Решение № 569 от 28.04.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№…………………… 2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия : ЙОРДАН ДИМОВ при секретаря Ангелина Георгиева и при участието на прокурора Силвиян

Иванов, като разгледа докладваното от съдия

Йордан Димов адм. д. №1805 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 от АПК вр. чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), вр. с чл.

284 от ЗИНЗС.

Производството е започнало по Искова молба подадена от Д.П.И., ЕГН **********,***, чрез адв.В.М. и адв.Ц.Л. ***, с която се претендира да бъде осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр. София, бул. „Г.С.“ №** да заплати сумата от 50 000 лева дължими като обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. Претендираните вреди са във връзка със задължението за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско обслужване и лечение, както и осигуряване на нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, пряко довели до настъпили за ищеца вреди – изразяващи се в заболяване от „краста“ и провеждане на неадекватно, животозастрашаващо лечение с опасни медикаменти, противопоказни за хора, поставящо ищеца в пряк риск от усложнения. Периодът за който се претендират неимуществени вреди е от месец март 2020 г. до 11.08.2020 г. Твърди се че поставянето на ищеца в самостоятелна килия – изолатор към МЦ – Затвора Варна за период от над 20 дни при нехуманни условия, заради незаконосъобразни действия на затворническата администрация, изразяващи се в не осигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при престоя му, неосигуряване на престой на открито, липса на естествена дневна светлина и свеж въздух, е в нарушение на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. В следствие на липсата на осигурени хуманни условия, ищецът твърди, че търпи безсъние, липса на апетит, апатия, негативни емоции, изключително силни нравствени, емоционални, психически и психологически терзания на личността, накърняване на човешкото достойнство, негативно отражение върху емоционалния живот. При изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Варна, през м.март 2020 г. ищецът е искал да бъде прегледан от д-р Р., с оплакване от поява на малки червени пъпчици, които са предизвикали силен сърбеж. Твърди се че след извършен преглед, докторът е приел, че става дума за ухапвания от дървеници, като изписал „Алергозан“ и „Аериус“. Посочва, че след няколко дни, оплакванията на И. не изчезнали и той посетил отново д-р Р., който приел, че това е „краста“ и разпоредил незабавно изолиране в изолатор №2 към МЦ – Затвора – Варна. Твърди, че в изолаторната килия нямало санитарен възел, тоалетна, течаща вода, прозорец за проветрение и влизане на дневна светлина, нямало мебели. Изложени са доводи, че на ден отваряли по 3 пъти, когато доставят храна и за отвеждането му до тоалетна.

Посочва, че на 4 ден от престоя в „изолатора“ хигиениста му предал двулитрово шише със завит пулверизатор от пръскало, в което имало сиво-бял на цвят разтвор с миризма на нафта, което по нареждане на д-рР.било предоставено да се пръска.

След изчерпване на препарата, ищецът бил прегледан от лекаря на затвора и бил изписан, с мнение, че е здрав и върнат в килията. Изложени са доводи, че в началото на м.април 2020 г. И. отишъл на преглед, понеже отново се появили пъпчиците, които били зачервени и го сърбели.

Докторът установил, че не бил излекуван и отново разпоредил да го настанят в изолатор №1. Твърди, че след 3-дневен престой, лекарят на затвора предоставил, стъклено шишенце „Ципермитрин – комба“ 10 мл., което да се разтвори в 10 литра вода. Посочва, че след около седмица, като се мазал с разтвора, докато спял бил поставил ръката си върху лицето от препарата върху окото, като изпитал нечовешка остра болка. Твърди, че започнал да вика, но нямало кой да му отвори, тъй като било 05.00 ч. сутринта и трябвало разрешение. След като му отворили, предвид тежкото състояние, в което се намирал, извикали д-р Р., който му предписал капки за очи „Торбадекс“. Изложени са доводи, че д-рР.сменил „Ципермитрин – комба“ със сяра, с която следвало да продължи мазането на тялото. Твърди, че след около 10 дни бил излекуван. Навежда доводи, че по време на престоя в изолатора, ищецът бил лишен от разходка на открито, телефонни разговори с близките, свиждания, не е могъл да преведе пари от сметката си в полза на „лавка“ към затвора.

Твърди, че препарата „Ципермeтрин – комба“ е инсектицид за борба с пълзящи и летящи насекоми, като приложението му е за битови сгради, обекти за търговия и производство на храни, индустриални обекти, лечебни и здравни заведения.

Посочва, че същият е опасен за животни, храни и напитки. Предвид характеристиките и предназначението на препарата, ищеца твърди, че е било недопустимо третирането с този опасен за здравето препарат. Твърди, че не са били предприети адекватни и навременни медицински мерки, като лечението е било експериментално, неадекватно и неефективно, което е определило дългия престой в килията. В този смисъл се позовава на разпоредбата на чл.43, ал.2 и 4 от ЗИНЗС, които са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. В този смисъл е цитирана разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Твърди се че е налице нарушение на чл.128 и чл.129 от ЗИНЗС, чл.2, т.3 от с.з. Претендират се и направените по делото съдебно - деловодни разноски в това число възнаграждение за адвокат по реда на чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание проведено на 25.11.2020 г., процесуалните представители на ищеца, посочват, че началният период на претендираните неимуществени вреди е от 13.03.2020 г. до подаване на исковата молба – 11.08.2020 г.

