Решение № 4105 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4105 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110217331 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на К.

С. Я. срещу НП № 19-4332-014570 от 06.08.2019 г., издадено от Г. Владимирова Борисова, ВПД началник-сектор към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение, квалифицирано по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на процесуалния закон, както и такива за липса на административно нарушение, а при условията на евентуалност и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН; като основание за отмяна на НП се релевира още и изминаването на срок повече от 2 години от извършване на твърдяното административно нарушение до връчването на НП (т. е. на преписа от него). От страна на административно-наказващия орган отношение не се взема.

От писмените доказателствени материали по делото – освен оправомощаването на наказващия орган и актосъставителя от министъра на вътрешните работи с писмена (и подписана) заповед съответно за издаване на НП/съставяне на АУАН по ЗДвП - еднозначно се установява следното:

На 14.07.2019 г. около 15 часа в гр. София жалбоподателят Я. (роден през 1967 г., срещу когото за последно преди процесната дата 14.07.2019 г. НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата било влязло в сила през 2006 г.) като технически ръководител на строеж, осъществяващ се на ул. „Панагюрище“ № 39, поставил (лично или чрез други лица, 1 които мотивирал да сторят това – неустановено с точност по делото) парапети на въпросната улица, по който начин ограничил (затворил за ППС) движението по същата улица (с намерение това да продължи до около 17 часа и което реално продължавало към 15:20 часа), въпреки че нямал (и знаел това) разрешение от Столична община (в лицето на съответната служба на общинската администрация) за извършване на такава дейност. Това г-н Я. направил, тъй като бил поръчал бетон от 27 куб. м. за изливане на новострояща се сграда, но бетон помпата била дълга около 52 м.

Следва да се има предвид, че приложените към жалбата становище и скица (с отбелязвания и на гърба й) не удостоверяват изобщо разрешаване (или дори само съгласуване на такова) за съответното използване на пътното платно на процесната дата, като са налице множество записи, отнасящи се до други конкретни дати.

Следва да се посочи още и това, че така приетата от съда фактическа обстановка практически смислово отговаря – в съответната си част - на изложеното в обжалваното НП с уточнението, че в това постановление текстът, явяващ се препратка към АУАН, е преписан отчасти неправилно – записано е „при движението“ вместо „придвижването“, но смисълът в крайна сметка е все в това, че поставянето на парапетите е ограничавало движението по улицата (и този смисъл е съвсем ясен).

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно (виж по-горе!), в това число като се има предвид, че е наложено административно наказание в минималния допустим от закона размер, като визираният размер се явява и пропорционален на административното нарушение и случаят не се отличава по такъв начин от типичния случай за съответния вид административни нарушения, че да бъде оправдана липсата на санкциониране съобразно чл. 28 от ЗАНН (без значение дали се взема предвид настоящата или действалата към процесната дата редакция на разпоредбата); очевидно е, че ситуацията – при пристъпване към изливане на бетон - е изисквала затваряне на пътя, като обаче следва да бъде отбелязано, че техническият ръководител определено е могъл да предвиди (още преди съответните поръчка и доставка), че такова затваряне ще се наложи, както това е ставало много други пъти, видно от приложената към самата жалба скица и отбелязванията върху самата нея и на гърба й (или поне, че е вероятно да се наложи, както това е ставало и други пъти през същата година), респективно да предвиди, че ще му се наложи да изиска и получи преди това разрешение за затварянето на пътя, съответно при липсата на подобно разрешение не е следвало да се пристъпва изобщо към извършване на строителните дейности, наложили фактическото затваряне на улицата за движение на ППС. Изводимо от уредбата по чл. 57 от ЗАНН, административно-наказващият орган няма задължение да мотивира в НП неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Съобразявайки най-краткия давностен срок по чл. 86, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, който е тригодишен относителен и 4 години и 6 месеца абсолютен, давност от визирания вид не е изтекла. Срокът от 2 години, визиран в чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, се отнася до погасяване на възможността за принудително изпълнение на административното наказание глоба и тече от влизане в сила на съответния правен акт (виж ал. 2 на същия член!).

Съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, 2 ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не са налице. Липсва твърдяното в жалбата двусмислие, доколкото в обжалваното НП не е посочено „ограничава/затваря“ като алтернативни възможности, а думата затваря заедно с още други думи е поставена в скоба, като този текст е чисто технически по-удачно изписан в АУАН и коментираната тук част от НП просто препраща към акта, с който жалбоподателят е запознат. Същият АУАН нарушителят е подписал с изричното писмено изявление, че няма възражение. От въззивника е налице и писмено сведение, от чието съдържание става съвсем ясно, че г-н К. Я. прекрасно е разбрал в какво се състои така да се каже проблемът в случая, а именно – затварянето на пътя без съответното разрешение (т. е. съгласуване). Наличните писмено сведение от Я. по преписката и писмено удостоверена липса на възражения в АУАН водят до извод за несъстоятелност на съответното възражение по жалбата касателно липса на снети обяснения от наказаното лице. Изобщо атакуваното НП е изготвено чисто технически никак не прецизно, в това число във връзка с използването на типово описание на административното нарушение, но в крайна сметка процесуалното право на защита на въззивника определено реално не е било ограничено по никакъв начин, включително и въпреки това, че в процесния АУАН като словно описание на нарушението липсва какъвто и да било текст, отнасящ се до липсата на съответното разрешение/съгласуване, като там все пак е дадена изрично правна квалификация на административното нарушение като такова на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП (поради което няма съмнение за какво административно нарушение в крайна сметка е съставен актът); отделен е въпросът за това, че дори да следваше да се приеме, че във връзка с коментираната преди малко нередовност на АУАН е налице съществено нарушение на процесуалните правила, то би била налице хипотеза по чл. 53, ал.

2 от ЗАНН. Сред юридическата общност в нашата страна схващането за „строго формалния характер“ на административно-наказателното производство е широко разпространено, но същото схващане е дълбоко неправилно, видно от уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 и чл. 63, ал. 3, т. 2 вр, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д от ЗАНН (която уредба разграничава нарушенията на процесуалните правила на съществени и несъществени) и от (още повече) разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Вън от въпроса за това дали наказващият орган е изпълнил задължението си за произнасяне едва след ангажиране на необходимата доказателствена маса, неизпълнението на визираното задължение не би се явило основание за отмяна на НП, имайки предвид установената от НПК (съответно приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН) възможност (и задължение) за въззивната инстанция (настоящата – макар и първа съдебна такава – се явява именно въззивна в цялостното административно-наказателно производство) да събира нови доказателства и да установява нови фактически положения. Следва изрично да се посочи още, че в АУАН и НП достатъчно ясно (в това число с оглед пълноценното упражняване на процесуалното право на защита на санкционираното лице) е посочено на коя улица в кое населено място е извършено нарушението (което в случая е било напълно достатъчно за пълноценно упражняване на процесуалното право на защита на нарушителя в съответната насока и правилността на така достигнатия извод е видима и от обстоятелството, че към жалбата е приложена скица, относима към конкретен пътен участък). Описанието на 3 административното нарушение съгласно акта и постановлението не е относимо към визираните в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗДвП хипотези, доколкото от жалбоподателя не е потърсена по никакъв начин отговорност конкретно за липса на взети мерки за осигуряване на безопасността на движението. Никаква друга логика не може да има в обвинението, освен че то се отнася алтернативно или до лично извършване от страна на въззивника на действията по преграждането на пътния участък, или до мотивиране на други лица (например подчинени на жалбоподателя работници) пряко да го сторят (преграждането), като наличието на практика на коментираната неопределеност на обвинението също не е от естество да ограничи (реално) упражняването на съответното процесуално право на защита от страна на нарушителя (налице е хипотеза, сходна с често срещания в практиката способ например в обвинителен акт досежно място на извършване на съответното деяние да се посочи, че се касае за неустановено с точност място, но в някаква рамка). Уредбата по ЗАНН не изисква (и не е изисквала) в АУАН и НП да се сочи за колко време е била затворена за движение на ППС съответната улица, като дори този въпрос да има значение за индивидуализацията на отговорността, включително за решаване на въпроса касателно прилагането на чл. 28 от ЗАНН, то изискванията за описание на административното нарушение и на обстоятелствата, при които то е извършено, установени в ЗАНН, не могат да се схващат като такива за посочване на абсолютно всичко, което би могло да има някакво значение за решаване на преписката (подобно изискване би се явило практически почти неизпълнимо), а следва да се разбират като такива за излагане на достатъчно факти, за да може реално да се упражни правото на защита по същество (т. е. по прилагането на материалния закон), включително посредством навеждане на фактически твърдения от страна на съответния жалбоподател, чиято достоверност да бъде установявана в хода на съдебното производство по обжалване на НП и при евентуално констатиране на чиято достоверност от страна на съда да бъде коментирано тяхното значение досежно прилагането на материалния закон.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се констатираха и други основания за изменение или отмяна на НП, поради което последното следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 57д, т.1 от ЗАНН.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-4332-014570 от 06.08.2019 г., издадено от Г. Владимирова Борисова, ВПД началник-сектор към ОПП – СДВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4