Решение № 1528 от 27.09.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. Пловдив, 27.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20215330205060 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-3389-000148 от 07.04.2021 г. на Н.А.К., на длъжност *** РУП към ОД на МВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП на Н.А.Ч. от ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В издаденото НП е посочено че на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР се отнемат 10 точки.

С жалбата от Н.А.Ч., чрез адв.М.Н. се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, а наложените наказания се считат за явно несправедливи.

Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. М.Н., която поддържа жалбата. В пледоарията си представи доводи до същество на искането си за отмяна на НП. Претендират се разноските по дело, като се ангажират писмени доказателства във връзка с това.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител в 1 съдебно заседание. Преди даване ход на делото е депозирана писмена молба - становище от ***а на Шесто РУП –Пловдив при ОД на МВР-Пловдив, в която излага доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и за неговото потвърждаване. Прави и алтернативно искане при уважаване на жалбата, съда да намали размера на адвокатския хонорар до предвидения в закона минимум.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен на 31.03.2021г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 939367 против жалбоподателя Ч., за това че на 31.03.2021г. в 14:00 часа в гр.

Пловдив на ул. „Удроу Уилсън“ № 2, управлява лек автомобил „Мерцедес А 170 ЦДИ“, рег. № ***, под въздействието на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство Дрегер – Алкотест 7510 с фабричен № ARBA – 0084, който е отчел 1,19 промила в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 071294 и 8 броя стикери А 020959. С деянието си жалбоподателят виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който се е запознал със съдържанието му и не е имал възражения срещу установеното нарушение. Актът е подписан от посочените в него лица, включително и от жалбоподателя. На датата на съставянето на АУАН е връчен препис от него на жалбоподателя, надлежно удостоверено с разписка за извършеното действие, неразделна част от АУАН.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП против жалбоподателя Ч., на който са му наложени следните административни наказания – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В издадено НП е посочено че на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, затова, че управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя на 20.07.2021г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС гр.Пловдив, поради несъгласие с посоченото като нарушение и наложените административни наказания.

2

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства - показанията на разпитания в качеството на свидетел - актосъставителят С., който потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации, както и основанието за компетентността му да съставя актове. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административнонаказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административнонаказващия орган, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице 3 различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери, дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Във връзка с посоченото, съдът констатира че АУАН, така и обжалваното Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това лица, притежаващи нужната за това компетенция съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна Заповед № 317з-7914-20.12.2019г. на директора на ОД на МВР- Пловдив, Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, относно допълнение на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички обстоятелства в съответствие с изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че АУАН е съставен в рамките на визирания в чл.34, 4 ал.1 от ЗАНН срок. В този смисъл описанието на нарушението е пълно, точно, ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя Н.Ч. е осъществено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 по ЗДвП. Нарушението е установено с техническо средство, в съответствие с разпоредбите на ЗДвП и Наредаба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол/или наркотични вещества или техни аналози на Министерство на здравеопазването, Министерство на Вътрешните работи и Министерство на правосъдието, което при извършената проба на 31.03.2021г. е отчело, че жалбоподателят Ч. управлява МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 1,19 промила на хиляда. Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което има право да борави с техническо средство Алкотест Дрегер, издаден е талон за медицинско изследване. По делото не се установи от страна на жалбоподателя да е дадена кръвна проба и да е проведено медицинско изследване в Специализирана химическа лаборатория.

При неявяването на лицето за даване на кръвна проба в срока определен с Наредба №1/2017г. и неизвършване на медицинско изследване съгласно чл.15, ал.6 от Наредбата се приемат показанията на техническото средство, както в настоящия случай, като Дрегер Алкотест 7510 + с фабричен № ARBA – 0084, е отчело 1,19 промила на хиляда в издишания въздух от жалбоподателя.

Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата и място жалбоподателят Н.Ч. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Настоящия съдебен състав при ПРС счита, че административно- наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които е установено административното нарушение, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от извършената проба с техническо средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност. Съгласно разпоредбата на 5 чл.174, ал.1 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.; 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Във връзка с така посоченото, съдът прие че относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца, че същите съответстват на закона, тъй като са определени във фиксиран размер и не подлежат на редуциране от страна на съда.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Горното безусловно влече и потвърждаване на постановеното от наказващия орган „отнемане на 10 контролни точки“, което няма самостоятелна правната природа, а следва на основание наложеното административно наказание или принудителна административна мярка. То се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление и не съставлява санкция, подлежаща на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, имащо предупредителна за водача и информационно-статистическа за контролните органи функция, като се обуславя от наличието на влязло в сила наказателно постановление. Необходимо да се отбележи, че това отнемане на контролни точки е законосъобразно постановено на основание чл.6, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение /Издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013г., в сила от 4.02.2013г./, съгласно която разпоредба за наложено наказание по реда на чл.174, ал.1 от ЗДвП, свързано с управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на 6 хиляда включително се отнемат 10 контролни точки.