Решение № 334 от 23.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер -350 23.08.2019 год. Гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Бургаският окръжен съд , първо гражданско и търговско отделение

На седми август, две хиляди и деветнадесетата година

В публично заседание в следния състав

Председател: Кирил Градев

Секретар: Ваня Димитрова

Прокурор: _________________

Като разгледа докладваното от съдията

Кирил Градев

Търговско дело № 93 по описа за 2019 година

И за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано по исковата молба на М.М.С. от гр.Бургас против ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, гр.София за заплащане на сумата от 100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./ във вр с §22 от КЗ. Ищецът сочи, че на 02.05.2015 г. около 13.40 ч. в гр.Бургас *** С.Т.С. , който той отглежда *** при пресичане на бул.“Т.Александров“ е блъснат от лек автомобил „БМВ“ модел 320 с рег.№ А 01 38 МС, управляван от Д.Т.К.. Водачът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост по лявата лента на платното за движение, изпреварвайки два автомобила като при това е ударил ***, което се е движело последно от групата ***, пресичащи пътя. След причиненото ПТП К. не е изпълнил задълженията си по ЗДвП като не е оказал никаква помощ на ***, което вследствие на причинените травми е починало. С влязла в сила присъда на

28.06.2018 г. по НОХД №349/2018 г. на ОС – Бургас Д.К. е осъден за извършеното от него престъпление по чл.343 ал.3 предл. шесто б.“б“ предл. първо във вр. с ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК във вр. с чл.117 от ЗДвП на лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца като на основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години.

На основание чл.343 от НК във вр. с чл.37 т.7 от НК също е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години. Страната сочи, че на основание постановление №5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС право на обезщетение за причинени неимуществени вреди има и за отглежданото, но ***, съответно – отглеждащия го, ако единия от тях почине вследствие на непозволено увреждане. ***

С. е родено от Т.С. от връзката й с *** като имат още ***. Отглеждано е заедно с другите *** от двамата *** в гр.*, на адреса на ул.“***.

Вследствие загубата на *** ищецът преживява много болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени от виновния причинител на вредата. На основание сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество „Бул Инс“АД ищецът е предявил претенция на основание чл.380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение като е била заведена щета с №********** като с писмо №521/22.01.2019 г. застрахователят е отхвърлил претенцията. Поради това ищецът моли съда след установяване на твърдяното в исковата молба да осъди ответното застрахователно дружество – ЗК „Бул Инс“АД да му заплати сумата в размер на 100 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, стрес вследствие смъртта на *** му при

ПКТП ведно със законната лихва от деня на смъртта – 02.05.2015 г. както и направените по делото разноски, в т.ч. – и адвокатско възнаграждение за процесуалния представител, с който договора е сключен на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Прилагат се писмени доказателства по опис в девет пункта. Моли се за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане. Също се прави искане за задължаване на ответника да представи заверен препис от застрахователната полица по застраховката „ГО“. Страната поддържа исковата си претенция изцяло пред съда чрез процесуалния си представител – адвокат.

С вх.№5468 от 02.04.2019 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК от страна на ответника „ЗД „Бул Инс“ АД със седалище и адрес на управление - гр.София. Исковете се оспорват на първо място като процесуално недопустими, евентуално - по същество като неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището – отговор на исковата молба. На първо място се оспорва изключителната вина на водача К. за причиненото ПТП – че същото е вследствие на движението с несъобразена скорост. Въпросът за съпричиняване , както и подробния механизъм на ПТП-то не е изследван дори и в НОХД №349/18 г. по налагане наказание на водача К.. Страната излага становището си, че е налице изключителен принос и на пострадалия, който прекъсва причинно-следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.

Ответникът твърди , че е налице съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат от страна на потърпевшия: - осъществявано е пресичане на участък от републикански път – четири лентов с монтирана между двете платна мантинела, където автомобилите се движат със скорост от 70-80 км/ч.

Действително пострадалият е бил на * г. , но съгласно разпоредбата на чл.125 ал.3 от СК *** са длъжни да осигуряват постоянен надзор по отношение на него. Съпричиняването в конкретния случай според страната е поне 80% и това следва да бъде отчетено при определяне размера на справедливо обезщетение съобразно чл.51 л.2 от ЗЗД. В случая - ищецът се опитва да черпи права от собственото си противоправно поведение, довело до смъртта на *** – страната сочи , че е категорично налице съществен принос за настъпване на злополуката от страна на самия ищец. Съпричиняване е налице и когато пострадалият е създал специален превишаващ определените норми риск, който риск е възможно да възникне в сферата на пострадалия стихийно, случайно и дори да не се намира под негов контрол. Принос за настъпването на увреждането е налице и когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е допринесло за механизма на увреждането – за съпричиняването е без значение дали пострадалият е действал виновно. В случая поведението на пострадалия е било в грубо нарушение на правилата на ЗДвП и страната изразява становището си, че същото не може да бъде предвидено , очаквано и предотвратено от водачите на МПС в този участък. По НОХД липсва изследване на въпроса за съпричиняване на вредите от пострадалия и в тази връзка това следва да бъде изследвано в настоящото производство като предпоставка за справедливо определяне на обезщетението при спазване на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД като намалянето следва да бъде извършено въз основа на комплексна оценка включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия , степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението. В причинна връзка с настъпването на вредоносен резултат е и поведението на самия ищец. Оспорва се и размера на предявения иск за неимуществени вреди като се преценя, че същия е прекомерен и противоречи на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и във връзка с приложимостта на чл.51 ал.2 от ЗЗД в конкретния случай. На следващо място ответната страна оспорва твърденията на ищеца за претърпени болки и страдания и неудобства. От изложеното в исковата молба не може да се направи извод за близост на пострадалото *** с ищеца – ищецът твърди само , че е живял на един адрес с пострадалото***, липсват каквито и да са други изложения за емоционална близост, трайна , дълбока и емоционална връзка и т.н. Формалното живеене на едно място не представлява доказателство нито за наличие на особена връзка с пострадалия , нито за претърпени неимуществени вреди. Мястото на произшествието е забранено за пресичане и опасно място, детето в учебен ден е оставено да пресича на това място, без да е осъществяван необходимия*** надзор.

