Решение № 126 от 24.02.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Сливен, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело № 20212230103452 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с цена на исковете 16 550,70 лева.

В исковата молба се твърди, че на 15.02.2021 г. около 09:30 - 10:00 часа сутринта, ищецът решил да отиде да прехвърли талона си, важащ за паркиране в т.нар. „синя зона“ на гр. Сливен от един автомобил на друг, в административния отдел на Общинско предприятие „Градска мобилност“- гр. Сливен / наказателен паркинг/. Към мястото се придвижил и пътувал с личния си автомобил с ДК № .................... Паркирал автомобила си пред обособения паркинг за СИНЯ ЗОНА намиращ се южно срещу градски парк на бул.

„Бургаско шосе“ - гр. Сливен. След като паркирал автомобила си, пеша се отправил в посока „Административен отдел“ на Общинско предприятие „Градска мобилност“ - гр.

Сливен /наказателен паркинг/.

При наближаване входа на сградата и непосредствено преди отваряне на вратата, забелязал, че към него приближават 3 кучета, като не е могъл да определи породата им двете били по-големи и черни на цвят, а третото куче било по-малко по големина от двете и било прошарено на цвят. В този момент, докато Д. се намирал все още извън сградата, към него се приближил мъж, който изпълнявал длъжността „служебна охрана на обекта“. Този мъж възпитано и услужливо му отворил входната врата и заедно с него влезли в Административния отдел на Общинско предприятие „Градска мобилност“ - гр. Сливен, където ищецът свършил работата си по предназначение и по повод на която бил отишъл за не повече от 10 - 15 минути и тръгнал да излиза.

На излизане въпросният господин от служба „Общинска охрана“ Д. Г. го чакал на 1 разстояние около приблизително 3-4 метра от входа на сградата на обекта. В този момент отвън приближил камион, който според ищеца бил по-скоро служебен.

Ищецът видял, че в кабината на камиона имало двама мъже, които също го видели и възприели. Мъжете в камиона се намирали на разстояние сравнително доста близо един срещу друг и имали възможност за непосредствена и пряка видимост, която осъществили помежду си.

Мъжът от служебната общинска охрана Д. Г. се запътил да отвори външната входна врата, за да осигури достъп и влизане на камиона вътре в обекта. В същия този момент трите гореописани в исковата молба кучета се спуснали заплашително и агресивно, като безцеремонно и без причина нападнали ищеца, като лаели ожесточено и всячески се опитвали да го захапят. Приближили се в непосредствена близост до него, което наложило Д. да отстъпи крачка назад, за да не го захапят. Същият не успял да види, а и нямало как да разбере и узнае какви точно предмети и повърхности се намират зад него, тъй като не откъсвал очи от нападналите го агресивни бездомни кучета и се опитвал да предпазва здравето и живота си, както и да се отбранява доколкото му било възможно и така и не видял, че зад него се намирало голямо парче лед, върху което се спънал и паднал вървейки и отстъпвайки назад. Вследствие на непредвидимото и внезапното си падане назад, той получил тежки травми, като при падането изпитал адски болки в областта на дясната си ръка, а също така и в областта на таза, кръста и гърба. Донякъде успял да се предпази и то вече в това легнало положение, като въпреки големите и непосилни болки, изритал от себе си две от нападналите го бездомни кучета. Служителят Г. виждайки случката, така и не успял да отвори вратата на обекта, за да влезе чакащият камион, а бягайки се втурнал към ищеца, за да му помогне. Оказал му навременна помощ като му помогнал да се изправи и след неговата намеса, кучетата се усмирили и отдалечили.

Ищецът го попитал на кого са тези агресивни кучета и служителят му отговорил, че са „техни, тъй като ги стопанисвали и се грижили за тях“.

Непосредствено след инцидента, ищецът отишъл до автомобила си, по телефона му се обадил неговият приятел Г. Хр. Г. и го попитал какво прави, къде се намира и защо се бави, тъй като двамата имали предварителна уговорка да се видят още от преди случката.

Ищецът му споделил за случилото се, като свид. Г.Г. му предложил да го придружи и съпроводи до Центъра за спешна медицинска помощ - гр. Сливен, където и двамата веднага след инцидента отишли заедно. На ищеца била оказана спешна и своевременна медицинска помощ, като се установило, че има два броя фрактури на дясната ръка, като били взети и съответните медицински мерки и интервенции.

На следващия ден - 16.02.2021 г., поради още по-силните болки, ищецът отишъл във ВМА - гр. София, където му била направена операция на фрактурите на горния счупен десен крайник. Доверителят ми постъпил и бил приет във ВМА - гр. София на дата 16.02.2021 г. и изписан на 19.02.2021 г.

Твърди се, че към настоящия момент ищецът трайно все още не можел да се обслужва и обгрижва в пълна степен и обем с оперираната си дясна ръка, която системно 2 изтръпвала и на моменти не усещал най-вече пръстите си. Същият все още не можел да извършва каквито и да е било елементарни действия с тази си ръка, като вследствие инцидента изпитвал и страх, безсъние, стрес, болки и страдания, но най-вече изключителен психически душевен дискомфорт.

Ищецът депозирал жалба до органите на РП Сливен, вследствие на което била извършена проверка, била образувана прокурорска преписка, която приключила с отказ да се образува наказателно производство.

Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди О.С. да заплати на ищеца на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.52 и чл. 86 от ЗЗД, справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди, възлизащи в общ размер на 16 550.70 лева, от които 15 000.00 лева неимуществените вреди и 1 550.70 лева имуществени вреди, в резултат на непозволеното увреждане, вследствие нападението на бездомните кучета, за което отговорност носи единствено и само ответника, ведно със законната лихва в размер на 781.56 лева върху главницата, считано от датата на увреждането - 15.02.2021 г., до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените по делото разноски.

В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответната О.С., чрез юриск.

Д.Д., който счита, че исковата молба е нередовна. Сочи, че в петитума акцесорната претенция за законна лихва е определена общо за сумата на двата иска, което е недопустимо.

Счита, че са налице две отделни акцесорни претенции съответни към двата самостоятелни главни иска, като същите следва да бъдат дадени като стойност по отделно.

Счита, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като твърди, че ищецът не е бил нито нападнат, нито ухапан на посочената дата от безстопанствени кучета, като тези факти са установени още от Прокуратурата. По преписката липсват данни за пряк контакт на Д. с животните, който да е станал причина за настъпване на вредоносния резултат и в този смисъл остава неосъществен състава на посоченото престъпление от обективна страна, а именно вредоносния резултат да е в причинно-следствена връзка с неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно и то от лице под чийто надзор е същото. Твърди се, че е налице настъпило телесно увреждане по механизъм на самопричиняване при случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, тъй като липсват данни за виновно поведение на друго лице, вкл. присъстващия охранител Д. Г., а последният не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

Оспорва твърденията изложени в исковата молба относно механизма на процесния инцидент. Оспорва твърденията за причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба вреди и механизма на процесното произшествие.

Твърди, че не отговаря на действителността твърдението, че кучетата са нападнали ищеца, както и че са били безстопанствени и в случай, че ищецът действително е претърпял твърдените телесни увреждания, то твърди, че това е резултат единствено на неговото 3 неадекватно на ситуацията поведение и погрешни реакции провокирани от лаене на кучета.

Досежно основателността на предявените искове заявява, че ги оспорва изцяло по основание и размер, като ги счита за напълно неоснователни и недоказани.

Оспорва и претенцията за лихва. Твърди, че претенцията е неоснователна, поради неоснователност на исковете.

Твърди, че не е налице основание за ангажиране отговорността на О.С.. Не е налице причинно-следствена връзка между описания в исковата молба механизъм на инцидента и претендираните вреди. Не е налице причинно-следствена връзка между виновно поведение и претендираните вреди. Не са настъпили твърдените вреди като характер и като стойност.

Оспорва твърдението на ищеца, че е получил телесни увреждания, за които отговорност да носи О.С.. Счита, че е настъпило случайно събитие, нещастен случай в резултат единствено и само на неадекватното и неблагоразумно поведение на ищеца, който е вървял невнимателно назад по заледен участък, реагирайки неадекватно на лаене на кучета, вследствие на което е настъпил процесния инцидент.

Предвид гореизложеното оспорва изцяло по основание и размер всички предявени искове, като моли съда да отхвърли същите.

При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца в размер на 95 %, тъй като същият е вървял невнимателно назад по заледен участък, реагирайки неадекватно на лаене на кучета.

Претендира направените по делото разноски.

В с.з. ищеца се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло исковата молба както по основание, така и по размер и моли съда да уважи исковата претенция като доказана по категоричен начин.

Ответната О.С. редовно призована, не изпраща представител в с.з. Депозирано е становище от процесуален представител, като се моли да бъде даден ход на делото, както и да бъдат изслушани вещите лица и да бъде прието заключението им. По същество моли съда да отхвърли изцяло исковете като недоказани. Евентуално моли съда да уважи възражението за съпричиняване, както и да присъди обезщетение в значително редуциран размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на другата страна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото са събрани гласни доказателства.

Св. Г. твърди, че работи като охрана в бившия зенитен полк. На 15.02. тази година бил на работа, охранявал поделението, където имало и чисто нови контейнери. В 10 часа сутринта ищецът дошъл да си плаща синята зона, защото там се помещавали и канцелариите на Градската мобилност. Разбрал, че е влязъл човек, защото имало четири – пет кучета, които лавнали и отишъл да го придружи до канцеларията. Изчакал го до вратата отвън, защото кучетата били там. През това време дошла кола на чистотата, вратата била затворена 4 и отишъл да отвори портала. Тогава ищецът излязъл, кучетата залаяли, той се уплашил и давайки назад, паднал. Същият се бил подхлъзнал и паднал. Кучетата били на около метър, метър и половина от него и свидетелят се втурнал към тях. Ищецът казал, че си е ударил ръката и че ще отиде в болницата. Свидетелят заявява, че го е видял как пада. Тръгнал назад, подхлъзнал се и паднал на една страна. Уплашил се от кучетата, имало лед и паднал на една страна на ръката си. Заявява, че кучетата били от много години там. Били бездомни, но там са приютени. Не знае от колко години са там, не били връзвани. След инцидента сложили телена ограда и заградили цялото място. Като се затворел портала, кучетата оставали в двора затворени. Били ваксинирани. Кучетата били три, били на метър, метър и половина от ищеца. Кучетата имали ушна марка и били кастрирани. Докато я нямало оградата, щом се отворела вратата на Градска мобилност, свидетелят бягал да гледа да не направят беля кучетата. Не били хапали никого, но винаги е пазел хората от тях. Никога не били връзвани.