Депозирани са писмени бележки, в които подробно доразвива тезата си, като се придържа към претенцията и основанията изложени в исковата молба.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ Затвора Варна, редовно и своевременно призован, се представлява от юрисконсулт С., която чрез депозиран писмен отговор оспорва исковата молба по основание и размер по съображения, посочени в писмения отговор, като твърди, че ищецът не е установил кумулативното наличие на основните елементи от фактическия състав на чл.3 от ЗИНЗС. Посочва, че от исковата молба не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на органа, което да ангажира отговорността му, както и настъпили вреди за ищеца. Изложени са доводи, че правното и фактическо положение на лишените от свобода, е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Ответника се позовава на приложените по делото доказателства, от които се установява, че на ищеца е било осигурено адекватно медицинско обслужване, положени са били необходимите медицински грижи, независимо от усложнената в страната обстановка. Твърди се че служители на Затвора Варна са изпълнили всички свои регламентирани задължения и не са допуснали нарушения при изпълнение на същите, като са съблюдавали правата и законните интереси на ищеца, включително и осигуряване на необходимата медицинска грижа.

Посочва, че няма доказателства за конкретно увреждане на здравето на ищеца. Предвид това моли да бъде отхвърлен изцяло предявения от ищеца иск. Моли да му бъде присъдено и направеното юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Пледира, че от представените по делото доказателства, се установява, че са спазени изискванията на Глава Х от ЗИНЗС и Наредба №2/2010 г. за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

В рамките на производството не е спорно между страните, както и се установява от ангажираните в производството доказателства, че съгласно Протоколно Определение №121/27.02.2020 г. е одобрено споразумение по НОХД №466/2020 г. по описа на РС-Варна в сила от 27.02.2020 г., с което Д.И. е наказан с лишаване от свобода за 1 г. и 2 месеца при първоначален строг режим.

Съгласно

Медицинска справка/л.58/ изготвена от д-р Р Р., се установява, че на 27.03.2020 г. е прегледал Д.И., като е установил наличие на скабиес /краста/. Посочено е, че с лични средства д-рР.е закупил медицинска сяра и неостомосан ампули. След прилагане на терапията И. се е повлиял добре и е бил напълно обезпаразитен.

Посочено е, че по време на престоя в затвора Варна И. не е бил в контакт със заразно болни, включително болни от Туберколоза и Коронавирус инфекция.

Представена е справка от Началник на Варненския затвор от 24.09.2020 г./л.77/, от която се установява, че ищеца е пребивавал в изолаторите на МЦ към Затвора Варна за времето от 18.03.2020 г. до 26.03.2020 г. и от 06.04.2020 г. до 17.04.2020 г. Посочено е, че изолатор №1 е 10.35 кв.м., като в стаята има 1 легло, 1 бр. шкаф, разполага с електрическо осветление, парно отопление за през зимата, а чрез прозорец са осигурени естествена дневна светлина и възможност за проветряване.

Изолатор №2 е 11.25 кв.м., като в стаята има 2 бр. легла и 2 бр. шкафове.

Стаята разполага с електрическо осветление, парно отопление за през зимата, а чрез прозорец са осигурени естествена дневна светлина и възможност за проветряване.

По искане на процесуалните представители на ищеца, съдът е допуснал заключението на съдебно-психологическа експертиза, изготвена от вещото лице В.Д.И. – психолог.

Вещото лице е установило, че в периода на боледуването на И., приложеното лечение и изолацията му, са се наблюдавали повишени емоционално негативни преживявания с висок интензитет, като страхове за здравето, усещане за безпомощност в дните, когато е очаквал лекарство, както и обща фрустрация, свързана с тоталната липса на социални контакти, достъп до естествена светлина и свеж въздух, както и ограничената възможност за удовлетворяване на базови хигиенни потребности. Посочено е, че в периода след завръщането му в обичайната среда на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, е изпитвал все още необходими ограничения в общуването с околните, като споделя, че за определен период от време/около месец/ са се отнасяли с него дистанцирано и с пренебрежение. Вещото лице е посочило, че към настоящия момент липсват данни за емоционално стеснен и свръхконтролиран емоционален диапазон на преживяванията, няма отричане и подтискане на негативните емоции, в следствие на психотравма, както и наличие на емоционални и поведенчески последици от такава, които трайно да променят начина на живот на И.. Установено е, че няма налична симптоматика на посттравматично стресово разстройство. Данните потвърждават ефективно справяне с преживяванията, свързани с конкретната ситуация, справяне с изискванията от средата, както и липсата на търсене на специализирана помощ от психиатър или психолог. Вещото лице е посочило, че няма данни за налични трайни изменения в общото функциониране, в следствие на психотравмени преживявания.

Отчитат се ситуативни преживявания в негативен емоционален спектър в следствие симптоматиката на заболяването, повторната изолация и липсата на възможност за удовлетворяване на базови потребности – течаща вода, естествена светлина и удовлетворяване на физиологични потребности. Не се отчитат данни за наличие на психотравма, във връзка с която да се наблюдава емоционални и поведенчески последици, както и трайно изменение на общото функциониране на И.. Заключението е, че няма налична симптоматика на посттравматично стресово разстройство.

По искане на процесуалните представители на ищеца, съдът е допуснал заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице М.С.. Вещото лице е установило, че проведеното лечение за Скабиес при И. е адекватно и постигнато излекуване, като прилаганите лечебни препарати са утвърдени от години в медицинската практика, а не експериментални. Лекарството „Циперметрин“ в терапевтична концентрация 0.1 % приложен върху кожа не е показал нежелани странични ефекти и не представлява риск за здравето на ищеца. Посочено е, че наблюдаваните симптоми – зачервяване и болки в очите се дължат на инцидентно погрешно боравене с препарат, индициран изключително за прилагане върху кожа.