Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 20.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 315/2024
Вид
Решение № 217
Подписан
20.11.2024
В сила
12.05.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, Галина Косева, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 ал. 3 т. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.209 · Наказателен кодекс
  • чл. 276 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.161, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Велико Търново, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №151/15.04.2024г. по гр. д. №475/2023г. ОС- Русе е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н. В. В., ЕГН ********** от гр. Русе, със съдебен адрес: гр. Русе, **********: сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по пр.пр. № 532/2015г. по описа на Специализираната прокуратура (ДП № 7/2015г. по описа на ТС БОП- Русе- Разград, пр.пр. № 3313/2022г. по описа на Русенска окръжна прокуратура), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 422.82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение, за периода от 22.04.2016г. до 22.05.2018г., за това, че ищеца е бил лишен от ползването на сумата от 2000 лева, внесена като парична гаранция по досъдебното производство; както и сумата от 610 леваделоводни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на: обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата от 6 000 лева до 50 000 лева; обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 22.04.2016г. до 22.05.2018г. за това, че ищеца е бил лишен от ползването на сумата от 2000лева, внесена като парична гаранция, над сумата от 422.82 лв. до 437.98 лв.; както и иска за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 18.04.2016г. до 04.08.2023г.; за законна лихва за обезщетението за имуществени вреди, считано от 08.08.2023г. до окончателното плащане, като неоснователни.

1

Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният иск за заплащане на сумата от 15038.59 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за лишаване от възможността от ползване на задържаната сума в размер на 20 000 лева във връзка с обвинението за периода от 18.04.2016г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.08.2023г. до окончателното плащане, като неоснователен.

Срещу решението са подадени въззивни жалби от двете страни по делото.

Прокуратура на РБ обжалва решението в осъдителната част, като недопустимо, неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага се становище, че съда се е произнесъл по недопустим иск с правно осн. чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, тъй като лицето не е оправдано, а образуваното наказателно производство е прекратено частично- в другата част е изпратено п о компетентност на съответната родово и териториално компетентна прокуратура пред която е висящо и понастоящем. Не било обсъдено възражението по чл.5 ал.1, алтернативно ал.2 ЗОДОВ, за изключителен принос на ищеца - при извършено на 18.04.2016г. по реда на чл.161, ал.1 от НПК претърсване и изземване, в дома на В. били открити и иззети по надлежния процесуален ред като веществени доказателства подправени парични знаци и неистински документи, които понастоящем са предмет на висящи наказателни производства пред РП- Русе и РП- Разград. Съдът недопустимо обезщетил претенции за експлоатация на СРС, без използването на същите да е признато за незаконосъобразно и не очертал и обосновал критериите за отграничение на последиците в социален, трудов и психологичен план от висящите производства срещу ищеца и прекратеното обвинение. Размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди бил завишен, не отговарял на икономическия стандарт в България и съдебната практика в аналогични случаи. Свидетелските показания били кредитирани без да се отчетат близките отношения и явните противоречия, като св.И. К. заявил, че ищеца се е занимавал с автомобилни сервизи, а св.В. П.- с продажба на дърва за огрев. Разследването било проведено в разумни срокове с оглед предмета на наказателното производство- организирана престъпна дейност, голям обем доказателства, разследвана дейност в три съдебни района, многобройни свидетели, включително чуждестранни граждани, голя м брой обвиняеми лица- 8, чието процесуално поведение е повлияло на продължителността на разследването. Взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция" показвала нисък интензитет на процесуална принуда и въздействие на наказателното производство върху личната сфера на ищеца и възможността да води обичайния си начин на живот. При разследване на организирана престъпна дейност не било необходимо участието на обвиняемите лица във всички процесуално- следствени действия и именно факта, че ищеца не участвал в голям брой ПСД, доказвал ниския интензитет на въздействие върху неговата лична, социална и трудова сфера, без да означава пасивност на органите на досъдебното производство. Прокуратурата на Република България не разпространявала официално и публично информация за воденото наказателно производство, нито е давала съгласие за това. Оспорва се присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 422,82 лева, представляващо пропуснати ползи от наложената от съда с Определение по НЧД №1200/2016г. на СНС мярка за неотклонение „Парична гаранция" през периода от 22.04.2016г. до 22.05.2018г., която мярка била законосъобразна и 2 необжалвана от ищеца. Уважената имуществена претенция за лихви върху внесената парична гаранция била погасена по давност съгласно чл. 111, б."в" от ЗЗД и не попадала в нито една от хипотезите на ЗОДОВ. Оспорват се и разноските по делото- твърди се прекомерност на адвокатско възнаграждение, което възражение първата инстанция не е уважила в решението си.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и предявените искове да се отхвърлят, алтернативно да се намалят размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Пред въззивната инстанция Н. В., чрез адв. С., обжалва решението в отхвърлителната част, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Излагат се съображения за заниженост и несправедливост на размера на обезщетенията, които не съответствали на причинените и доказани вреди. Съдът не е отчел в необходимата степен, че увреждането от незаконното обвинение накърнило всички сфери на личния и социален живот в изключително продължителен и неразумен срок. В противоречие на закона било прието, че претенцията за мораторна лихва върху сумата за обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство.

