Решение № 489 от 12.07.2023, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 590/2023
- Вид
- Решение № 489
- Подписан
- 12.07.2023
- В сила
- 08.08.2023
- Състав
- Гергана Мирчова Симеонова
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 34, ал. 1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.638, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 489 гр. Благоевград, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20231210200590 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. К. с ЕГН **********, с адрес с. Ж., общ.С. против Наказателно постановление № 23-7852-000156/28.03.2023г., издадено от началника на 02 РУ Благоевград, с което на жалбоподателката на основание 638, ал.3 КЗ е наложена "глоба" в размер на 400 лева.
С жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се поддържа неяснота, касаеща датата и мястото на санкционираното нарушение, както и че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Навежда се, че АУАН и НП не отговаряли на предвидените към съдържанието им изисквания.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното постановление и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание жалбоподателката се представлява от адв. С., който поддържа депозираната жалба. Допълва, че словесното описание на нарушението не съдържа всички признаци на изпълнителното деяние. Сочи, че по делото липсват доказателства, установяващи управлението на автомобила от жалбоподателката.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил джип„Гранд Чероки“ с рег. №, е собственост на Р. Г. К. като последната застраховка „ГО“ на автомобилистите (преди тази сключена на 08.03.2023 г. в 19.20ч.) е сключена с Полица № BG/23/122003289806 от 08.11.2022г. и прекратена на 25.02.2023 г, поради невнесена вноска.
1
Свидетелите Р. Д. и Г. Х. са служители на 02 РУ- Благоевград. На 08.03.2023 г. полицейските служители изпълнявали служебните си задължения в района на пазара в гр. Симитли. Около 17.08ч Д. и Х. установили, че на ул. „Г. Д.“ неправилно е паркиран л.а. „Гранд Чероки“ с рег. №, като изчакали на място да дойде водачът на автомобила.
Малко по-късно при тях пристигнала жалбоподателката, която заявила, че тя е водач на паркирания автомобил. Полицейските служители направили справка в информационните фондове на МВР чрез радиостанция за отдалечен достъп, от която установили, че за лек автомобил „Гранд Чероки“ с рег. №, собственост на Р. Г. К. към времето на проверката няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Х. приел, че жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.638, ал.3 КЗ и в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението – Д. и жалбоподателката на същата дата съставил срещу последната АУАН серия GA № 818806. Актът бил връчен на жалбоподателката, която го подписала без да отрази в него възражения.
Такива не са постъпили и в предвидения с чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.
Въз основа АУАН серия GA № 818806/08.03.2023г. при идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация е издадено атакуваното НП, което е връчено на жалбоподателката на 03.04.2023 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Д. и Х., и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Копие на застрахователна полица застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/23/123000757228, Писмо относно справка от ИЦ на ГФ за лек автомобил с рег. №; Пълномощно на Й. Й. Ш. с изх. № ПМ[1]42/29.12.2022 година; Писмо от Сектор „Пътна полиция“ – Благоевград с рег. № 111600-8734/03.05.2023 година; Справка по история на ПС с рег. № от 28.04.2023 година; Копие от първоначална регистрация на лек автомобил с ерг №; Копие от плик с рег. № 111600-8738,8739,8736,8735,8734,8723, Писмо от 02 РУ Благоевград с УРИ 785200-1253/2023 г. с приложение докладна записка от Д. Л. от 29.05.2023 г. и справка за нарушител/водач на М. С. К., Писмо от 02 РУ Благоевград с УРИ 785200861/04.04.2023 г.; Заверено копие на СРМПС част 1 за МПС с рег. №; Заверено копие на АУАН с №818806/08.03.2023 г.; ЗППАМ №157/08.03.2023 г.; Заверено копие на справка за валидна застраховка „Гражданска отговорност“; Справка за нарушител/водач на М. С. К.; Заверено копие на заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.;
Заверено копие на заповед №244з-324/13.02.2017 г.; Заверено копие на заповед №8121К-5391/22.03.2021 г.; Заверено копие на заповед №244з [1]232/27.01.2022 г.;
Заверено копие на заповед №244з-735/14.03.2022 г.; Заверено копие на заповед №244з689/11.03.2022 г.; Заверено копие на заповед №244з-1039/27.03.2023 г.
Районният съд постави в основа на фактическите си изводи показанията на полицейските служители като взе предвид тяхната последователност, хронологическа издържаност и корелацията им с доказателствената съвкупност по делото. Показанията на тези свидетели са с високата доказателствена стойност, доколкото същите непротиворечиво пресъздават непосредствено възприети от тях обстоятелства.
Като изясняващи релевантни към предмета на доказване обстоятелства, съдът кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства.
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и съставения АУАН се установяват времето, мястото, и обстоятелствата около проверката и направените при нея констатации, както и детайли за процедурата по съставяне и връчване на АУАН.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 03.04.2023 г., а жалбата е от 04.04.2023 г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от мл. инспектор в 02 РУ Благоевград в съответствие с чл. 189, ал. 1 ЗДВП след проведено обучение и писмен изпит съгласно Заповед 244з-232/27.01.2022 г. издадена от директора на ОДМВР Благоевград в изпълнение на Заповед №8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Атакуваното НП е издадено от орган, надлежно упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП със същата Заповед №8121-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. Предвид горното актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
АУАН и НП са в предвидената от закона писмена форма при спазване на установения ред за връчване и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.3 ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира обжалваното НП за незаконосъобразно предвид допуснати в хода на проведеното административнонаказателно производство нарушения:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Законодателят въвежда две кумулативни предпоставки, които следва да бъдат налице за ангажиране на административнонаказателната отговорност - да е установено управление на МПС от нарушителя, който при това да не е собственик на моторното превозно средство и на второ място, да няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е отразено, че жалбоподателката „В гр.Симитли на ул."Г. Д." при извършената проверка се установи, че ползвател на лек автомобил марка и модел Джип "Гранд Чероки" с регистрационен номер МН,собственост на Р. Г. К. от село Ж., общ. гр.Симитли във връзка с използване няма сключен и действащ договор за Задължителна Застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите“.
В конкретния случай направеното в АУАН и НП словесно описание на нарушението по чл.638, ал.3 КЗ не съдържа фактически твърдения, че на посоченото в НП време и място жалбоподателката е управлявала автомобила, за който от направена справка е установено, че няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Законосъобразността на съставения АУАН и издаденото НП е обусловена от спазването на въведените с чл.42 и чл.57 ЗАНН императивни изисквания към тяхното 3 съдържание. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, санкционираното нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, с посочване на всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от състава на съответното нарушение е основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.
Констатираната липса на посочения релевантен за обективната съставомерност елемент на инкриминираното нарушение съществено засяга правата на обвиненото в нарушение лице и му отнема възможността да разбере в какво точно е обвинено, като представлява и неспазване на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и предпоставя отмяна на НП.
Изложените съображения обуславят незаконосъобразност на наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол, поради което същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството възниква само за жалбоподателката, която прави искане за присъждане на разноски в размер на 350,00 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция.
Съгласно 18, ал.2, вр чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес до 1000лв. е 400 лв. Ето защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция в размер на 400лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 400.00 лева.
Предвид горното независимо от това, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото жалбоподателката претендира присъждане на разноски за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер под установения с Наредбата минимум, неоснователно се явява направеното от наказващия орган възражение за неговата прекомерност.
На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН, Районен съдБлагоевград, НО, 7-ми състав.
Разпечатката съдържа 46 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8c397747-6fec-4520-8aee-912c47e470e8