Определение № 637 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. София, 18.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20238002900758 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“(ответник в производството пред първоинстанционния съд), чрез адв.Т. Я., срещу решение № 1535 от 13.12.2022г. по възз.гр.д. № 3024/2022г. на САС в частите, с които, след частична отмяна на решение № 262877/02.09.2022г. по гр.д.№ 4900/2021г. на СГС за отхвърляне на искането за присъждане на законната лихва върху главниците за периода 17.12.2020г. до 17.02.2021г., е постановено друго, с което СНББАЗ е осъдено да заплати на М. В. Г. законната лихва, считано от 17.12.2020г. до окончателното изплащане, върху допълнително присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., както и законната лихва за периода 17.12.2020г. до 17.02.2021г. върху присъдените от първоинстанционния съд обезщетения от 10 000лв., 90лв. и 120 000лв.

В касационната жалба на ответника са релевирани всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Те са основани на въведената и последователно поддържана теза на касатора, че началният момент на законната лихва върху дължимите обезщетения не е датата на завеждане на извънсъдебната претенция, а е след изтичане на законоустановения 3-месечен срок, започващ да тече от завеждане на извънсъдебната претенция. Искането е за отмяна на въззивното решение в посочените обжалвани части и за приемане дължимостта на законна лихва върху присъдените главници от 18.03.2021г.Претендира за присъждане на разноски.

В инкорпорираното в касационната жалба на ответника изложение по чл.284, ал.1 т.3 ГПК са въведени основанията по т.1, 2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по 1 делото доказателства и да обсъди всички доводи и възраженията на страните, въз основа на които да изведе собствени фактически и правни изводи по спорното материално право – в пределите, очертани с въззивната жалба?По него касаторът въвежда едновременно основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

2.Следва ли въззивното решение да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви в отхвърлянето на такива доводи и възражения като неоснователни?По този въпрос е въведено основанието за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

3.В случаите, когато с извънсъдебната претенция заявителят не е представил необходимите доказателства, касаещи основанието и размера на претенцията, следва ли въззивният съд при определяне на началната дата на изпадане на забава от страна на ответника – СНББАЗ, да приложи разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ? По него е въведено основанието по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на решение № 18/09.03.2018г. по т.д.№ 1512/2017г., I т.о.

В подадения чрез адв.Ж. Т. писмен отговор ищцата М. В. Г. оспорва наличието на въведените от ответника основания за допускане на касационно обжалване и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за подаване на отговора на жалбата.

Постъпила е и касационна жалба от ищцата М. В. Г., чрез адв. адв.Ж. Т., срещу решение № 1535 от 13.12.2022г. по възз.гр.д. № 3024/2022г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 262877/02.09.2022г. по гр.д.№ 4900/2021г. на СГС за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за размера над 150 000лв. до 200 000лв., ведно със законната лихва.

В касационната жалба на ищцата са релевирани всички касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и за постановяване на друго за уважаване на иска.Претендира за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.

В приложеното към касационната жалба изложениепо чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по следните въпроси:

1.Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да се съобразят, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя и длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии за прилагане на принципа на справедливост и да ги съпостави реално с доказателствата по делото?Следва ли съдът да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС № 4/1968г. и да обсъди и анализира всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на комплексната им оценка да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?Какво включва справедливото обезщетяване на неимуществените вреди: само преживяването от ищеца от настъпилата внезапна смърт на починалия й фактически съжител и семейство или и на последиците от понасянето на смъртта от ищцата и за неопределено време в бъдеще?

2.За задължението на въззивната инстанция да се произнесе по всички своевременно 2 въведени с въззивната жалба и дадения писмен отговор възражения във връзка с доводите за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение от страна на ответника.За задължението на въззивната инстанция да изложи собствени мотиви на въззивното решение, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и защитните тези на страните.

3.В критериите за приложение на принципа на справедливото възмездяване на претърпените от ищеца болки и страдания, пряка и непосредствена последица от причиненото ПТП, при което е починал неин фактически съжител, който принцип е залегнал в чл.52 ЗЗД, включва ли се и следва ли да бъде извършено отчитане на самата личност на починалия, неговия живот, постижения, материално и социално положение и любовта, подкрепата, менторството, съвети, които само той би дал на своята любима и партньор, отчитайки собствените му успехи и в каква насока се взема предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение?

4.Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение, да вземе предвид, наред с указаните в ППВС № 4/1968г., и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица, и икономическата конюнктура в страната, съобразено с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?Следва ли да бъде направен самостоятелен извод и съпоставка между икономическата обстановка в страната и действащите норми за минимална работна заплата от една страна към датата на смъртта на пострадалия и материалното положение и цената на труда на починалия от друга страна момент, към който се определя размерът на застрахователното обезщетение, съобразно доказателствата, събрани в производството, за търпените настоящи и бъдещи болки и страдания и от друга страна икономическата обстановка – инфлация, дефлация и т.н. към датата на постановяване на въззивното/касационното решение, съобразно справедливия размер, който извод да бъде отчетен при определяне размера на застрахователното обезщетение и в каква насока следва да се вземе предвид?

