Решение № 299 от 19.05.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. гр. Хасково, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640102471 по описа за 2022 година

Предявени са от М. Н. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес - гр.

************** и с настоящ адрес - гр. ************** против „А1 България" ЕАД с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление - гр.

София, ул. „Кукуш" № 1, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че 23.08.2022 г. между ответника като оператор/ доставчик и нея като абонат/ потребител бил сключен договор № 506082546 за услуга по Тарифен план за мобилни услуги ONE 19,99. Съгласно условията на този план, абонатът получавал месечно: 600 минути към всички национални мрежи, 600 МВ на максимална скорост в България, 8704 МВ в роуминг в ЕС.

Съгласно тарифния план по Приложение № 1 към договора, месечната абонаментна такса била в размер на 19.99 лева - промоционална тарифа за срока за договора, 24 месеца. На 05.09.2022 г. била получена фактура № 0454661080 за сума от 142 лева, в която били включени следните суми: 22.57 лв- такса по тарифен план, 16.72 лв - други такси, 79.04 лв - разговори. От детайлната разбивка на сумите, съгласно Приложение А, се установявало, че: услугата ОNЕ 19.99 съдържала не 600 минути разговори към национални 1 мрежи, а 212:54 минути. Съгласно ЗСч, фактурата представлявала първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция, въз основа на който се извършват счетоводни записвания от страните по сделките. Тя следвало да отразява достоверно финансовите операции, извършени на основание постигнатите договорки между страните, а това от своя страна означавало, че е недопустимо в нея да се съдържат данни, различни от тези в подписания договор. В случая това не било така, предвид горепосоченото. На следващо място, начислени били следните такси:

Месечна такса ONE 19,99 за 03.09.-02.10.2022 г. от 21.66 лв., с отстъпка от 5 лв., общо 16.66 лв.; Месечна такса - частична ONE 19,99 за 23.08.-02.09.2022 г. от 7.69 лв., с отстъпка от 1.78 лв., общо 5.91 лв.; Месечна такса Extra SIM за 23.08.-02.09.2022 г. от 3,36 лв.,Месечна такса Extra SIM за 03.09.02.10.2022 г. от 3,36 лв.,Такса смяна на потребител за 03.08.-02.09.2022 г. от 10 лв.; всичко на обща стойност от 46,07 лв., с отстъпка от 6,78 лв., остатък общо от 39,29 лв. Посочената услуга Extra SIM не била договаряна между страните в процесния договор, при което включването й във фактурата било незаконосъобразно и нищожно. В частта разговори било посочено, че общо са потребени 459:19 минути, които надхвърляли с 246:25 минути предоставените от пакета 600. Това потребление „извън пакета" било разпределено между отделните разговори по неясна и неразбираема система.

В резултат на така извършените осчетоводявания, общият размер на търсената сума за потребление била в размер на 79,04 лв., без ДДС. Срокът за заплащане на фактура № 0454661080 бил 20.09.2022 г., като незаплащането на цялата сума по нея водело до спиране/прекратяване на достъпа на абоната до мрежата. На 14.09.2022 г. ищцата подала жалба към оператора по ел.път, приета и разгледана. На 16.09.2022 г. получила отговор, с който операторът отказвал да преразгледа и коригира начислените неправомерно суми. В отговора си ответникът се позовавал на т.4.2.1 от Раздел „Условия за ползване" от Приложение № 1 към Договора, че при непълен месечен период на фактуриране, размерът на първата и последната месечна абонаментна такса, вкл. обемът минути и МВ са пропорционални на този период. Но видно от сключения договор между страните, липсвала договорка относно „месечен период на фактуриране", респ. „отчетен период", т.е. страните не били уговорили конкретен ден от месеца, в който се прави месечно засичане и респ. фактуриране. Договорът бил сключен на 23.08.2022 г. и съгласно 2 общоприетата формулировка и разбиране за „месечен период", то същият би следвало да изтече на 22.09.2022 г., респ. на 23.09.2022 г. да започне следващият месечен период. Видно от получената фактура обаче било, че доставчикът едностранно е определил край на „месечния период" на 02.09.2022 г., без да има правно основание за това. Нещо повече, самият договор бил сключен за 24 месеца и изрично било указано, че тези 24 месеца изтичат на 23.08.2024 г. Т.е. при определяне на срока на договора се използвало общоприетото разбиране за „месечен период", определен съгласно трайната практика, вкл. и залегнало в чл.72 ал.1 от ЗЗД, респ. чл.60 ал.3 от ГПК. Самата такса в договора, в тарифите и пр., се наричала месечна абонаментна такса, т.е. допълнително указвала на това, че периодът, за който е дължима, се брои на месеци, а не на дни. Така фактурирането на услугите преди изтичане на месечния период било нарушение на сключения договор. В резултат на това неправомерно едностранно действие на оператора били ограничени правата, съответно услугите, достъпни на потребителя, което било недопустимо съгласно Закона за защита на потребителите. От друга страна, в резултат на неправомерните действия на доставчика и отказа му да ги коригира, за потребителя възниквал правният интерес да установи по съдебен ред недължимостта на претендираните от ответника суми по фактура № 0454661080 и да се постанови тяхното възстановяване като заплатени без основание. Предвид гореизложеното, ищцата не дължала на ответника сумата от 8,06 лв, представляваща начислени такси за услуга Extra SIM (2 по 3,36 лв и ДДС). Приложение намирали и нормите на чл.146, вр. чл.143 ал.2 т.10, 11, 12 и 19 и чл.147 ал.1 от ЗЗП. В нарушение на същите бил текстът на т.4.2.1 от Раздел „Условия за ползване" от Приложение № 1 към Договора. Той не бил съставен по ясен и недвусмислен начин, предвид гореизложените съображения относно формулировката „месечен период на фактуриране", каквато клауза липсвала в договора. Посочената клауза налагала на потребителя приемането на условия, които той не е знаел при договора, а разбира едва при получаване на фактура. След като изрично не било уговорено число от месеца, на което става засичането на потреблението на месечна база, след като от самия договор ставало ясно, че месеците се броят от число до число (24 месеца от 23.08.2022 г. до 23.08.2024 г.), то въвеждането на различна от тази система за определяне на „месечен период на фактуриране" се явявало едностранна промяна на условията по договора.

