоречие със забраната по чл. 29, ал.1 ЗС и с тази по чл.7, ал.1 и 2 ЗОбС за придобиване на имоти публична общинска собственост.

С разпореждане от 18.01.2022г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищците в 14 точки: 1/ ясно и точно да повдигнат в един цвят на актуална скица по КККР площта, която твърдят, че притежават в съсобственост, предвид твърденията им, че имот № * е с площ 200 кв.м., а видно от скицата от СГКК-Варна имотът е с площ 4 кв.м. според последното изменение на КККР от 21.10.2021г. преди подаване на исковата молба; 2/ ясно и точно да повдигнат в един цвят на друга актуална скица частта от ПИ *, която Р. и К. К. твърдят, че неправилно е заснета към съседния имот № *; 3/ изрично 2 да посочат дали ищците Р. и К. К. са в брак и от кога; 4/ да посочат налице ли е идентичност между имота, отреден на Р. и К. К. като дял ІІІ от договор за доброволна делба от 10.04.2006г. и ПИ * по КККР; 5/ да изложат фактически твърдения каква част от ПИ * Р. и К. К. са придобили чрез „изкупуване на идеални части”, което се твърди като самостоятелно придобивно основание, наред с покупка от 2004г. Следващите указания по т.т.6-12 са за навеждане на твърдения относно конкретни, значими за спора обстоятелства и за обяснение на относимостта на някои доказателства, включително за посочване кой владее имота по т.1 и уточнение дали се предявява осъдителен иск за предаване на владението. Точка 13 и 14 от указанията е за представяне на препис от исковата молба за ответника и четливи копия от някои доказателства. С молба от 31.01.2022г. ищците са заявили уточнения по всички 14 точки на дадените указания - представили са скици, на които са повдигнати в цвят спорните реални части, изложили са обяснения по посочените от съда факти и по относимостта на някои от приложените доказателства. Уточнили са петитумите на исковете, като са заявили, че първият иск е за нищожност на нотариалния акт за собственост, вторият иск е по чл.75 ЗС за връщане на отнетото на 20.12.2021г. по насилствен начин владение върху реалната част с площ 196 кв.м. от временния път, третият иск е по чл. 109 ЗС с петитум по исковата молба, четвъртият иск е за установяване правото на собственост на ищците върху по 1/3 ид.ч. от временния път обръщач, съставляващ имот № * с площ 200 кв.м. и за установяване грешка в кадастралната карта при отразяването на този имот като част от имот № *; петото искане е за отмяна на констативния нотариален акт на ответника на основание чл. 537, ал.2 ГПК и последният иск е по чл. 54, ал.2 ЗКИР на Р. и К. К. относно реална част с площ 11 кв.м.

С разпореждане от 02.03.2022г. съдът е отделил за разглеждане в самостоятелно производство на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР предявен от ищците К. против ответника.

С разпореждане от 10.03.2022г. е приел, че въпреки уточняващата молба от 31.01.2022г. исковата молба продължава да е нередовна и е дал нови указания в 12 точки, сред които: - да посочат дали ответникът оспорва правото им на собственост върху ПИ *, който е с площ 4 кв.м. и да обосноват правния си интерес от иска; - да посочат твърдят ли наличие на грешка в кадастралната карта относно реалната част площ 196 кв.м. и защо предявяват положителен установителен иск вместо такъв по чл. 54, ал.2 ЗКИР; - да формират петитум като индивидуализират имота не по предходен план, а по идентификатора по действащата КК; - да посочат в какво се състои насилствения начин на отнемане на владението; - да обосноват правния интерес от иска по чл. 576 ГПК с оглед на това, че констативният нотариален акт не удостоверява сделка; - да индивидуализират оградата, която ответника е премахнал; да обозначат на скица местонахождението на портата и оградата, които ответникът е направил и те искат премахването им; - да посочат цена на негаторния иск за премахване на метална порта и ограда и за възстановяване на друга ограда; - да представят данъчни оценки за имот № * и * и актуална скица на имот № *.

В срока от страна на ищците отново е представена молба за изпълнение и на тези указания.

По отношение цената на негаторния иск са заявили, че го считат за неоценяем; отразили са местоположението на оградите на приложена към исковата молба скица на имот № *; относно иска по чл. 576 ГПК са посочили, че уважаването му следва от уважаване на 3 установителния иск за собственост, същото се отнася и за искането по чл. 537, ал.2 ГПК. По владелческия иск са заявили, че ответникът смущава владението им като е поставил заключен катинар на металните порти на новоизградената от него ограда и така е отнел по скрит и насилствен начин владението на ищците върху поземления имот, до който са имали достъп от 2006г. По установителния иск са посочили, че цената на иска от 7823,07 лв. е определена за поземлен имот с площ 200 кв.м. на база данъчна оценка на земя, издадена през ноември 2021г., представена с исковата молба. Заявили са също така, че е приложена скица на ПИ № *, а също е поискано изискване на нотариалното дело от нотариус С. К., което е от 2021г. и съдържа както скица, така и данъчна оценка на същия този имот.

С разпореждане от 06.04.2022г. районният съд е дал последна възможност за изпълнение на същите указания, които отново е повторил. Относно скицата за имот № * е обърнал внимание, че по делото е представена справка от кадастралната карта относно този имот, но тя не съставлява официален документ.

Постъпила е нова молба от ищците, съдържаща уточнения по визираните от съда точки. В нея отново се изтъква, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е неоценяем, както и че всички дадени указания вече са изпълнени, а съдът не се е произнесъл по искането за изискване на нотариалното дело, което съдържа скици на ПИ * и официални документи на основание чл.55, ал.2 ЗКИР. Посочено е, че всички разпореждания на съда се базират на индивидуализация на имотите по ЗКИР, а не по действащия регулационен план; изразено е становище, че начинът на отразяване на имотите в кадастралната карта не променя вещноправния им статут.

След постъпване на тази молба с определение от 08.06.2022г. районният съд е прекратил като недопустимо производството по иска за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване, а по останалите искове върнал исковата молба и прекратил производството поради неотстранени нередовности, а именно: 1/ описанието на спорните имоти е по предходни кадастрални и регулационни планове, а не по действащите КККР или пък е смесено описанието както по КККР, така и по предходни планове; 2/ не е представена скица на ПИ № * по КККР; 3/ не са представени данъчни оценки на двата имота №№ * и * и съдът е възпрепятстван да определи цената на собственическия и владелческия иск и дължимата държавна такса; 4/ не е посочена цена на предявените негаторни искове, които в случая са оценяеми, тъй като претендираните от ответника действия са заместими; 5/ не са индивидуализирани премахнатите от ответника огради, както и поставените от него огради и метална порта. За да обоснове недопустимостта на иска по чл. 576 ГПК съдът е посочил, че ищците нямат интерес от този иск, доколкото посредством него не може да се отрече съществуването в патримониума на ответника на правото на собственост върху имота.

Освен това констативният нотариален акт не може да бъде атакуван като нищожен на основанията по чл. 26 ЗЗД, каквито са изложените от ищците.

Варненски окръжен съд е потвърдил преграждащия акт. Приел е, че исковата молба действително е страдала от визираните от първата инстанция нередовности. За определяне цената на исковете по чл. 124, ал.1 ГПК, чл. 54, ал.2 ЗКИР и чл. 76 ЗС е необходима данъчна оценка на имотите № * и № *, а такава не е представена. Налице е данъчна оценка на имот 4