С подадения чрез адв.Т.Я. писмен отговор СНББАЗ оспорва въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба на ищцата.

Претендира за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговора на касационната жалба в размер на 4200 лв. с вкл.ДДС.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното:

Въззивното решение е постановено при следните безспорно установени факти:

При ПТП, настъпило на 24.05.2020г., на територията на Република България, на път ПП 179.2 км, е реализирано ПТП между управлявания от турски водач товарен автомобил с прикачено триосно полуремарке и управлявания от Г. И. Г. лек автомобил.

С влязла в сила осъдителна присъда на българския съд водачът на товарния автомобил е признат за виновен за това, че на посочените дата и място е нарушил правилата за движение по ЗДвП, навлязъл е в лентата за насрещно движение и се ударил в лекия автомобил, управляван от Г.Г., чиято смърт е причинил по непредпазливост, както и по 3 непредпазливост е причинил средни телесни повреди на пътуващата на задната лява седалка дъщеря на водача на лекия автомобил - А..

В управлявания от Г. Г. лек автомобил към момента на ПТП е пътувала и ищцата.Неин партньор е бил починалият, а детето А. е тяхна обща дъщеря.

Ищцата е образувала щета № 20210189/29.07.2020г. пред Гаранционен фонд, но е получила отказ с писмо, изх.№ 24-01-357/26.11.2020г., предвид на това, че Националното бюро на Република Турция е потвърдило застрахователното покритие за товарния автомобил към датата на ПТП.

След това ищцата е депозирала извънсъдебна претенция, вх.№ 2-2775/17.12.2020г. пред СНББАЗ, с която е претендирала обезщетение в размер на 200 000лв. за неимуществени вреди от смъртта на Г. Г., обезщетение в размер на 10 000лв. за претърпените от нея неимуществени вреди и обезщетение в размер на 60лв. за имуществени вреди.В писмената претенция ищцата е обосновала отговорността на СНББАЗ с наличното към датата на ПТП валидно застрахователно покритие за товарния автомобил с прикачено триосно полуремарке – хипотеза на чл.511, ал.1, т.2 КЗ.С писмо, изх.№ 1-0004/07.01.2021г., НББАЗ е изискало от ищцата да представи допълнителни документи и до тогава е отказало изплащане на застрахователни обезщетения.

За да сподели крайния извод на първоинстанционния съд, че размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на партньора и баща на детето на ищцата е в размер на 150 000лв., въззивният състав е отчел, че починалият е бил млад и здрав мъж, с ищцата са били перфектната двойка, живеели са в хармония, изградили са общ дом и са отглеждали общото си дете, смъртта е настъпила внезапно и пред очите на ищцата и се отразила във всички сфери на живота й, настъпилите посттравматично стресово разстройство, адаптационно разстройство и нужда от квалифицирана помощ, като ищцата все още не е преодоляла тъгата и чувството на липса и не може да се върне към обичайния ритъм.Отчетен е и стандартът на живот в страната.

Относно началния момент на дължимата от НББАЗ законна лихва върху дължимите обезщетения, въззивният съд е съобразил, че в случая НББАЗ отговаря като представително национално бюро на застрахователите за Република България в Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“ и ЗЗ „ГО“ на автомобилистите (чл.506, ал.2 КЗ) и отговорността му към пострадалото лице замества тази на турския застраховател за вреди от настъпило застрахователно събитие на територията на страната, причинено от застрахован при него водач.Ето защо, не е възприел извода на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл.516, ал.4 КЗ, съответно извода, че началният момент на дължимата от сдружението законна лихва върху дължимите обезщетения е 18.02.2021г.Въззивният състав е приел, че в случая е приложима, предвид изричното препращане с разпоредбата на чл.512, ал.1 КЗ, разпоредбата на чл.496 КЗ, съгласно която застрахователните дружества дължат заплащане на законна лихва от момента на сезирането им с претенция от пострадалото лице или от уведомяването им от застрахования.Съставът на апелативния съд е счел, че това разрешение е приложимо и в случаите, в които сдружението отговаря пред пострадалото лице вместо застраховател.В обжалваното решение е обсъдено възражението на 4 сдружението, че дължи законна лихва след изтичането на 3-месечен срок след предявяване на извънсъдебната претенция, но е прието, че срокът по чл.496 КЗ има значение за евентуалната забава на сдружението, но няма отношение към дължимата законна лихва, покриваща отговорността на увреждащото лице, считано от момента на предявяване на претенцията. След анализ на хипотезите на ал.1 и ал.2 на чл.497 КЗ въззивният състав е приел, че направеното разграничение в закона за момента, в който изпада делинквентът, и момента, в който изпада в забава неговият застраховател, има значение само в случай на регрес, но не и при предявен пряк иск, в която хипотеза обезщетение за забава се дължи от момента на сезиране на застрахователя( в сл. СНББАЗ).