Определение № 397 от 19.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Плевен, 19.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500203 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от „***“АД със седалище гр.Шумен, чрез пълномощник, срещу определение рег.№ 571/04.02.2026 г. по гр.д.№ 4768/2025 г. по описа на ПлРС, с което искането на дружеството по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 41/14.01.2026 г. е оставено без уважение.Смята постановения съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение рег.№ 571/04.02.2026 г. по гр.д.№ 4768/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 ГПК, като се постанови друго, с което да се откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да се намалят значително.

За ответника по частната жалба – М. В. И., чрез пълномощник, е депозиран отговор на частната жалба, в който е изразено становище да се остави без уважение депозираната жалба, като подробни съображения са обективирани в същия.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 1

04.02.2026 г., с което е оставено без уважение искането на ответника „***“АД със седалище гр.Шумен, чрез пълномощник, за изменение на постановеното по делото решение № 41/14.01.2026 г. в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение и държавна такса, като неоснователно.

На първо място в частната жалба са изложени доводи, че делото е заведено при злоупотреба с право, поради което се прави искане да се откаже присъждането на разноски за повече от едно производство предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на 12 производства вместо на едно.Формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентични договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано да се образуват множество дела.

Искането на частния жалбоподател за отказ за присъждане на разноски за повече от едно производство, тъй като делото е заведено при условията на злоупотреба с право, е неоснователно.

Неоснователно е възражението за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет оспорване на клаузи от договори между същите страни, доколкото същите се основават на различни юридически факти (отделни, самостоятелни договори за кредит), правопораждащи отделните материалните права.Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения.

От друга страна, злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна, между които е и злоупотребата с правото на иск (решение № 260 от 12.05.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 1307/2024 г. ).

Съществува разлика между отговорността по чл.78 ГПК (отговорност за разноски) и отговорността по чл.3 ГПК (отговорност за вреди от недобросъвестно упражняване на процесуални права).

Отговорността за разноски е обективна и резултат от неоснователно предизвикан правен спор.Тя включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат.Разноските се присъждат при искане в самото производство с всеки акт, с който приключва 2 делото в съответната инстанция (чл.81 ГПК).

Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск по правното си естество е деликтна, поради което по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди.

Такава в процесния случай не се установява, но дори и да се допусне, че е налице, то не би следвало да не се присъждат разноски в полза на страната, спрямо която е постановено благоприятно решение.

Неоснователно е направеното искане да се изискат и приложат по делото исковите молби, с които са образувани горепосочените дела, както и представените по тях списъци по чл.80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените /претендирани разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

На второ място в частната жалба са изложени доводи по отношение на недобросъвестното поведение на ищеца, че представянето на договорите за правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 ЗА е било единствено с цел да се обогати неоснователно за сметка на имущественото увреждане на ответното дружество, като се позовава на справка от ТД на НАП от 10.09.2025 г. за получени доходи от ищеца за 2024 г. от различни от трудови правоотношения.

Първоначално по договора, както се сочи в частната жалба, е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.

В хода на производството пред първоинстанционния съд е представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС от М. И..

Заплатеното от ищеца М. И. възнаграждение за един адвокат е включено във видовете разноски по чл.78, ал.1 ГПК, т.е. в процесния случай не е приложима разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА.

На последно място в частната жалба се сочи по отношение на присъдения адвокатски хонорар, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с промените в националното законодателство, продиктувани о 3 решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22. Частният жалбоподател счита, че посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери нямат задължителен характер, а единствено могат да служат за ориентир.Позовава се и на §1а, ал.2, т.2 от Допълнителните разпоредби на посочената Наредба.Частният жалбоподател счита, че в процесния случай освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора: по спорните въпроси вече съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съгласно чл.7, ал.3 ГПК; според решения на СЕС от 13 юли 2023 г. по дело С-35/22 и от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 се дават указания на националните съдилища да изследват като основни критерии при разпределяне на разноски по дела като настоящето дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна на потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца; без да направи опит за доброволно уреждане на спора ищецът е използвал формалното наличие на отделни правоотношения с ответното дружество, за да образува множество граждански дела с посочените номера.

Относно довода на частния жалбоподател, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то заплатеното от М. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Възнаграждението е в размер на 480 лв. с ДДС за двата иска общо, с оглед на чл.2, ал.5 от горепосочената Наредба и е под минимума, посочен в чл.7, ал.2 с оглед на материалния интерес, който се съизмерва с цената на същите и приложението на §2а от ДР на Наредбата.

По делото е проведено едно съдебно заседание, на което процесуалният представител на М. И. не се е явил, но е депозирано мотивирано писмено становище по хода на делото с оглед своевременното му приключване, като с постановеното по делото решение по съществото на спора предявените два иска -установителен и осъдителен са приети за основателни.

4

С оглед на обема на извършената по делото адвокатска работа въззивният съд счита, че заплатеното от М. И. адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото (определение № 397 от 10.02.2026 г. на ВКС по ч. т. д. № 29/2026 г., II т.о.).

Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение от 04.02.2025 г., поради което същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 571/04.02.2026 г. по гр.д.№ 20254430104768 по описа за 2025 година по описа на Районен съд – Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5