Определение № 1183 от 14.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1183 гр. Благоевград, 14.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500495 по описа за 2026 година

Производството e по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от адв. Д., процесуален представител на К. И. П. за изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта за разноските.

В молбата се сочи, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро не съответства на положения от адвоката труд- отговор на въззивна жалба, подаване на въззивна жалба и процесуално представителство пред ОСБлагоевград. Твърди се, че фактическата и правна сложност и предявените два иска, дават основание за уважаване на претенцията за разноски в размера, в който е договорен и заплатен по сключения договор за правна защита и съдействие.

Посочва се, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция възлиза на 1129,96 евро и минимално възнаграждение в размер на 847,47 евро за подаване на отговор на въззивната жалба или общо 1977,42 евро. Твърди се, че определеното от въззивния съд адвокатско възнаграждение е четири пъти под минимума, определен в Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

Отправено е искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в договорения размер.

Препис от молбата е връчен на ответната страна, която в указания срок не е депозирала отговор.

Съдът намира следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Районна прокуратура- Благоевград против Решение № 82/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. И. П. сумата от 6135,50 евро (равняващи се на 12 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 818,07 евро (равняваща се на 1600 лв.), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, 1 равняващи се на общата стойност на адвокатските хонорари, които са заплатени в рамките на цялото наказателно производство, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 7852-ЗМ-478/2021 г. по описа на 02 РУ- Благоевград (пр.пр. № 10082/2022 г. по описа на РПБлагоевград), НОХД № 1735/2023 г. по описа на Районен съд-Благоевград и ВНОХД № 602/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, за което обвинение ищецът е признат за невиновен с Присъда № 14 от 22.02.2024 г., постановена по НОХД № 1735/2023 г. по описа на РС-Благоевград, потвърдена с Решение № 199/11.07.2024 г. по ВНОХ № 602/2024 г. на Окръжен съд- Благоевград, в сила от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва считано от 11.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Постъпила е и въззивна жалба от адв. Д., процесуален представител на К. И.

П. срещу Решение № 82/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск за неимуществени вреди над уважения размер от 6135,50 евро (равняващи са на 12000,00 лева) до предявения размер от 7669,38 евро (равняващи се на 15000,00 лева).

С Решение № 326/26.06.2026 г., постановено по делото, е отменено Решение № 82/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РСБлагоевград, в следните части: в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. И. П. сумата над 3000,00 евро (5867,49 лева) до размера на сумата от 6135,50 евро (12 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди; в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. И. П. разноски за адвокатско възнаграждение над 392,65 евро (767,96 лв.) до присъдения размер от 711,16 евро (1390,90 лв.) и в частта за присъдените разноски за заплатена държавна такса над 2,17 евро (4,24 лв.) до присъдения размер от 3,72 евро (7,27 лв.) и вместо това е отхвърлен предявения от К. И. П., ЕГН **********, с адрес: с. ** против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата над 3000,00 евро (5867,49 лева) до размера на сумата от 6135,50 евро (12 000 лв.), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 7852-ЗМ-478/2021 г. по описа на 02 РУ- Благоевград (пр.пр. № 10082/2022 г. по описа на РП- Благоевград), НОХД № 1735/2023 г. по описа на Районен съд-Благоевград и ВНОХД № 602/2024 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, за което обвинение ищецът е признат за невиновен с Присъда № 14 от 22.02.2024 г., постановена по НОХД № 1735/2023 г. по описа на РС-Благоевград, потвърдена с Решение № 199/11.07.2024 г. по ВНОХ № 602/2024 г. на Окръжен съд- Благоевград, в сила от 11.07.2024 г., ведно със законната лихва считано от 11.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Потвърдено е Решение № 82/12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2160/2025 г. по описа на РС- Благоевград, в останалата обжалвана част. Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. И. П., ЕГН **********, с адрес: с.

** сумата от 212,14 евро (414,91 лева), представляваща сторени разноски във въззивното производство.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на 06.03.2026 г. между К. И. П. и адв. Д. с предмет: подаване на въззивна жалба, отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред ОС- Благоевград.

2

Уговореното възнаграждение е в размер на 900,00 евро, като заплащането е извършено в брой.

От процесуалния представител на Прокуратурата на Република България е направено възражение за прекомерност на разноските, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл. 633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“.

Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

В решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, е посочено, че съдът не 3 дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

От друга страна, правния ред в страната- в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата прокламира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедлив и обоснован.

С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на ВАС, трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновава с два обективни критерия- обемът и сложността на извършената работа, величината на защитавания интерес, както и действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай- например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

От това следва извода, че при положение, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Във всички случаи следва да се държи сметка и за вида, обема и естеството на свършената работа.

При възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът е длъжен да съобрази дали възнаграждението е в рамките на разумното и обичайното, което следва да отговаря на конкретно извършените от адвоката процесуални действия в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед защитавания материален интерес.