Решение № 1426 от 05.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1426 гр. Пловдив, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330204710 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № 26-0444-000243 от 16.07.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ, с което Р. В. П., с ЕГН:

********** е санкциониран с глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/ – за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП.

Жалбоподателят, Р. В. П., оспорва констатациите в АУАН и НП моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Разноски не се претендират.

Въззиваемата страна, Началник на Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, изразява писмено становище за неоснователност на така депозираната жалба. Разноски не се претендират.

От фактическа страна се установява следното:

На 22.05.2026 г., ***** при 05 РУ ОД на МВР-Пловдив – свид. Д. И., съставил АУАН по отношение на Р. В. П. за това, че на същата дата, около 10.41 часа в град Пловдив, на ул. „Св. Княз Борис I Покръстител“ № 11А, същият е управлявал л.а. „БМВ“ с рег. № ******** /лична собственост/, 1 ползвайки мобилен телефон по време на движение, без устройство, което му позволява използването му без участието на ръцете. За така констатираното нарушение срещу водача бил съставен АУАН, а въз основа него и обжалваното НП, с което Р. В. П. бил санкциониран с глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/ – за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП.

Изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка се възприема от настоящия съдебен състав, доколкото същата се потвърждава от събраните по делото доказателства. В тази връзка са както събраните по делото писмени доказателства (АУАН, Справка за нарушител/водач), така и гласните - показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец на нарушението – актосъставителя Д. И., който поддържа съставения от него АУАН, в това число отразените в него фактически констатации, и поконкретно, че на описаните в АУАН дата и място е възприел лично как жалбоподателят управлява МПС, използвайки мобилен телефон, който държал в ръцете си. Съдът кредитира тези показания като обективни и неопровергани от доказателствата по делото.

Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, квалифицирано като такова чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП, който предвижда санкция за водачите на МПС, които използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

В конкретния случай се установи от показанията на актосъставителя, който изцяло потвърди изложените в АУАН фактически констатации, че на процесните дата и място жалбоподателят е управлявал МПС именно използвайки мобилен телефон, който държал в ръцете си. Установява се при това положение наличието на фактическия състав на нарушението, за което е 2 ангажирана административнонаказателната отговорност на същия. Този извод се потвърждава приложения по делото АУАН, чийто фактически констатации бяха потвърдени от показанията на разпитания като свидетел актосъставител.

В случая приложение намира правилото на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации, и в този смисъл същите имат обвързваща доказателствена сила за съда.

Съдът не възприема изложеното от жалбоподателя възражение, касаещо достоверността на показанията на актосъставителя, доколкото за последния не се установявява причина с показанията да си внася неверни твърдения в процеса – нещо, което не може да се твърди за жалбоподателя, който има интерес да поддържа защитната си теза. Ето защо съдът дава пълен кредит на показанията на актосъставителя, за сметка на твърденията на жалбоподателя, които се явяват неподкрепени от каквито и да е доказателства, опровергани от събраните такива и очевидно единствено обслужващи защитната теза, изложена в жалбата.

Съдът намира, че не са налице обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай. В тази връзка отчете, че се касае за умишлено нарушение, засягащо важни обществени отношения относно безопасността на движението по пътищата. Неговата обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид, поради което и същото не би могло да се квалифицира като “маловажен случай”.

Съдът не намери и основания за ревизиране на размера на наложената санкция, която се явява правилно и законосъобразно определена.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно 3 постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед крайния изход на делото въззиваемата страна има право на разноски. Доколкото такива не се претендират, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.

Ето защо, Пловдивският районен съд, IV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0444-000243 от 16.07.2026 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР-Пловдив, 05 РУ, с което Р. В. П., с ЕГН:

********** е санкциониран с глоба в размер на 51.13 евро /100.00 лева/ – за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4