Определение № 55 от 13.03.2023, Административен съд - Кърджали

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е гр.

Кърджали, 13.03.2023г.

Административен съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ

БОЖКОВА

При секретаря

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 93/ 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК.

Образувано е по жалба на Ф.М.М. с адрес: ***, ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Разпореждане № 2113-08-2294#3/27.01.2023 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали, с което, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, е прекратено производството по заявление, вх. № 2113-08-2294/07.12.2022 г. за отпускане на ЛПОСВ, подадено от Ф.М.М. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че оспореното разпореждане е незаконосъобразно, защото административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, съгласно която правото на пенсия не се погасява по давност. Цитира се съдебна практика на ВАС. Посочва се, че от предпоследното искане за отпускане на пенсия (24.06.2021 г.) до подаденото през 2022 г. са изтекли повече от 8 месеца. Т. е. по отношение на заявителката е налице ново обстоятелство, свързано с промяна на възрастта й. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане и да се върне преписката на административния орган за произнасяне по същество по заявление, вх. № 2113-08-2294/07.12.2022 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, подадено от Ф.М.М.

Ответникът

– Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва съдебна практика на ВАС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 197, предл. последно от АПК и от лице, засегнато от оспорения административен акт.

За да се произнесе по жалбата АС – Кърджали приема за установена следната фактическа обстановка.

Със заявление, вх. № 2113-08-75/24.06.2021 г. Ф.М.М. поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж. От Опис на осигурителен стаж (л. 36 д.) се установява, че е представила 7 документи за зачитане на осигурителен стаж.

С

Разпореждане № 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на "За" ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 68, ал. 3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. С този административен акт е зачетен осигурителен стаж, както следва: I-ва категория – 00 г. 00 м. и 00 дни; II-ра категория – 00 г. 00 м. и 00 дни и III-та категория – 15 г. 10 м. и 12 дни. Прието е, че лицето има общ осигурителен стаж без превръщане – 15 г. 10 м. 12 дни. Действителен осигурителен стаж – 14 г. 07 м.

01 дни. Навършена възраст към 24.06.2021 г. – датата на подаване на заявлението за пенсиониране – 66 г. 08 м. 08 дни. Ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали е отказал отпускане на поисканата ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, защото лицето няма 15 години действителен осигурителен стаж. С посоченото разпореждане не е зачетен за действителен осигурител стаж периода на майчинство с продължителност 01 г. 03 м. и 11 дни.

Разпореждане

№ 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на "За" ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали е изпратено на лицето с обратна разписка, върху която е отбелязано, че адресатът отсъства. На 02.09.2021 г., на основание чл.10, ал.8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в ТП на НОИ – Кърджали е поставено съобщение до Ф.М., че следва да се яви в териториалното поделение на НОИ – Кърджали в 7-дневен срок, за да й бъде връчено Разпореждане № 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на "За" ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали. Изготвен е протокол № 2156-08-798#1/ 02.09.2021 г. за поставяне на съобщението на таблото в ТП на НОИ – Кърджали. С Протокол, № 2156-08-798#2/ 09.09.2021 г. е удостоверено снемане на съобщението за постановеното разпореждане № 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на "За" ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали. Впоследствие разпореждането е връчено и лично на Ф.М.М. на 13.04.2022 г., съгласно подпис на лицето върху справка за върнати документи (л.28 д.).

Със

Заявление, вх. № 2113-08-2294/07.12.2022 г. Ф.М.М. отново е поискала отпускане ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО.

С оспореното в настоящото производство Разпореждане № 2113-08-2294#3/27.01.2023 г., ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали, на основание 27, ал. 2, т. 1 от АПК, и чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, е прекратил производството по заявление, вх. № 2113-08-2294/07.12.2022 г., подадено от Ф.М.М.. Административният орган е изложил мотиви, че по повод на подадено от лицето заявление с вх. № 2113-08-785/24.06.2021 г., е издадено разпореждане № 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал.

1, т. 1 от КСО, с което, на основание чл. 68, ал. 3 от KCO нa Ф.М.М. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Отразено е, че в цитираното разпореждане е посочено, че лицето няма изискуемия действителен стаж от 15 години, като е прието, че същата има 14 г. 07 мес. и 01 дни действителен осигурителен стаж. Разпореждане 2113-08-785# 6/12.08.2021 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 6т КСО е връчено лично на Ф.М. на 13.04.2022 г. Същото не е обжалвано в указания в чл. 117, ал. 2 от КСО едномесечен срок, поради което е влязло в законна сила на 16.05.2022 г.

В оспореното разпореждане е прието, че с новото заявление, вх. № 2113-08-2294/07.12.2022 г. Ф.М.М. отново иска отпускане на същия вид пенсия, а именно лична пенсия за осигурителен стажът възраст, като към заявлението не са представени никакви нови документи за придобит осигурителен стаж и не са налични данни за нови факти и обстоятелства, влияещи върху правото па пенсия.

Поради тази констатация и тъй като е налице само промяна във възрастта, която не оказва влияние върху правото на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, новото заявление за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО е прието за недопустимо и пенсионното производството е прекратено, поради наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт със същия предмет между същите страни.

В административната преписка по издаване на оспореното в настоящото производство разпореждане се съдържа опис на осигурителен стаж с посочване на документите, които го установяват. Видно е, че те са същите, като приложените към първото заявление с дата 24.06.2021 г. за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО, които са взети предвид от пенсионните органи при преценка правото на ЛПОСВ.

При така установената фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата срещу Разпореждане № 2113-08-2294#3/27.01.2023 г., издадено от ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Кърджали е неоснователна поради следните съображения:

В разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретната хипотеза процесното разпореждане не попада в кръга на разпорежданията, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това положение обжалваното Разпореждане подлежи на съдебен контрол по правилото на чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото второ заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 197 от АПК.

След извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка, съдът намира, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ, съответно – на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали в обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, във връзка с чл.

98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по последно посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му. Не се установяват твърдените от жалбоподателя основания за нищожност. По отношение на оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:

В административното производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в специалния процесуален закон, т. е. в АПК, правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да започне производството административния орган задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

В конкретния случай, с влязлото в сила на 16.05.2021 г. Разпореждане № 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на "За" ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към заявлението за отпускане на лична пенсия от 31.03.2021 г., е решен. Посоченото разпореждане е издадено от компетентен орган, изпълняващ функциите на началник отдел "Пенсии" при условията на заместване съгласно Съгласно т. 2-ра от Заповед № 1015-08-106/10.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали; Заповед № 20638/ 11.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, от която се установява, че на Г. А. Т. – началник отдел „Пенсии” в ТП на НОИ – Кърджали е разрешен ПГО за 2021 г. в размер на 7 работни дни, считано от 12.08.2021 г. до 20.08.2021 г. включително.

Със заявление, вх. № 2113-08-2294/07.12.2022 г., по което е постановено оспореното в настоящото производство разпореждане на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали, не са представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж, т. е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателката Ф.М., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж, представени от жалбоподателя с първото заявление, пенсионният орган е направил преценка при издаването на Разпореждане № 2113-08-785#6/12.08.2021 г. на "За" ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Кърджали. Подаденото последващо заявление без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателката, не може да новира производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като в случая, Разпореждане на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ град Кърджали се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.