Решение № 271 от 27.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000114 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1197 от 31.10.2022 г., постановено по търг. дело № 2245/2021 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 9с-в е отхвърлен като неоснователен предявения от Националната агенция за приходите против „Джи Ти Ком“ЕООД/н/ иск с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в производството по несъстоятелност на „Джи Ти Ком“ЕООД по т.д.№ 463/2020г. по описа на СГС, за публични вземания в общ размер на 219 711,28 лева от които- 175 430,14 лева- главници и 44 281,14 лева, включени в одобрения от съда по несъстоятелността Списък на приети вземания на кредитори на „Джи Ти Ком“ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ и за които с Постановления от 19.06.2019г.;

23.04.2019г.; 22.01.2019г. и от 29.01.2020г. от страна на публичен изпълнител при ТД на НАП, гр. София са наложени обезпечителни мерки- запори, вписани в ЦРОЗ по партидата на търговеца на 18.05.2021г. под №№ 2021051800525; 2021051800636; 2021051800571 и 2021051800675.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Националната агенция за приходите, с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен както е предявен.

Поддържа се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.

1

Излага съображения за незаконосъобразност на направения в първоинстанционното решение извод, че процесните вземания нямат привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като наложените от публичния изпълнител запори не са вписани в ЦРОЗ преди откриването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника. В жалбата се изразява становище, че нормата на чл.638, ал.4, изр. 3 от ТЗ и останалите разпоредби на цитирания нормативен акт не регламентират пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриване на производството по несъстоятелност, какъвто бил настоящият случай с оглед налагането на обезпечителните мерки по ДОПК още преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. С оглед липсата на такава нормативно установена пречка и доколкото обезпечителните мерки били наложени преди откриването на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника – ответник по иска по чл.694 ТЗ за процесните публични вземания следвало да бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Въззивникът прави искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго такова, с което да бъде уважен предявеният иск, като претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна „Джи Ти Ком“ЕООД/н/.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от синдика на „Джи Ти Ком“ЕООД/н/, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображения изложени в писменото становище.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Националната агенция за приходите, с която на основание чл. 694 ТЗ, във вр. с чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ е предявен иск за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 219 711,28 лева, от които 175 430,14 леваглавница и 44 281,14 лева- лихви, включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „Джи Ти Ком“ЕООД, предявени в срока по чл.685 ТЗ.

Между страните не е спорно, а и се установява от вписванията по партидата на търговеца в ТР под № 20210510180933 обстоятелството, че с Решение от 10.05.2021г., постановено по търг.дело № 463/2020г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „Джи Ти Ком“ЕООД/н/ и е открито производство по несъстоятелност срещу търговеца.

Не е спорно, а и се установява, че в ТР под номер 20210811090305 по партидата на „Джи Ти Ком“ЕООД е обявен изготвен от синдика списък на приетите вземания на 2 кредитори на дружеството, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, в който са включени публични вземания, предявени от Националната агенция за приходите с молба с изх.№ М24-28/07.06.2021г.

Срещу предвидената поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ на публични вземания в общ размер на 219 711,28 лева, от които 175 430,14 лева – главница и 44 281,14 лева. лихви е подадено възражение от Националната агенция за приходите, по което с Определение № 265098/02.11.2021г., постановено по т.д.№ 463/2020г. на СГС подаденото възражение е било оставено без уважение.

Не е спорно, а и се установява, че Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 22.01.2019г. на получен изпълнител от ТД на НАП София, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Тексим Банк“АД, както са описани в постановлението. С Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки от 19.06.2019г. на публичен изпълнител от ТД на НАП София е продължено действието на наложените предварителни обезпечителни мерки. Установява се, че запорите са вписани в Централния регистър на особените залози под № 202105180025 и под № 2021051800636.

Не е спорно, а и се установява, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 23.04.2019г. на публичен изпълнител от ТД на НАП София, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, собственост на длъжника, находящи се в „Тексим банк“АД, както са описани в постановлението. Установява се, че запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2021051800571.

Не е спорно, а и се установява, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от 29.01.2020г. на публичен изпълнител от ТД на НАП, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Банка ДСК“ЕАД, както са описани в постановлението. Установява се, че запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2021051800675.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.

269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание Чл.694 от Търговския закон е установителен по своя характер- предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност , респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т.е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лицакредитор и длъжника в производството по несъстоятелност. Тази материално-правна 3 легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по Чл.694 от ТЗ. Ищецът може да бъде единствено кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на предявеното от него вземане/ при положителен установителен иск/; кредитор, който е направил възражение срещу вземане, предявено от друг кредитор, както и от страна на самия длъжник, с твърдения, че не дължи предявеното вземане/ в този случай сме изправени пред предявяването на отрицателен установителен иск/ . В настоящия случай искът е предявен от кредитор срещу неприето от синдика предявено вземане, за който безспорно е налице правен интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск, с който да се приеме за установено по отношение на участващите в производството по несъстоятелност лица- синдикът , длъжникът, както и всички кредитори, че кредиторът НАП притежава вземане в размера на предявената от него сума и съобразно приетия и установен ред за удовлетворяване.

На следващо място, съгласно разпоредбата на Чл.694, ал.4 от Търговския закон, регламентираща последиците от приключване на производството по Чл.694 от ТЗ , влязлото в сила решение по Чл.694, ал.1 от ТЗ ще има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори по несъстоятелността. По този начин законът разширява субективните предели на силата на пресъдено нещо , очертани в Чл.298 от ГПК като ги разпростира и спрямо лица, които не са били страни в процеса по Чл.694 от Търговския закон.

Настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим- като предявен в 14 дневния срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4 от ТЗ. В настоящия случай, определението по чл.692, ал.6 от ТЗ е обявено в ТР по партидата на длъжника на 03.11.2021г., а исковата молба е подадена по пощата на 17.11.2021г. , поради което и срокът за предявяване на иска по чл.694, ал.1 ТЗ/която норма е процесуална/ следва да се счита за спазен, съобразявайки правилото на чл. 62, ал.2 ГПК.

За да отхвърли предявеният иск, първоинстанционният съд е приел с решаващ мотив, че доколкото запорите са били вписани след постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, за държавата не се породила привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон.

Въззивният съд, съобразявайки тези изводи на първата инстанция, приема че твърдяната привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на приетите процесни публични вземания, произтичаща от наложените запори по реда на ДОПК от публичен изпълнител с постановления от визираните по-горе дати и вписани след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, не съществува по следните съображения :

Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози се ползват с правото на предпочтително удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В доктрината и съдебната практика се възприема тезата за корективното тълкуване на т.1 от 4 чл.722, ал.1 ТЗ относно предвидената привилегия при удовлетворяването на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Поддържа се, че е недопустимо вписването на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ/чл.4 от ЗОЗ/, а вписването на запор цели той да се противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху запорираното имущество – учреденият залог не може да се противопостави на кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху наложеното имущество преди вписването на залога- чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Поради това вписването на запора не дава правото на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залогът, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор/чл.32а ЗОЗ/. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори/ чл.459, ал.1, вр. с чл.457, ал.1 и чл.460 ГПК, т.7 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.