Решение № 318 от 14.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 318 гр. Варна, 14.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100500543 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И. С. К. чрез адвокат Д. П. срещу разпореждане от 31.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ И. С., с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20187120400037.

В жалбата се твърди, че са налице предпоставките по член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като в периода от 16.07.2018 г. до 02.12.2021 г. не са извършвани изпълнителни действия. Моли се за прекратяване на посоченото изпълнително дело.

Взискателят по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в който счита същата неоснователна, като излага, че двугодишният срок е прекъснат на 22.11.2019 г. с искане за налагане на запор. Желае се потвърждаване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство, както и съображения, че счита жалбата за неоснователна.

При преценка на допустимостта и редовността на така депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:

Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435, алинея 2, точка 6, предложение второ от ГПК може да обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е подадена в законовоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Изпълнително дело № 20187120400037 е образувано на 11.01.2018 г. по молба на „Е.1 про п.и“ АД въз основа на изпълнителен лист № 6876 от 05.07.2017 г., издаден от Районен съд - Варна по ч.гр.д.№ 3169/2017 г., по силата на който жалбоподателят е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 347,07 лева.

Още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъдат наложени запори върху работната заплата, банковите сметки, други вземания, както и опис и запор на движими вещи и възбрана и опис на недвижими имоти на длъжника, както и на основание член 18 от ЗЧСИ взискателят е възложил правомощието на ЧСИ сам да определя способа на изпълнение.

Не се спори за извършените изпълнителни действия през месец януари 2018 г.

Със запорно съобщение от 16.07.2018 г. е наложен запор върху МПС – собственост на длъжника.

На 22.11.2019 г. е постъпила молба от взискателя, с която същият е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и върху трудовото му възнаграждение.

Следващото изпълнително действие е предприето на 18.10.2021 г. – налагане на запори върху установените банкови сметки на длъжника.

Спорът в настоящия казус е кое е било последното изпълнително действие поискано от взискателя по изпълнителното дело при ЧСИ, респективно изтекъл ли е двугодишният срок, визиран в член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК.

Според разясненията, съдържащи се в точка 10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на Върховен касационен съд, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Няма спор по делото, че със запорно съобщение от 16.07.2018 г. е наложен запор върху МПС – собственост на длъжника. Взискателят е депозирал по изпълнителното дело молба на 22.11.2019 г. /лист 51 от преписката/, в която е заявил, че желае да бъдат наложени запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника. Следователно от 16.07.2018 г. до следващото валидно изпълнително действие /молбата от 22.11.2019 г./ не са изминали повече от две години. две години не са изминали и от 22.11.2019 г. до 18.10.2021 г., когато отново е подадена молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника.

Ето защо следва да се приеме, че правилно не е прекратено изпълнителното производство на основание на основание член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК, следователно отказът на ЧСИ следва да бъде потвърден.

По изложените съображения и на основание член 437 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 31.01.2023 г. на частен съдебен изпълнител И. С., с което е отказано да бъде прекратено изпълнително дело № 20187120400037, по жалба на И. С. К. ЕГН ********** от град Варна – ул. „В.“ № 4 вх.1 ап.9.

Решението не подлежи на обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален кодекс.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3