Необосновано съдът приел за неоснователен предявения иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 15 038, 59 лева, представляващи обезщетение за лишаване от възможността от ползване на задържана сума в размер на 20 000 лева. Сумата от 20 000 лева била иззета от обвиняемият във връзка наказателно производство срещу него, което било прекратено.

Твърдението на съда, че разследването по това дело с оглед извършено престъпление по чл.209 от НК продължава, не почивало на закона. По посоченото наказателно производство жалбоподателят не бил привличан в качеството на обвиняем, а съобразно нормата на чл.217 ал.3 от НПК /НоваДВ бр.63 от 2017г./ в акта за образуване на досъдебно производство не се посочват имената на лицето, за което има данни, че е изършило престъпление.

Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част, исковете да се уважат изцяло и да се присъдят разноски.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди възраженията във въззивната жалба, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За да постанови обжалвания акт, ОС- Русе е приел за установено, че на 18.04.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем по пр.пр. № 532/2015г. по описа на Специализираната прокуратура за извършването на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 НК , като е задържан за срок до 72 часа в следствен арест, където престоял до 21.04.2016г. С Определение от 21.04.2016г. по ЧНД № 1200/2016г. на СпНС, спрямо ищеца, в качеството на обвиняем, е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция " в размер на 2 000 лева, отменена на 22.05.2018г. с постановление на прокурор. За периода 03.05.2016г.- 21.12.2016г. му е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на Република България“. На 18.04.2016г. на основание чл. 161, ал. 1 НПК е извършено претърсване и изземване от жилище, ползвано от ищеца, при което са открити и иззети парични знаци и други веществени доказателства, подробно описани в протокол от същата дата. На 26.07.2023г., с постановление на прокурор от РОП е посочено, че наказателното производство срещу ищеца се прекратява частично по отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321 ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 НК и 3 делото е изпратено по компетентност РРП с оглед евентуално престъпление по чл. 308 ал. 1, чл. 308 ал. 5 изр. 1 вр. ал. 1, чл. 276 ал. 1 и чл. 209 НК.

Правилно ОС- Русе е приел, че са налице предпоставките по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, водещи до ангажиране отговорността на Държавата /в лицето на Прокуратурата на РБ/ и за доказаност по основание на предявеният иск. В тази връзка не може да се приеме възражението на Прокуратурата на РБ, че искът е недопустим, тъй като било налице само частично прекратяване на наказателното производство. При доказаност на надлежните предпоставки обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ се дължи и в такава хипотеза. През периода от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 вр. ал. 2 НК, до прекратяване на производството по същото /с постановление от 26.07.2023г./, по отношение на В. няма данни да е имало други висящи производства, за да се отграничават последиците между същите, поради което и в тази част въззивната жалба на Прокуратурата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е преценил и обсъдил конкретните обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди: продължителност на процесното досъдебно наказателно производство- повече от 7 години; медийното оповестяване на проведената от Специализираната прокуратура акция, като в една от публикациите са споменати две от имената на ищеца, а в друга е посочен като Н. В.; тежестта на обвинението, за което е образувано наказателното преследване- по чл.321 ал.3 пр.2 вр. с ал.2 НК, за което се предвижда наказание от три до десет години; търпените принудителни мерки- задържане за 72ч., „парична гаранция“- от 21.04.2016г., отменена на 22.05.2018г. и „забрана за напускане на Република България“ - от 03.05.2016г., отменена на 21.12.2016г.; показанията на свидетелите И. К. и В.

П. досежно начина, по който процесното наказателно производство се е отразило на психиката на ищеца.

В заключение ОС- Русе правилно е приел, че понесените неимуществени вреди са обичайните при подобен деликт- ищецът бил потиснат, тревожен и депресиран, притеснявал се, че приятелите и познатите му са разбрали за наказателното производство, но липсват у с т а н о в е н и по- значителни неимуществени вреди над обичайните такива, които да мотивират определяне на обезщетение в по- висок размер от 6 000 лева.

По отношение претенцията за претърпени имуществени вреди ОС- Русе правилно е стигнал до извода, че следва да се присъди законната лихва в размер на 422,82 лв., върху внесената парична гаранция от 2000 лева, за времето през която ищецът не е можел да я ползва от 22.04.2016г. до 22.05.2018г., но не и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 15038. 5 9 лева за лишаване от възможността от ползване на задържаната сума в размер на 20 000 лв., тъй като разследването не е приключило, а продължава с оглед извършено престъпление по чл. 209 НК .

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Русе, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, тъй като ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление, за което наказателното производство е прекратено, като вследствие на наказателното преследване е понесъл страдания, изразяващи се в негативни емоции, вкл. и поради публичното оповестяване на производството. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че е бил притеснен, тревожен, подтиснат, депресиран, някои негови приятели започнали да странят от него.