3

Съгласно сключения договор, характеристиките на услугите били посочени като 600 минути/МВ. Текстът на т.4.2.1 давал възможност на търговеца едностранно да променя тази характеристика. В допълнение към неясната формулировка на „непълен месечен период на фактуриране" се добавяла и „пропорционални на този период", без да била посочена някъде методиката, която се използва за конкретното изчисляване. Тази формулировка не позволявала на потребителя, да прецени икономическите последици от сключването на договора. Видно от получената фактура било, че тези последици от сключване на договор за 19,99 лв/месец възлизали на 142 лв. още след две седмици. Така текстът на т.4.2.1 от Раздел „Условия за ползване" от Приложение № 1 към Договора съставлявал неравноправна клауза и същата съгласно чл.146 била нищожна и не пораждала действие между страните, нито ги обвързвала. На абоната не била предоставена нито информация, нито възможност за влияние върху съдържанието й, съответно същата не представлявала индивидуално уговорено условие по договора.

Начисляването на задължения на основание нищожна клауза било недопустимо. Ето защо, недължими се явявали и сумите, посочени в част „Разговори" от Приложение А към фактурата на обща стойност 76,26 лв.

(91,51 лв. с ДДС). Във фактурата били начислени суми за „Разговори за Допълнителни услуги, нормална тарифа". Но видно от тарифите - приложение № 1 към Договора, т.5.1. Допълнителни услуги са включени в пакета 19.99.

Не било ясно, какво е начислено в тази графа и на какво основание. В приложение № 1 не се съдържало подобно понятие. Следователно, недължима била и сумата от 2,31 лв. (2,77 лв. с ДДС), поради липса на основание за нейното начисляване. Начислена била и сума за „Разговори към Международна зона", но понятие „Международна зона" в тарифата, респ. договора, не фигурирало. Подробно били описани зони (Зона 1 - 4), но общо понятие за „международна зона" нямало. Нещо повече, съгласно фактурата бил проведен един разговор за 1 минута, за което се дължали 0,37 лв. (0,44 лв. с ДДС), а в тарифните планове липсвала зона с подобна цена на минута.

Следователно, недължима се явявала и сумата от 0,37 лв. (0,44 лв. с ДДС), поради липса на основание за нейното начисляване. Общият размер на претендираните от ответника и недължими суми бил 85,66 лв. (102,79 лв. с ДДС). Крайният срок за заплащането на спорните суми по фактурата бил 20.09.2022 г., а поради неплащане операторът можел да спре или прекрати 4 достъпа до услуги на потребителя. Затова абонатът бил принуден, да заплати цялата сума по фактурата, вкл. и включените в нея спорни суми. В резултат на това плащане, се получило недопустимо разместване на блага, като ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищцата, т.к. липсвало правно основание за начисляването, респ. за получаването на сумата от 102,79 лева. Такова основание липсвало изначално, тъй като за посочените във фактурата задължения не било постигано съгласие между страните, респ. клаузите за тях били нищожни. Предвид изложеното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожна клаузата на т.4.2.1. от Раздел „Условия за ползване" от Приложение № 1 към Договор № 506082546 от 23.08.2022 г., сключен между страните; както и на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД да осъди ответника, да заплати на ищцата сумата от 102.79 лева, получена без основание, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и да й заплати направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли, като му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.08.2022г. ищцата М. Н. Д. е подала до ответника „А1 България“ Заявление за смяна абонат, вх. № 726522054, относно номер **********. Със същото абонатът по Договор № 502399203 – „******-**“ ЕООД е прехвърлил посочения номер на новия абонат – М. Н. Д..

От представените по делото писмени доказателства се установява още, че между ищцата М. Н. Д. и ответника “А1 България“ ЕАД е сключен Договор № 506082546 за услуга по Тарифен план за мобилни услуги ONE 19.99 от 23.08.2022г., по силата на който абонатът получава месечно 600 минути към всички национални змрежи, интернет – 600МВ на макс. скорост в България, 8704 МВ в роуминг в ЕС. Съгласно Тарифния план по Приложение № 1 към така сключения договор, месечната абонаментна такса е в размер на 19.99 лева по основния тарифен план, която е промоционална за първите 24 месеца от срока на договора. Видно от съдържанието на т.2 от договора е, че на 5 абоната е предоставена 1 брой SIM карта с номер 8935901187004365684, за телефонен номер ********** по тарифен план ONE 19.99. Посочено е, че допълнителни SIM карти и номера могат да се описват в Приложение № 2.

Приложение № 2 между страните по делото не е било подписано.

По делото като писмени доказателства бяха приети и Приложение № 3 към Договор № 506082546 – Ценоразпис, както и Общи условия за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД.

Ищцата по делото представи и Фактура № 0454661080/05.09.2022г., издадена за сумата от 142 лева, с посочен период на фактуриране 03.08.2022г. – 02.09.2022г.