Страната сочи че обезщетението следва да е съобразено по отношение на неговия размер по критерия на чл.52 от ЗЗД – по справедливост , като това понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства – Решение на ВКС 83-2009 –

ІІ т.о. по т.д.№795/2008 г. и решение

1-2012 – ІІ на т.о. по т.д.№299/2011 г. постановени по чл.290 от ГПК. С оглед твърденията и доказателствата по делото претендираната парична сума е в изключително завишен размер според ответника. Оспорва се и иска за лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Възразява се по искането за присъждане на лихва начиная от 02.05.2015 г.. Не са удостоверени близките връзки на ищеца с пострадалото лице и действително претърпените вреди. Според ответника искането за лихва следва да бъде уважено считано от датата на предявяване на иска пред съда.

Отделно от това върху вземането за лихва от 02.05.2015 г. е изтекла погасителна давност, за което страната прави изрично възражение на самостоятелно основание.

По така изложените съображение се прави искане за постановяване на решение

, с което да се отхвърлят предявените искове от М.С. като недопустими, неоснователни и недоказани. Алтернативно – при присъждане на обезщетение то същото да бъде намалено, тъй като претендирания размер не е съобразен с чл.52 от ЗЗД и съдебната практика както и да се съобрази твърдяното в отговора съпричиняване по чл.51 ал.2 от ЗЗД. Претендира се присъждане на разноските в производството.

Прави се особено искане по чл.219 от ГПК

– за привличане на Д.К. като трето лице – помагач по чл.500 ал.1 т.3 от КЗ на страната на ответника. Страната обосновава правния си интерес от привличането във връзка с евентуалното доказване в хода на производството на факти и обстоятелства от значение за реализиране на правото на застрахователното дружество при регресен иск по см. на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ. Прави се искане за назначаване на СТЕ, като се поставят и конкретни въпроси – задачи към същата. Страната се противопоставя на искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели за едни и същи обстоятелства. Прави се искане да се укаже на ищеца да посочи трите имена на свидетеля , както и фактите и обстоятелствата, които ще бъдат удостоверявани с показанията му. Моли се за оставяне без уважение на искането за представяне на застрахователната полица.

Страната твърди, че е налице валидна застрахователна полица , действаща към датата на процесното ПТП. Сочи се, че с оглед становището на ищците и евентуално направените възражения ще се ангажират допълнителни доказателства по делото. Страната поддържа становището си чрез процесуален представител – адвокат.

От страна на ищеца М.С. е бил депозирана допълнителна искова молба с вх.№6795/25.04.2019 г. Обосновава се отговорността на застрахователя поради наличието на валидно ключен договор за застраховка „ГО“, на заведена щета при застрахователя във връзка с направеното искане за изплащане на обецщетение. Обосновава се и наличието на вина у водача, причинил ПТП-то – Д.К. на основание чл.300 от ГПК и влязлата в сила присъда по НОХД №349/2018 г. по описа на ОС – Бургас.

Оспорва се процента на съпричиняване на вредоносния резултат – 80% като изключително завишен и несъобразен със съдебната практика. Според ищеца правилата за движение възлагат на водачите изцяло грижата за опазване живота и здравето на другите участници в движението – пешеходци и т.н. Императивните норми на закона в случая според ищеца не могат да бъдат адресирани към пострадалото *** – намерили конкретен израз в разпоредбата на чл.117 от ЗДвП и даваща специална закрила като допуснатото съпричиняване се изразява единствено в неполагане на дължимата грижа и надзор от страна на ***. Ищецът сочи, че в същото време той е бил ангажиран да осигурява прехраната на семейството си, а *** се е грижела за друго от ***

, което е било само на * г. Сочат се и имената на двамата свидетели – Т.М.С., която ще установи релевантни факти относно ***съжителство с ищеца и *** и свидетеля С.С.А., който също ще установява релевантни факти относно семейството на ищеца и грижите , които е полагал за ***, отношението му към него. Не се възразява срещу назначаването на САТЕ като формулира въпрос към евентуално назначената експертиза. Моли се за изискване на НОХД №349/2018 г. на ОС – Бургас.

С отговора на допълнителната искова молба от страна на ЗД „Бул Инс“АД се излагат съображения, че в наказателното производство изобщо не е изследван въпроса за съпричиняване на вредоностния резултат. Оспорват се твърденията на ищеца , че не е упражнявал родителски надзор поради ангажимент да осигурява прехраната на семейството си.